Ани Салич: Иска ми се, както за всички останали, и за мен да има приятни изненади

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7423000 www.24chasa.bg
АНИ САЛИЧ СНИМКА: Личен архив

Физически остарявам

като всички,

а психически

се превръщам в

по-голям интроверт

и философ, казва

известната

тв журналистка

- Как прекарахте рождения си ден, г-жо Салич?

- Много шарен рожден ден - сутринта се събудихме с децата в Белгия в едно чудесно градче с интересна средновековна крепост - “Търнаут”, на обяд отидохме до Холандия, където учи Лазар, и летяхме за България, а вечерта си бях в България отново в тесен семеен кръг на вечеря. Онзи ден се събрахме и с приятелки от чужбина, за да го отбележим подобаващо. Аз не обичам вече толкова големите софри и шумните събирания, може би това е една от промените в характера ми.

- Чувствате ли се по-различно на 50 години?

- Още не се чувствам съвсем различно на 50, освен че започвам да ставам все по-тиха и смирена.

- Важи ли клишето за равносметката, размишлявате ли върху живота си и за какво?

- Аз отдавна размишлявам за живота си. Още

когато станах на 40, си

дадох сметка, че имам

какво да променям,

за да бъда по-спокойна и щастлива. Така че лека-полека се променям, доколкото ми позволяват задълженията и отговорностите ми.

- Какво успяхте да постигнете през живота си?

- Отговорна майка, дисциплиниран екипен работник и доколкото мога, съвестна гражданка. Може и да са ме глобявали, защото съм спряла на зелена площ, но това не е било зелена площ, а кална дупка например.

Така че човек винаги може да сгреши, въпросът е да не е фатално. Далеч съм от мисълта, че съм безгрешна и затова вече все по-трудно съдя, защото знам, че няма напълно чист човек на тая земя.

- Професионално кои свои постижения приемате за успех?

- Децата ми. Останалите си успехи дължа на любопитството, трудния живот, който ме е поставял в различни ситуации, и късмета. Всичко съм научила благодарение на препятствията, които преодолявах.

- Кои са провалите ви?

- Можех повече да уча, да знам още повече езици, да пътувам на различни места и да осигуря на децата си друг живот. Но всичко е съдба, така че всеки път, когато се отправях към чужбина в миналото, нещо ме връщаше назад към България. Това е в личен план, а в обществен план не мога да коментирам колко много съм пропуснала да кажа и да разкажа.

Премълчаването ни кара да си мислим, че грехът ни е по-малък, но не знам дали е така.

- Как се променяха новините през годините, в които активно ги следите и съобщавате?

- Новините от началото на Нова тв нямат нищо общо с новините сега. Тогава това беше една затворена

тромава структура,

изпълнена с млади и

жизнени хора, гладни

да се научат на телевизия

Все пак ние нямахме достъп до сакралния Канал 1, където работеха големите телевизионни таланти на България и трябваше сами да се учим - как да се държим пред камера, как да снимаме и да разказваме заснетото пред зрителите.

Аз отново съм късметлийка да имам по-късно за учители телевизионери, работили за големи световни телевизии, като Мая Дивац (известна сръбска новинарка - б.а.) и Сам Суон (американски журналист и университетски преподавател по радио и телевизия - б.а.). Сега, 20 години по-късно, телевизията е една отворена жива среда, достъпна за всеки, който иска да споделя и разказва.

Има интернет, има социални медии и много блогове, а те всички допълват функцията на телевизията, която вече не трябва да забравя, че нейната роля може да бъде иззета от всеки човек с телефон, който снима и предава онлайн.

- Зрителите промениха ли се, какво е отношението им към вас, когато ви срещнат на улицата?

- Има и добронамерени, има и скептици, има и лоши хора, които пишат или говорят неистини.

Но така е навсякъде по света с единствената разлика, че навън щяхме да се съдим реално за нанесена вреда и това щеше да оздрави обществото и да го осъди да говори истината.

- Имате дългогодишни партньори на малкия екран - първо беше Юксел Кадриев в Би Ти Ви, сега е Николай Дойнов. В какви отношения сте с тях, толкова дълго време сте заедно, вероятно сте си много близки?

