Последните данни за доходите, разходите и потреблението на българските домакинства показват ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските граждани продължава да се подобрява и през 2018 г. Тази тенденция като цяло е трайна от 90-те г. с изключение на годините на криза в страната и се потвърждава от няколко показателя:
1. Не само номиналните доходи, но и реалните растат с добър темп – през 2018 г. общият доход на лице от домакинството е нараснал със 7,6%, като в реално изражение (след като се коригира за инфлацията миналата година), този ръст не е никак малък - 4,7%. Основните причини за ръста в дохода на домакинствата са двете основни пера в него – доходите от работни заплати и тези от пенсии, които миналата година се увеличават съответно с 10% и 11%.
Интересно е, че доходите от социални помощи и обезщетения (без помощите за деца и обезщетенията за безработица) намаляват значително за година – от 128 лв. на лице през 2017 г. до 57 лв. през 2018 г. Това не означава, че изведнъж правителството е орязало значително социалните трансфери, а че уязвимите групи са се свили значително. Всъщност основните социални помощи, обвързани с т.нар. гарантиран минимален доход (ГМД), се вдигнаха м.г., защото и самият ГМД се покачи от 65 лева до 75 лв. Намалението на техния дял в общия доход на домакинствата се дължи на благоприятната икономическа конюнктура, високата заетост и ръста на заплатите, които извеждат все повече домакинства от зависимост от социалните трансфери.
2. Делът на храните и безалкохолните напитки в общия бюджет на домакинствата намалява от 39,3% през 2004 г. до 29,7% през 2018 г., т.е. с близо 10%, като за първи път през 2018 г. той минава под 30%. Делът на тези разходи традиционно се използва като показател за стандарта на живот - разходите за храна са от първа необходимост и не могат да бъдат отложени във времето или спестени. Колкото по-висок е този дял, толкова стандартът на живот е по-нисък. Все пак въпреки трайната тенденция на подобрение България все още е далеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, отколкото в България.
3. Българинът може да си позволи да заделя по-голям дял от разходите си за стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Делът на разходите за свободно време, развлечения, култура и образование расте от 3,5% през 2004 г. до 4,8% през 2018 г. Делът на разходите за транспорт (за покупка и поддръжка на собствена кола, бензин и т.н.) също растат - от 5,3% до 7,3% за разглеждания период.
4. Доходът на едно домакинство вече позволява да се купуват по-малко т.нар. малоценни стоки (хляб, картофи, ориз и т.н.) и за сметка на тях - повече месо, зеленчуци и млечни продукти, което също е признак на по-висок стандарт на живот.
Данните изпращат и някои притеснителни послания. Част от подобрението на стандарта на живот заради по-малкия дял на разходите за храни “се изяжда” от покачването на тежестта на данъците и осигуровките върху домакинските бюджети. Последните 2 г. това се дължи основно на повишаването на осигуровката за пенсия с по 1% на година. Отделно в по-дългия период от 2004 г. насам принос за по-голямата тежест на данъците и осигуровките имат и повишаването на минималните и максималните осигурителни доходи.
Разбира се, колкото повече хора в икономиката работят, толкова по-голям ще бъде и делът на доходите от работна заплата и съответно - този на разходите за данъци и осигуровки. Ако се направи сравнение между 2004 и 2018 г., делът на доходите от работна заплата в домакинските бюджети нараства от 40,2% до 55% - наистина сериозен растеж, който се дължи на по-доброто състояние на пазара на труда и високата заетост последните години.
Данните за домакинските бюджети през 2018 г. отразяват както оживлението от икономическия цикъл, в което страната се намира в момента, така и положителните дългосрочни тенденции на догонване и подобряване на благосъстоянието на българите. Дългосрочните тенденции на повишаване на стандарта на живот пък се виждат най-вече през по-малкия дял на разходите за храна, но и през структурата на самото потребление на основни хранителни продукти. Този положителен за обществото процес е относително бавен и не се усеща еднакво от всички, но тенденцията е налице и е устойчива във времето.
(Институт за пазарна икономика)