Още акценти от интервюто с президента в периода 2002 - 2012 г. и създател на партия АБВ:
Природата празно не търпи - след като БСП се отказа от Коалиция за България, ние продължаваме
Не мога да препоръчам на Нинова да приказва по-умно, не може да го постигне, но да приказва по-възпитано
Сегашното управление е изчерпано - възможно е да устиска още, но това ще е с цената на много нови тежки поражения
Доверието в ГЕРБ пада, без това да засилва влиянието на БСП, и най-вече не засилва очакването, че те ще бъдат добре управляваща партия
Гласувайки за БСП, хората трябва да знаят какъв пакет ще получат - с кого ще управляват и по какви идеи
Възлите между двете страни на “Дондуков” трябва да се развързват, колкото и да е трудно това. Разсичането им няма да доведе до добро
- Г-н Първанов, хитро го измислихте това с Коалиция за България - формата, с който АБВ отива на евроизборите. Колко гласа се надявате да дръпнете така от БСП?
- Не е хитро. Това е вид коалиционна култура. Когато създавахме Коалиция за България, идеята беше да се направи равнопоставена коалиция, събираща от крайноляво до центъра. И го направихме след много тежки преговори със социалдемократи и с комунисти, които имаха непримиримост помежду си, със земеделци и доста други партии. И тази коалиция беше успешна. Тя беше изоставена, защото на “Позитано” надделя разбирането, че коалицията трябва да бъде БСП+ - т.е. останалите партии трябва да бъдат сателити, и техните желания и стремежи се претопяват в интереса на голямата формация. Така че те се отказаха от тази визия, да използвам това популярно днес понятие. И тъй като природата празно пространство не търпи, съвсем естествено ние поехме идеята да продължим онова, което сме правили преди 20-ина години.
- Но защо точно с това име, което всички свързват именно с БСП? Това отваря възможност на изборите хората да бъдат излъгани.
- За разлика от някои от сегашните ръководители на БСП аз помня добре, когато създавахме Коалиция за България. Тогава много хора ни критикуваха, че можем да объркаме социалистите, които цял живот са гласували за БСП, а сега изведнъж предлагаме друго име - Коалиция за България. Твърдя, че през 2001 г. никой не се обърка. Така че това е елементарна теза. И днес никой няма да бъде объркан. Нека си направим кампанията, без да ровим повече в цялата тази история. Нека бъде сблъсък на политики и идеи.
- Но първият сблъсък е за името на тази коалиция. Кой е негов собственик - Николай Малинов или БСП?
- Това е коалиция, за която са работили д-р Петър Дертлиев, проф. Кръстьо Петков, много лидери и партии от левицата. А този сблъсък не произтича от нас. С активността си “Позитано” по-скоро популяризира идеята, защото щяхме да имаме проблеми да я направим разпознаваема сред избирателите.
Някои още си мислят, че лявото им принадлежи, че тези повече от 2 млн. избиратели, които са имали някога, “са си техни”… Чувството за собственост в политиката е измамно.
- Юридически обаче спорът за името не е изчистен. Според БСП вие държите марката само за рекламни и търговски цели, а нямате право да я използвате за политика. Така ли е?
- Има решение на ЦИК...
- За което се говори, че е взето под силен натиск на ГЕРБ?
- А може би е взето под силен натиск от АБВ, които нямат нито един член в ЦИК?! Първо, само една партия гласува против регистрацията на Коалиция за България. Второ, вече има съдебно решение на ВАС. Съдебно! Повече няма какво да спорим?! Случаят е приключен, забравете!
Но по този повод Корнелия Нинова имаше едно изказване по мой адрес - как съм искал да вляза през задния вход. Не мога да не припомня как аз влязох в политиката - отпред, в най-тежкото време, в тежка криза за БСП, оцелявайки и вдигайки партията организационно, политически и финансово и водейки я до победи на избори. Питам се г-жа Нинова през това време къде беше? В този тежък за нас период тя беше от другата страна на барикадата. След това, когато ние дойдохме на мода, един човек я хвана за ръка, преведе я през барикадата и я направи директно зам.-министър. Е, тогава кой е влязъл през задния вход? Тук не коментирам темата за приватизацията, но тя провеждаше политиката на Костов. И след това автоматично мина да провежда нашата политика на най-високо ниво. Това е задният вход. Не мога да ѝ препоръчам да приказва по-умно, не може да го постигне, но да приказва по-възпитано. Тази “токсичност” на Нинова тепърва ще създава проблеми на лявото. Апелирам - стига омраза, стига злоба. Най-малко на левицата приляга да е носител на този тон.
- Каква е прогнозата ви за представянето на БСП с тази листа? Как им се отразиха скандалите около вкарването на Станишев в листата?
- Не бих искал да наливам масло в огъня и да коментирам нито тяхната листа, нито на когото и да било друг. Отнасям се с респект към другите кандидати. Разбира се, след дебата, който се случи, чух да се говори, че сега в лявото има 3 коалиции - на Нинова, на Станишев и Коалиция за България.
