Христос воскресе! Мерси, подобно!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7426076 www.24chasa.bg

Ако всички бяхме вярващи

християни, щеше ли да има хейтъри

На Великден случайно попаднахме в едно село в Северозападна България, малко преди Монтана се намира. Типично за този район, с широк павиран площад, на който няма почти никакви хора. Едната му страна е заета от запуснат и видимо неработещ от десетилетия универсален магазин, от другата се издига културен дом, в който от време на време местни самодейци поставят театрални представления, кметството, миниатюрна бакалия и кафене отсреща.

Над всичко това обаче

се извисява

паметник на

хиперболизиран

партизанин

в героична поза,

сочещ към светлото бъдеще. Поогледахме се, кривнахме малко встрани и открихме църква, не е баш на площада, за да не смущава покоя на партизанина, но все пак я има. И се оказва здраво заключена, нищо, че е Възкресение Христово.

Успяваме да разприказваме пестеливо любезен местен, от когото научаваме, че храмът е затворен от много отдавна, “оти нема поп”.

- Добре, поп нямате, ама защо сте затворили църквата?

- Епа знам ли? Да не я окрадат.

- Пазете си я тогава, клисар поне нямате ли?

- Ъ-ъ.

- А къде палите свещи? Последният въпрос като че ли го забавлява - усмихва се, поклаща глава, сякаш е попаднал на идиоти, но не отговаря. Явно комунистическото минало на селото е изкоренило вярата в Бог.

- Добре тогава - примиряваме се ние и завършваме сцената. - Христос воскресе!

- Мерси, подобно! - отговаря той все още развеселен, помахва ни дружески за сбогом, оставяйки ни мрачното усещане, че сме попаднали във враждебна реалност.

Тръгваме си.

В колата

подхващаме

тъжен разговор

за спасението на

душите и убитата

вяра

Един казва, че хората не са виновни, 45 години са им промивали мозъците, по време на комунизма са им построили универсалния магазин и културния дом, тогава това село просперирало, даже за малко щяло град да стане. Не можем да ги съдим, че сега, когато няма ни поминък, ни нищо, а децата и внуците им са се разбягали, те живеят в носталгични спомени за Тодор Живков. Прави са си за себе си в края на краищата.

Да, обаче - намесва се друг - българите са съхранили християнството 5 века, когато дори държава не са имали. Рая са били, малки църкви са строили, по-ниски от конаците. Някои са им ги подпалвали, но те пак са ги вдигали, понеже не може без Божи храм да се живее. Къде да се помоли и изповяда човек, къде ще се венчаем и децата си къде ще кръстиш?

Как може в християнска България цели градове и села да са родени безбожници?

След малко разговорът взема още по-мрачна посока - днес и от комунизма е по-зле, вярата умира. Поколението, родено в прехода, не беше възпитано да почита Бог,

на “Отче наш”

нямаше кой

да го научи,

слушало е само, че през комунизма сме си били добре, а демокрацията само бедност и мизерия носи. Ето защо това поколение днес възпитава своите деца в безбожие и когато питат родителите има ли нужда от задължително вероучение в училище, те отговарят с твърдо “Нье”.

Днес на Великден си снимат яйцата и изпращат анимирани картички с Иисус, но това нищо не значи, устремът им е същият, който ги напъва да се снимат с вампирски зъби и рошави перуки на Хелоуин. Щото нали е празник и така се прави! Тия същите пишат “Локо София” и бягат.

Насочили сме се към Клисурския манастир,

през километър-

два се

разминаваме

полицейски

постове

Докато бърборим и се чудим какво толкова се случва в Северозапада, Бойко Борисов да не е дошъл да се черкува, че силите на реда са вдигнати да патрулират по пътищата, приближаваме светата обител. На финалната права обаче яко удряме на камък - безкрайна опашка от коли се извива на цял километър преди манастира, изглежда, с часове ще чакаме, ако изобщо намерим къде да паркираме.

“Ето, видяхте ли? - обажда се оптимистът. - Вярващите се тълпят, има надежда!”

Вярващи ли са, или туристи? Щото колите, които се връщат, право в кръчмата влизат.

Абе, каквито и да са, важното е, че отиват към храма.

И все пак...

Нямаме нерви да чакаме, обръщаме и се отправяме към друга църква наблизо. При първия пост на връщане питаме полицая защо са изкарали толкова патрулки. “Напливът е голям”, отговаря той и посочва към колоната, а оптимистът се усмихва широко.

В колата продължаваме да спорим песимисти ли сме ние, които не различаваме вярата у ближния, или реалисти, така възниква въпросът: “Ако всички бяхме вярващи християни, щеше ли да има хейтъри?”. Омразата, цинизмът, жестокостта винаги ги има, но нямаше да бъдат чак толкова. Щото сега сме една от най-хейтърските нации в света.

Само някой да

подаде глава

отгоре, веднага

го засипват

с камъни

Питайте емигрантите, в чужбина даже още повече се ненавиждат.

Най-сетне спираме в центъра на малък град, на площада звучи музика, чува се глъчка, попадаме насред всенародно тържество. Славка Калчева пее на площада, не “Бяла роза”, други хитове. Пред нея се вие хоро, от едната страна деца се пързалят по надуваем батут, други пускат самолетчета, отсреща блестят шарени сергии, нагиздени двойки се разхождат насам-натам, някои жени даже са на нетипично високи токове.

Подминаваме забавата и кривваме в една странична уличка, понеже и тук църквата е встрани от централния площад. Вътре влизаме малцина, прекръстваме се, запалваме свещички, помолваме се и благодарим.

На излизане присядаме в подредената църковна градинка отпред, други няма, сами сме. Забелязваме беседки, детски кът, спретнати лехи с лалета, отпускаме душите. Мълчаливо наблюдаваме младо семейство, което не може да реши цялата количка ли да вкара в храма, или само бебето. От време на време забързани хора влизат и излизат,

отправяйки се

обратно към

площада да

не изпуснат

“Бяла роза”

Оптимистът е доволен, понеже няма как да отречем, че има вярващи, а песимистите мърморят, че тия точно смесват суеверие и вяра, палят свещи от страх уроки да не ги стигнат, не за друго.

Ненадейно задухва вятър, дъждовни облаци скриват слънцето, май буря се задава. Вдигаме тревожен поглед към небето, оптимистът радостно се провиква: “Вижте, еднорог лети!”

Да, вярно! Балон еднорог се носи високо над Божия храм, пуснат на свобода от някое щастливо детенце. “Вие знаете ли - пита един песимист - колко струват тия балони? Пет лева и спихват на втория ден. За тоя еднорог сега бият някого.” Христос воскресе!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Облакът и неговите предимства

    Облакът и неговите предимства

    В обозримо бъдеще българските ученици ще разполагат с почти 10 000 урока в дигитален формат. Това ще им даде няколко предимства. Първо, така ще имат достъп до систематизирани знания. Така, вместо да търсят в интернет напосоки всякакъв вид информация, да губят време, за да я вкарат в някакви логични рамки
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър