Съкратеното следствие е компромис между обвинение и защита

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7419956 www.24chasa.bg
Вероника Имова - член на Висшия съдебен съвет и бивш съдия в Наказателната колегия на Върховния касационен съд

Такова законодателно разрешение е непонятно за правни системи с висок ръст на опасни престъпления

Институтът на съкратеното съдебно следствие е създаден, за да облекчи производството. Законодателят е предвидил разумен компромис между обвинението и защитата в случаите, когато подсъдимият признава фактите на обвинението. Този вид производство е отклонение от общото състезателно производство,

като опит да се

разтовари

правосъдието от

проточване на

съдебен процес

с повторно събиране на доказателства, вече събрани в досъдебната фаза.

Обществото се интересува от тази облекчена процедура, когато се определя наказание след съкратено съдебно следствие. Т.е. подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства по тях. Когато съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, се преминава към съкратеното съдебно следствие.

Когато съдът постанови осъдителна присъда, подсъдимият се ползва от своеобразен “бонус” за това, че е помогнал на правосъдието, признавайки фактите на обвинението и облекчавайки наказателния процес.

Признаването на

фактите обаче не

означава

признаване на

вината,

както и това не освобождава съда от преценка дали признатите факти се отнасят до съставомерните признаци на престъплението по повдигнатото обвинение. Т.е. в съкратеното производство съдът продължава на общо основание да преценява въпросите, свързани с вината на подсъдимия и със съставомерността на фактите спрямо конкретния престъпен състав.

Съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс, в който в рамките на 5 алинеи са развити различни хипотези, при които се определя наказанието. Когато наказанието “лишаване от свобода” е предвидено като алтернатива на най-тежките - доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, тогава вече се определя наказание между 20 и 30 г. лишаване от свобода. Например за квалифицираните умишлени убийства наказанието “лишаване от свобода” не се намалява с 1/3, когато е наложено в замяна на “доживотен затвор”. При постановяване на осъдителна присъда съдът не може да наложи извънредното наказание “доживотен затвор без замяна”. Той може да определи това наказание, но заради тази съкратена процедура законът му забранява да го наложи. Не може да наложи и наказанието “доживотен затвор”, което съдът е длъжен да замени с “лишаване от свобода” от 20 до 30 г.

Подходът на законодателя е в резултат на съобразяване с достиженията на правните системи в развитите държави и с позоваването на редица международни актове, които са част от националното ни право. Както и със стремежа нашата наказателноправна система да премине към наказания, които могат да въздействат за поправяне и превъзпитание на осъдените.

До известена степен

подходът към

системата на

наказанията е

либерален,

което, разбира се, е необяснимо за обществото. Особено за жертвите на тежки престъпления и техните наследници. Такова законодателно разрешение е непонятно особено в тези правни системи, в които се наблюдава ниско правосъзнание и висок ръст на престъпленията с висока степен на обществена опасност. Либерализирането на режима на наказанията невинаги съответства на обществените потребности за справяне с престъпността. Като съдия съм длъжна да прилагам закона такъв, какъвто действа сега.

Когато се прилага този облекчен режим за наказване при тежки посегателства срещу личността или при корупционни престъпления, трябва да се прецизират обстоятелствата за тежестта на конкретното престъпление. Причината - наказание, индивидуализирано в рамките на 20-30 години “лишаване от свобода” е почти половин човешки живот. В този смисъл то отговаря на идеята на законодателя да създаде такъв подход в системата на наказанията, като дори най-тежките в градацията на тази система да бъдат съобразени с принципа за постигане на специална и генерална превенция. Т.е.

трябва да бъде

въздействано на

извършителя на

престъплението

съгласно превенцията на закона, макар и да не може да бъде компенсирано по никакъв начин дори с най-строгите средства отнетото човешко благо - да се върне отнет живот. Но целта на наказанието е в неговия възпиращ, възпитателен и предупредителен ефект. Такава е била идеята на законодателя и въвеждайки този облекчен режим.

Близко до ума и сърцето е, че обществото никога няма да бъде примирено с каквато и да била по тежест санкция. Гражданите винаги ще търсят справедливост в най-тежката санкция.

От гледна точка на закона и на правосъдието справедливостта изисква обществото да се убеди в стремежа да се изведе най-точният баланс между строгостта на закона и защитата от престъпни посегателства.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Без правила не става - даже и за тротинетки

    Без правила не става - даже и за тротинетки

    Нашествието на тротинетките по улици, булеварди, тротоари и велоалеи предизвика известен артистично-екологичен хаос в движението и наложи спешно да се пишат правила. Защото и шофьори, и пешеходци в чудо се видяха от новите возила, които се движат абсолютно безразборно и безхаберно в големия град. В момента хора с тротинетки може да се видят
  • Да паразитираш върху наивници

    Да паразитираш върху наивници

    Как БСП отново “спечелиха” изборите НАПОСЛЕДЪК взе да ми харесва как Бойко Борисов търкаля стогодишната партия по паветата на София и я прави объркана и разногледа. Мая Манолова беше посочена за кандидат на БСП, преди Корнелия Нинова изобщо да схване за какво става дума. Дори само заради това трябва да си подаде оставката