Извън шегата - очаквах там да се случи идеен дебат, защото преди това имаше много дрънкане на идейни оръжия - Истанбулска конвенция, други разделителни линии. Това не се случи, а видяхме, че всъщност около пленума имаше само избухване на междуличностни отношения и респективно противопоставяне на групите, които ги подкрепят. Но и там листата е затворена, пожелавам им успех. В крайна сметка ние сме заинтересовани лявото да успява. Нищо че сме конкуренти, надявам се, общият успех да доведе до промяна в България като цяло.
- Присъствието на бившия вече шеф на кабинета на Румен Радев Иво Христов в червената листа бе разтълкувано като знак за коалиция между президента и БСП. Не показва ли това прекалена обвързаност между тях?
- Не мога да коментирам, защото не знам доколко той е посланик на президента или доколко е самостоятелно решение на кандидата, което държавният глава е принуден да приеме. Нека те да се оправят помежду си. И моето мнение в този дебат ще е прекалено.
- Превърна ли се президентът в по-силната опозиция от БСП? От началото на мандата си той е във война с ГЕРБ и това продължава вече 2-а година - почти без прекъсване и по всяка тема. Как изглежда това отстрани?
- И аз съм имал тежки периоди на отношенията с управляващите, но тук е ежедневно. Вече не мога да се досетя за период, в който да не е имало противопоставяне. Това не е добре за облика и възприемането на институциите и във вътрешен, и в международен план.
Не се наемам да преценявам кой е по-прав, кой е крив... Лошото е, че има още дълъг период, а на хоризонта не се вижда изясняване. Опитът ми като президент показва, че възлите между двете страни на “Дондуков” трябва да се развързват, колкото и да е трудно това. Разсичането им не знам до какво може да доведе и за държавността, и за политиката като цяло.
- В криза ли е държавата - управляващите са силно разклатени, в ГЕРБ валят оставка след оставка...?
- Кризисни елементи в институциите има, по-важно е, че има криза на политическото. В правителството и подкрепящото го мнозинство е очевидно, че има такива кризисни процеси. Но не бих казал, че и опозиционната политика процъфтява. Има криза на доверието, дефицит на идеи в политиката. Политиката е в криза като цяло.
- Напускането на БСП на парламента как се отразява на тази криза?
- При трансформацията на БКП в БСП първата стъпка беше утвърждаването ѝ като парламентарна партия. Сега обратното ли се случва? Това е криза по-скоро на тяхната парламентарна визия. Не се чувства уютно сегашната парламентарна опозиция. Но не защото ѝ пречи мнозинството, а защото ръководството на БСП си мисли, че с непрекъснатото противопоставяне печели точки.
Аз върнах БСП от една много тежка криза на водещо място в голямата политика. Но го направих с търсене на разбирателство, консенсус, на разум. Нужен е разум в политиката. Като историк помня един период, в който поведението на БКП, преди това на БРСДП се оценяваше в заглавията с думите “Борбата на БКП против...”. Т. е. винаги се търсеше борбата на партията. Успехът, победата не минават само през борбата. Политическата стратегия и тактика е нещо много по-широко и се надявам хората от “Позитано” да го разберат.
- Но това, което правят, качи резултата им. Според последните проучвания БСП води пред ГЕРБ, макар и с 1%.
- Радвам ви се, че се ориентирате в социологическите проучвания, аз съм отказал да го правя от 20 г. Но моето усещане, социологията на моите контакти показва, че доверието в ГЕРБ пада, без това да засилва влиянието на БСП и най-вече не засилва очакването, че те ще бъдат добре управляваща партия. Опозицията прави решаващата стъпка към властта тогава, когато хората повярват, че тя може да управлява. А не толкова, защото са видели в нея ярък опозиционен фактор.
- Смятате ли, че ще повярват в БСП и на тези избори те ще са първа сила?
- Това е твърде възможно. Но първо, зависи дали резултатът ще бъде достатъчно убедителен. Второ, с кого? Връщаме се към началото на разговора - във философията на левицата е залегнало разбирането, че който реши въпроса със съюзника, той ще управлява. Не виждам решен този въпрос сега за БСП. А да мислиш по тази тема на другия ден, след евентуалната победа, е твърде късно.
- Ако БСП иска предсрочни избори, трябва да е наясно с кого ще управлява след тях, така ли?
- Не само те. Хората трябва да знаят, че гласувайки за БСП, ще получат управление, което едва ли ще е еднопартийно. Трябва да знаят какъв пакет и идеи избират.
- БСП публично отрича, че ще е с ДПС, а други възможни партньори не виждам. С кого могат да управляват?
- Може би имат предвид АБВ. Но ще си го кажат някой друг път. Не мога да гадая, това е тема с висока неизвестност.
- А може ли пак с ДПС да управляват? Не официално, а като задкулисие?
