Склонни сме да им се доверяваме безпрекословно. Позоваваме се на тях като на върховна инстанция.
Затова е толкова осъдително, когато ни въвеждат в заблуждение
Наскоро призовах да не се вярва на гугъл, тъй като заблуждава потребителите си. Но вината му е споделена. Търси в грешни посоки. Много по-сериозен е въпросът с речниците. Склонни сме да им се доверяваме безпрекословно. Позоваваме се на тях като на върховна инстанция. Затова е толкова осъдително, когато ни въвеждат в заблуждение. Не става въпрос за апокрифни издания, а за най-авторитетни издателства.
Част от юридическата лексика като речников фонд на специална област по необходимост се включва и в речниците с общ характер.
По правило съставителите изрично посочват, че става дума за юридически термини, чрез означението “юр”. Така стои въпросът с: владение, деликт, договор, ипотека, настойник, попечител, сделка, субект, рецидив и др. И всички те, и не само те са повече или по-малко отчайващо сгрешени.
ВЛАДЕНИЕ - право на притежаване (???) на недвижим имот (?) и разпореждане с него (???).
Забележително е как в това определение няма нито една вярна дума!!! Владението нито е право (а е факт), нито непременно е на недвижим имот, нито пък има разпореждане, както се твърди в Българския тълковен речник на “Наука и изкуство”. Владението е просто упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя. И е ирелевантно има или няма право.
ДЕЛИКТ - правонарушение, престъпление (???). И оттам - ДЕЛИНКВЕНТ - престъпник (???). Още преди 2000 години в римското право неправомерните деяния са били групирани в две рязко обособени категории - престъпления (crimina) и деликти, като граждански правонарушения. Да се слага знак на равенство между двете, си е направо “престъпление”.
ДОГОВОР - ...споразумение между две или повече лица... с което се определят взаимните (?) им права и задължения.
Защо трябва да са непременно взаимни правата и задълженията, не е ясно. Договорът за заем например. Какви взаимни (???) права и задължения? Задължение има само и единствено заемателят - да върне парите или каквото е. Заемодателят има само право.
ДОГОВАРЯЩИ СТРАНИ - юридически лица (???), които водят преговори.
Така с един замах многотомният речик на БАН лишава целокупния български народ от възможността да договаря. Забележително!!! БАН има правен институт. Толкова ли е трудно да ползват експертизата му?!? Но и други речници не отстъпват по невежество в това отношение. Така ЦЕСИЯ-та е определена като договор за прехвърляне на права или вземания (???) от кредитор на друго юридическо лице (???). Първо - “права или вземания” е тавтология, понеже вземанията са права. Но по-смущаващото е, че само на юридически лица се позволява да сключват такива договори. Защо нас, физическите лица, така ни пренебрегват? Това ако не е дискриминация, здраве му кажи.
ИПОТЕКА. Тук всички речници са единодушни в невежеството си. Според най-новия тълковен речник: Заем (???), отпуснат срещу залог (?) на недвижим имот, който се оставя във владение на длъжника, без право да се разпорежда с него (???).
Първо, ипотеката не е заем, а е обезпечение. Второ, той не обезпечава непременно заем, а и други задължения и трето - на кой невежа му е дошло на ума, че длъжникът нямал право да се разпорежда с имота? Пречка няма никаква. Само че ипотеката следва имота. И затова се правят справки, когато се купува имот, дали върху му не тежи ипотека.
НАСТОЙНИК (НАСТОЙНИЧЕСТВО). Всички речници вменяват на настойника задължението да се грижи не само за малолетния, но и за непълнолетния (???). Непълнолетният, останал без родителски грижи, няма настойник, а попечител (!!!). Докато настойникът действа вместо малолетния, попечителят оказва само т.нар. попечителско съдействие. А всички речници ги използват като синоними.
Впечатляващо е определението за СДЕЛКА - взаимно договаряне (???) за създаване или прекратяване на права и задължения.
“Договарянето” важи само за договорите. А при т.нар. едностранни сделки няма никакво договаряне. Например завещанието. Какво договаряне???
Най-притеснително ми изглежда обаче определението за СУБЕКТ - физическо или юридическо лице..., което притежава правоспособност и дееспособност (???). Това вече е страшно. Върнахме се в робовладелския строй. Отнемаме на стотици хиляди качеството на субекти на правото. Това са всички ненавършили пълнолетие. Горките. Не ги признават за хора. Всеки роден е правоспособен, т.е може да е носител на права, евентуално и на задължения, а дали ще може да ги упражнява сам, е друг въпрос. Това го могат дееспособните. Но всички са правоспособни, сиреч субекти на правото!!!
На този фон неграмотността по отношение на ПРЕЗУМПЦИЯ изглежда безобидна: признаване на факт за юридически дстоверен, докато не бъде доказано обратното (???). 50% е вярно. Понеже има и т.нар необорими презумпции, при които не може да се доказва обратното.
РЕЦИДИВ. И тук всички речници са единодушни в невежеството си. С известни нюанси - повторно извършване на същото (???) престъпление от едно лице... Тук вече подозирам престъпен сговор. Значи някой, който е ограбил и осъден за това, а после убие, не е рецидивист, така ли? Рецидивист е и още как.
И това не е всичко. Има и още, повече или по-малко, сбъркани термини: ЕКСПРОМИСИЯ, ОТЧУЖДАВАМ, ПРАВОПРИЕМНИК, РЕВАНДИКАЦИЯ, РЕГРЕС, ТАЛИОН и още, и още...
И какво се оказва? На гугъл не може да се вярва - подвежда. На речниците - също. За политиците - да не говорим. На медиите - и на тях. И на кого да вярваме, по дяволите? Остана единствено упованието в Бога!