Този въпрос - как децата ни да станат добри хора, вероятно е сред най-трудните. И за родителите, и за учителите, и за обществото. И съвсем не са празни приказки усилията в тази посока. Затова е и съвсем естествено най-после българското училище да се обърне отново към възпитанието на качества и ценности, с които едно дете може да стане добър човек. Да може да различава доброто от лошото, позволеното от забраненото в едно цивилизовано общество.
Вярно, че в годините на прехода възпитанието отстъпи пред трупането на знания в училище. Но в същото време две трети от българите очакват училището да възпитава, не само да дава познания на учениците. Затова обаче няма да са достатъчни само усилията на учителите. Тук принос трябва да имат и родителите, и обществото. Толерантността, състраданието, уважението към възрастните, болните, различните - всичко това може и трябва да бъде сред ценностите на българските деца, ако искаме те да станат добри хора.