Не издържаме! Съдебните лекари вземаме отпуски, за да пишем експертизи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7422107 www.24chasa.bg

За час работа по заключение се плащат 16,80 лв., казва още доц. д-р Александър Александров, ръководител на Катедрата по съдебна медицина и деонтология към Медицинския университет - София

- Доц. Александров, на 100-годишнината на Катедрата по съдебна медицина и деонтология изнесохте много тревожни данни - само 47 са съдебните лекари у нас. Защо са толкова малко?

- През последните години са много малко желаещите да специализират съдебна медицина. Това се дължи на няколко неща. Първо, заплатите са изключително ниски. Не само за съдебната медицина, а за всички лекари и затова младите бягат в чужбина.

Второто нещо е самата отговорност. Ние носим наказателна отговорност и рискуваме до 5 г. затвор за невярно заключение.

Отговорността е голяма, а средствата са малки. В момента специализантите получават около 2 минимални заплати брутно, но след удръжките са много по-малко.

- А какви хора специализират?

- В последните 5-10 години се забелязва тенденцията да са повече жени, отколкото мъже. Това се случва и при нас, и във Варна, Пловдив, Плевен.

- Още 20-ина души в пенсионна възраст правят експертизи по писмени данни. Бихте ли разяснили каква е разликата между вас и тях?

- При тези експертизи при разследванията са събрани разпити на свидетели, медицинска документация и на тяхна база трябва да се дадат заключения. Например при побой дали раните съответстват на казаното от пострадалия.

- При толкова малко съдебни медици върху колко експертизи работи едновременно един специалист?

- Всеки съдебен лекар е изключително натоварен, но трябва да се имат предвид няколко неща. Съдебните лекари в областните градове са изцяло отдадени на основните експертизи. Те са аутопсии и експертизи на трупове, починали при неустановени и неясни обстоятелства - убийства, самоубийства, нещастни случаи и болести.

Съдебномедицинските аутопсии в страната се извършват своевременно, но написването на заключенията понякога се забавя поради някои организационни в национален план проблеми.

- Какви?

- Сред тях влизат случаи, при които на аутопсия не може да се установи причината за смъртта, особено при някои отравяния. При такива казуси в областните градове, изискващи токсикологични изследвания, материалите се изпращат от разследващите органи в Националния институт по криминалистика (НИК), където също имат проблем с кадрите. Заради липсата на своевременни токсикологични резултати заключенията по някои съдебномедицински експертизи на труп могат да се забавят значително. Така колегите от страната са принудени да приключват експертизите без тези важни за заключението резултати, което на практика може да се окаже “невярно”.

- Може ли да дадете пример?

- Имахме случай на възрастна жена, която по думите на близките ѝ е починала в дома си и която е била “на легло” от няколко години след прекарани исхемични инсулти. На аутопсията се установява мултиинфарктна енцефалопатия, която може да обясни причината за смъртта. Експертът е взел материали за токсикологично изследване, които са изпратени в НИК, но там се забавят например с половин или една година.

Колегата е бил принуден да предаде експертизата със заключение, че при аутопсията не са установени следи от травматични увреждания, а причината за смъртта на базата на аутопсионната находка е болест. Дотук добре, но при проведеното със закъснение токсикохимично изследване се установява например смъртоносно количество диазепам.

И какво се получава? Разследването вече е приключено с болестна причина за смъртта на жената и изведнъж се оказва отравяне и оттук въпросите сама ли е погълнала веществото, или някой друг я е отровил с цел наследство например. А “горещите” следи отдавна са изчезнали и възбуждането на ново разследване може да остане без резултат и отговор на подобни въпроси. Има и много други случаи, при които съдебните лекари постоянно мислят, за да се предпазят от експертни грешки.

- Да се върнем на натовареността в областните градове и катедрите. Дайте примери за експертизи и особеностите при тях?

- Има за пострадали при различни битови и криминални инциденти като побои, катастрофи, изнасилвания и др. Освен самия преглед и установяването на телесните увреждания съдебните лекари трябва да отговорят на всички останали важни за разследването въпроси. Например какви са механизмът на получаване и давността на установените травми, съответстват ли да са получени по начина и времето, който съобщава пострадалият. Трябва да се определи медико-биологичната характеристика на уврежданията, както и в някои случаи да се вземат материали за допълнителни изследвания - например обтривки от влагалище, анус и други области при случаи на полови престъпления.

Всички тези експертизи се извършват сравнително своевременно и в процесуално определения срок, но както винаги има едно “но”.

Университетските съдебномедицински звена в страната, а именно Катедрата по съдебна медицина и деонтология в София, в Пловдив, във Варна, в Плевен и в Стара Загора са ангажирани от няколко страни. Лекарите преподават на студенти, специализанти и докторанти по съдебна медицина и извършват експертизите от техните области. Работят и с най-сложните експертни казуси, налагащи участието им в многочленни комисийни и комплексни експертизи. Част от тях са характерни основно за нашата Клиниката по съдебна медицина в Александровска болница, като идентификационни (морфологични, серологични и чрез ДНК анализ) и биотрасологични експертизи.

На всичкото отгоре всичките най-сложни експертизи като тези за съмнения за лекарски грешки се извършват само в катедрите по съдебна медицина. Понеже при тези случаи винаги има недоволни, се назначават нови и нови експертизи с включване на експерти от различни специалности, касаещи случая. Така най-накрая идват в Клиниката по съдебна медицина в Александровска болница в София и ние сме длъжни да дадем заключение. Нашите оценки се явяват т.нар. арбитражни експертизи.

- При тази натовареност колко често ви се налага да работите по експертизи в извънработно време?

- Постоянно. Учебната и практическата натовареност на специалистите от университетските болници ги принуждава да изготвят писмените заключения на постановените им експертизи основно в извънработно време и през съботно-неделните и празнични дни. С годините това натоварване води до развитие на т. нар. бърнаут синдром. При нас дори има хора, които излизат в отпуска, за да не им се дава нова работа, а да приключат старите си експертизи. Просто не издържаме.

- Огромно натовартване, а заплащането ви е 3% от минималната работна заплата за час работа по експертиза. Не е ли крайно ниско?

- Това към момента означава 16,80 лв. на час. Изключително малко е за висококвалифициран и отговорен труд. Има експертизи, при които съдебният лекар може да направи преглед за 30 минути. За да може да постигне този качествен преглед, медикът и семейството му са инвестирали в него години наред, за да се обучава. Е, трябва ли той да получи 8,40 лв.?

- Трябва ли да има минимални ставки за всеки вид експертиза?

- Може би това е най-добрият вариант. Нали се сещате, че като идете в сервиза за диагностика на колата, ви вземат най-малко 40 лв. А един експерт, понеже си е свършил работата за 1 час, трябва да вземе 16,80 лв. Така че трябва да има минимална ставка и тя трябва да е съобразена с вида експертиза, защото има такива, които отнемат месеци и години.

- Какви са те?

- Това са многочленните експертизи. Там участват множество специалисти. Самата организация да се съберат членовете е трудна. Всички колеги работят на различни места, в различно време. Всеки работи сам, дава си становище и когато се съберем, започваме да обсъждаваме кой отговор е най-важният.

- По какви дела се назначават?

- Много често са лекарски. Касае се за дадени пропуски, не грешки, в диагностичната дейност на медиците, засегнати по казуса. Хората са много чувствителни по тези теми и казват, че има лекарска грешка. Те гледат едностранчиво, както и често се случва при разследващите, а въпросът трябва да бъде погледнат от няколко места, за да се разбере дали става дума за грешка, или се касае за нещастен случай в медицинската практика.

- Споменахте разследващите. Още ли има проблем с неплащаните от МВР експертизи и по колко време ги бавят?

- Това постоянно е налице. МВР има голям бюджет, но основият фонд отива за заплати. Нямат предвидени средства за експертизите и винаги има недофинансиране. МВР много спокойно може да си направи статистика колко експертизи назначава на година и да си направи бюджет. Ще има отклонение, но няма да е толкова голямо.

Много често се оказва, че 40-50% от експертизите не се заплащат, поне в София. Затова от време на време съдебните лекари надигаме вой и тогава в спешен порядък се намират средства, за да се покрият задълженията.

През 2018 г. направихме събиране в Пловдив и решихме, че повече няма да работим за МВР. Те намериха пари и заплатиха всички задължения на вещите лице. От началото на тази година отново се трупат тези задължения. Те по техните наредби са предвидили, че трябва до 40 дни да ни платят, но такова нещо не се случва.

- Трябва ли да има отделен Закон за вещите лица, а не да работите по 2 наредби?

- Според мен са написани много добре. Проблемът е, че не се изпълняват.

- Ходите ли на огледи и как се плаща за тях?

- Ходим само при тежки престъпления. Такива, които са с висока степен на съмнение за убийство, но само в работно време. В извънработно само на тежки убийства и тежки ПТП-та с множество загинали.

- Защо?

- Защото, въпреки че има договорка да ни заплащат огледите в извънработно време, се оказва, че ходим, но постъпления по този труд се заплащат само частично, и то на края на годината на няколко транша.

- Има ли проблем с материалната база в София и в провинцията?

- В София - не. В провинцията след проведени работни групи с Министерството на здравеопазването (МЗ) бяха осигурени по 40 000 лв. за ремонтни дейности и частично за апаратура. Те не са много, но все пак е нещо и е може би първото нещо, което МЗ направи в последните 40 години за съдебната медицина у нас.

- Как е в Европа?

- Във всяка държава има различна система. В Румъния например е уредено така. Преди няколко години току-що назначен съдебен лекар вземаше 400 евро заплата плюс 100% увеличение, че работи с трупен материал. Тоест започваше с 1600 лв. заплата.

Ние в момента се борим МЗ да осигури целево финансиране на младите лекари. Целта е всеки един новоназначен съдебен лекар да получава заплата от поне 1500 лв.

У нас, знаете, експертизите се защитават в съда. В Румъния всяка, изготвена в окръжен град, е абсолютно достатъчна в съда. Ако случайно има допълнителни въпроси, тогава съдебният лекар се вика в съда. Много рядко там ходят в съдебната зала.

Ако пък тази експертиза бъде оспорена от една от страните, се прави от лекар не от окръжен, а от областен град. Най-често тя е тройна.

Ако заключението се оспори отново, се прави експертиза в Букурещ. Нея никой не може да я оспори. Така е подредена тяхната система.

В Хамбург пък съдебната медицина е изцяло финансирана от общината. Ако се наложи медикът да ходи в съда, му се заплаща допълнителен хонорар на час. Заплатата на съдебния лекар там е 6-7 хил. евро. Това е основната им заплата. Тоест с нея той никога не би си позволил да даде умишлено погрешно мнение.

Съдебните лекари в България са достатъчно морални хора и когато се събираме, си говорим именно как да си пазим гърбовете във връзка с това, че има много гранични случаи. При тях каквото и да кажеш, все може да бъде атакувано. Ние по-скоро може да дадем по-ниска оценка, вместо по-висока.

- Какво трябва да се направи, за да се увеличи броят на съдебните медици?

- На първо място да имаме заплащане, което съответства на отговорността ни. Поне с румънците трябва да се изравним. В Северна Македония имат по-добра организация и заплати. В Сърбия също. В пъти по-добри са им заплащанията. На Балканите ние сме с най-ниското заплащане.

- Кой е най-заплетеният случай от практиката ви, при който ваша експертиза е обърнала хода на разследването?

- Никога не съм се интересувал от изхода на едно дело. Давам своето лично мнение по казуса и забравям за него. Имаше обаче един случай на починала по време на раждане родилка. По време на секцио детето също почина.

Тя решава да не плаща за избор на екип, защото знае, че второто раждане е по-леко от първото. Колегите акушер-гинеколози не я приемат, жената чака от сутринта до през нощта. Накрая припада, качват я в залата за раждане, викат анестезиолог, който е специализант, да я интубира. Тя е пълна жена, с къс врат, той бърка и я интубира в хранопровода.

Пряката причина за смъртта ѝ е неправилното интубиране. Ние казваме това в експертизата ни, но на практика този млад специалист е поставен на бананова кора от своите колеги. На всяка родилка, като бъде приета, трябва да ѝ се направят консултации с различни специалисти, включително да се определи оперативният риск. Такова нещо при тази жена няма, защото акушерите са я оставили във времето да се мъчи да роди.

Основната причина за смъртта на тази жена според мен и колегите ми, с които работихме по тази експертиза, не е анестезиологът, а именно гинеколозите. Те не са направили консултация да се определи оперативният риск, а със секцио изваждат плода, който също умира.

За този случай зная, че падна обвинението срещу анестезиолога и беше заведено дело срещу гинеколозите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да спасиш живот или да си пазиш колата от петна

    Пред възможно най-идиотската дилема са били изправени трима шофьори на таксита: да спасят живота на едно 16-годишно момче или да си опазят колата чиста, без петна от кървящото дете. И тримата избрали да си затворят очите, да си заключат човещината (ако я имат въобще) да се приберат вкъщи и да заспят спокойно.
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.