- Най-често на по бира се виждам със Сашо Пелев, който е първият ми партньор, но отдавна изостави телевизията и стана адвокат. С Юки се уговаряме от много време да се видим заедно с Ники Дойнов, дано да успеем след празниците.

А Ники е толкова отворен, позитивен и усмихнат човек с вярно чувство за хумор, което го прави лесен и приятен работен партньор.

- Ако не бяхте започнали в телевизията, с какво бихте се занимавали?

- Не знам каква щях да съм, ако бях останала при роднините в Германия, където щях да уча и може би щях да съм археолог.

Ако бях отишла при брат ми в Америка,

щях да опитам най-различни работни ситуации, но щях да работя здраво, така както го прави и той.

Но някой или нещо реши да остана тук и да изживея точно този живот. И се радвам, че е така, макар че често изпадам в мисли - защо това, защо така?

- Колко големи станаха децата ви?

- Хана е на 13, а Лазар е на 20 г. Те са много близки приятели, макар че от близо година Лазар учи в Холандия, а Хана е тук, но се виждаме, когато можем. Мисля, че имаме отворени и честни отношения, както и привързаност, която ни кара да не се разделяме задълго. За съжаление, Лазар засега смята да учи и пътува навън, има си свои мечти за далечни страни, учи изкуствен интелект, така че ние оставаме тук с Хана, която на шега се яви на изпити в Американския колеж и беше приета там. Тя ще си решава дали да остане в НУКК, където прекара щастливи години в детската градина и в училището, или ще се мести.

Именно заради тях съм толкова благодарна на майка ми Златка, която ме подкрепи, като се пенсионира предварително, когато родих Лазар, за да започна в Би Ти Ви. После изгледа и Хана, за да мога да работя. Сега вкъщи сме женско трио на 15, 50 и 75 години.

- Какво се промени в личния ви живот с годините?

- Личният живот на всеки е изпъстрен с победи и загуби, така е и при мен. Някои връзки свършват, други започват, някои приятелства продължават, други изчезват.

- Помните ли забавни случки от всяко свое десетилетие?

- Любопитните случки от миналото не се помнят толкова лесно десетки години по-късно, но

белезите ми напомнят

колко съм била палава

И защото не се покорих на старата ми баба, която ме гонеше около блока, за да среши къдравата ми коса, си разбих главата, а по-късно си играех с момчетата на фунийки и стражари и апаши и отново си носех белезите от тези игри.

Младежките ми години преминаха в компанията на още 4 приятелки - красиви и умни момичета от езиковата гимназия в Благоевград, с които сме правили какви ли не лудории, но те си остават наша тайна. По-късно, когато дойдох да живея в София през далечната 1988 година, така се случваше, че винаги имах трайни връзки, което означава, че изграждаш около себе си стабилна среда от приятели, но когато тя се наруши, настава драма. Преминавала съм подобни драми, преживяла съм си моите трудни моменти, дано занапред да ми е по-леко всичко.

- Усещате ли признаци на промяна - физически, емоционални?

- Физически няма как да не усещам промяната, защото физически остарявам като всички, а психически се превръщам в по-голям интроверт и философ.

- Какво следва оттук нататък? За какво мечтаете?

- Здраве, късмет за децата, спокойна любов и достойни стари години. Но не само това, всеки има нужда от нови хора и нови събития. Те ни държат млади и жизнени, така че, въпреки че се надявам на мир и спокойствие, ми се иска като на всички останали и за мен да има приятни изненади.

CV

Зрителите я приемат почти като роднина, защото всяка вечер тя е в дома им с актуалните новини по телевизията. И така е вече почти 25 години. През това време - заради интелигентността и почтеното си отношение, Ани Салич се превърна в тв водещата, в която зрителите имат най-високо доверие.

Кариерата в телевизията започва през 1995 г. в тъкмо прохождащата тогава Нова тв. После за кратко е в “Канал 3”. След конкурс става водеща на новините в Би Ти Ви. От 2013 г. е пак в Нова тв.

Преди дни - на 22 април, една хубава жена и умна тв журналистка стана на 50 години.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.