- Сега ни упрекват, че АБВ сме минали през управление с ГЕРБ. Но пестеливо забравят, че те партнираха с НДСВ и ДПС - либерални формации, и тогава оправданието за нереализацията на програмата беше, че им пречат коалиционните партньори. Затова е важно да се знае кой е бъдещият партньор. И да се каже - ако сме еднопартийно управление, управляваме с тази визия. Ако сме коалиционно - можем да отстъпим от - до. Т.е. да се знае границата на допустимия управленски компромис.
- В АБВ готови ли сте на коалиция с БСП, ако хипотетично някой ден се стигне до такова предложение?
- Ние предлагахме коалиция преди тези избори, но не получихме отговор. Пак, връщайки се към началото на разговора - високомерието, стремеж към монополизъм в лявото са вредни. Защото едно е, че сега може да не им стигнат няколко десетки хиляди гласа. А друго е какво става на другия ден след победата. Ако нямаш партньор, с който си съмишленик и близък в идейно отношение, тогава по принуда търсиш някого като ДПС или НДСВ, към които се отнасям уважително, но все пак те са друго семейство.
- Не можете да критикувате коалиция, чийто “баща” бяхте вие...
- За разлика от някои други, които са участвали в процеса, аз не се отказвам от бащинството. И твърдя, че това беше една нелоша коалиция на фона на всички, които последваха.
- Оставам с впечатлението, че не сте категоричен, че след евроизборите ще има и предсрочни парламентарни такива. Каква е прогнозата ви?
- Възможно е сегашните управляващи да устискат още известно време. Макар че това би било с цената на много нови тежки поражения. Но това е гадаене, не е политика. Сегашното управление е изчерпано. Не само заради мандатоносителя, но и заради партньорските партии, които откровено работят и срещу отделни министри, но и срещу цялата коалиция. Управлението стои отчайващо.
- “Апартаментгейт” ли им се отрази?
- По-скоро илюстрира този срив. Като стана дума за тези скандали - добре е всичко да излезе, защото хората искат да знаят всичко до най-малката подробност. Но дебатите се затвориха в случаите на шмекеруването. А къде изчезнаха големият дебат и решенията? От ГЕРБ обещаваха да извадят икономическите досиета, да ревизират приватизацията... но за това днес никой не говори.
- Преди дни представихте документален сборник под ваше редакторство за Илинденско-Преображенското въстание. На дискусията чухме доста ваши критики към политиката на правителството по темата за Македония, включително и за работата на междуведомствената комисия. Поискахте анекс към договора ни с Македония, защо?
- От комисията нямам големи очаквания, тъй като тя е с вързани ръце. Трябва да има нов тип договореност, която ясно да дефинира понятието “обща история”. Нещо подобно на това, което гърците постигнаха - те решиха своите проблеми с договора и оттам нататък комисията работи по детайлите, докато ние сме свидетели на едно активиране и по-агресивно поставяне на въпросите за македонската държавност в контекста на Илинден. За тях държавата има своите основи в Илинденското въстание, което ние приемаме, че е българско от гледна точка на националния състав, на целите и характера на вътрешната революционна организация.
- Смятате, че не трябваше да подписваме договора, преди да изчистим този въпрос ли?
- По-скоро трябваше да има по-разширен договор, който не просто да повтаря договореното между Иван Костов и Любчо Георгиевски, но и ясно да записва, че историята в периода до първите 10-летия на ХХ век е единна, защото е единно националното самосъзнание, т.е. то е българско.
- След като вече имаме този договор - какво може да се направи, за да бъде зачетена българската история?
- Дипломатите ще кажат каква е формата - дали анекс или друга форма, чрез която да развием онова, което имаме като основа в лицето на сегашния договор. Но от гледна точка на историческата истина записът трябва да бъде много точен, силен и недвусмислен.
- В предговора си към книгата разказвате как сте били при премиера Борисов и сте споделили притесненията си за историята ни с Македония, но оставам с впечатление, че не сте доволен от последвалата реакция по темата. Какво очаквате да е по-различно сега?
- Мисля, че премиерът Борисов разбира за какво става дума. От разговора, който имахме тогава в един по-широк състав, той показа необходимата база знания като премиер, за да вземе информирано решение. Какво друго се отчита тук - външен натиск, има ли други съображения, не мога да гадая. Но подкрепяйки членството на Северна Македония в НАТО и ЕС, ние компромиси с паметта си и с идентичността си не можем да правим.
- Какво може да се направи?
- Да се влезе в пряк и ясен разговор със Скопие - без усуквания, и да им се постави въпросът за решение, което да е в смисъла, в който вече говорих. И да информираме европейските ни партньори, че работим в тази посока. Ако това не се случи, ще носим голяма отговорност пред паметта на илинденци и пред бъдещите поколения.
Визитка
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област
Завършил е история в СУ “Св. Кл. Охридски”, има докторска дисертация
Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
От 1996 до 2001 г. е председател на БСП
От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата на поста
В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ
Женен, с двама синове