“Врабци”, “десперадоси”, “неопетнени” - кой кой е сред избирателите на новата власт на Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7423143 www.24chasa.bg
Иван Кръстев

Как ще гласуват хората, които се страхуват от края на света, и как - тези, които се страхуват от края на месеца, според голямо проучване сред  50 000 европейци

Твърде интересни изводи за предстоящите избори за Европарламент и групите избиратели в ЕС се появиха по едно изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) с автори Иван Кръстев, Марк Ленард и Сузи Денисън. Анализът на данните разбива някои митове и клишета.

Много

наблюдатели

очакват голям

сблъсък

между силите на “отворените” и “затворените” общества на изборите след месец, като залогът е самото бъдеще на ЕС. Те са прави да се тревожат, но грешат за причината, пише Марк Ленард от ЕСВП в коментар, озаглавен “Идва ли зимата за ЕС”, публикуван на сайта на неправителствената организация.

Той се позовава на изследването, за което стана дума - то е сред 50 000 избиратели в 14 страни членки.

Проучването показва, че голямото мнозинство от европейците не чувстват необходимост да избират между своята европейска и национална идентичност. Всъщност дори националистическите партии осъзнаха, че тези идентичности са обвързани, и затова престанаха да зоват за излизане от Евросъюза, пише Ленард.

Истинската тема в умовете на повечето европейци е отношението им към “системата”. Почти 3/4 от гражданите на ЕС смятат, че

политическата

система е

счупена

- или на националния им етаж, или на етажа Брюксел, или и на двата.

Изследването е откроило четири групи избиратели преди евровота. Ленард ги описва, като ги сравнява с популярни герои от сериала “Игра на тронове”.

Първата група са “старките” - те вярват, че системата още работи и промяна може да се постигне през политически ходове и гласуване. Това са 24% от гражданите на ЕС, най-вече в северни страни като Германия, Дания, Швеция.

Втората група са “врабците”, които смятат, че политиката е счупена и на ниво държави, и на ниво ЕС. Най-радикалните кохорти в тази група са “жълтите жилетки” във Франция, които искат системата да се изчисти от корупция и да се рестартира. “Врабците” са 38% от европейския електорат и са най-много във Франция, Гърция и Италия.

Третата група са “неопетнените” - избиратели, които отхвърлят тесния национализъм и вярват в транснационалните проекти. Те виждат проблемите в националните им системи, а решенията - в Брюксел. “Неопетнените” са 24% от европейския електорат и са добре представени в Унгария, Румъния, Полша и Испания.

Четвъртата група са “свободният народ, който живеее отвъд Вала”, наричани в “Игра на тронове” още “дивите”. Тези националисти евроскептици са едва 14% от европейския електорат и са силно представени в Австрия, Италия и Дания.

Фундаменталният избор за всички тези групи не е между “отворена Европа” и “затворени национални държави”, а дали и как статуквото е все още работещо.

Европейските мейнстрийм кандидати трябва да върнат част от “врабците” и “свободния народ” обратно в системата и да ги привлекат на своя страна. За да го направят, трябва да се позиционират като агенти на промяната, на които можеш да имаш доверие, пише Ленард.

Според него за момента политиците успяват да убедят мнозинството от хората, че

Европа е на ръба

на катастрофа,

но тепърва трябва да ги убедят, че гражданите имат силата да я предотвратят.

Ето как описва тези четири групи избиратели политологът Иван Кръстев в статия в “Гардиън”.

1. Десперадоси: комбинация от “тези, които се страхуват от края на света” и “тези, които се страхуват от края на месеца”. Тези избиратели са убедени, че има проблем и в ЕС, и в странитечленки. Това е най-многобройната група в много страни членки,

но не е

задължително

групата, която

ще гласува

най-масово

2. Групата “нещата са по-добре, отколкото мислите” - избирателите, които вярват, че въпреки грешките системата и в ЕС, и в страните членки е работеща.

3. “Пламенните брюкселианци” смятат, че ЕС работи, но съответните национални правителства - не.

4. Националистите от типа “умирай трудно”, които са убедени, че ЕС е проблемът, а националната държава - решението.

Политиката при демокрацията се нуждае от драма, пише Иван Кръстев. Изборите са форма на терапевтична сесия, в която избирателите се изправят пред своите най-големи страхове - нова война, демографски срив, икономическа криза, екологичен хорър - но биват убедени, че имат мощта да предотвратят опустошението.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази