Трудът в България става все
по-ценен - все по-малко хора ще
трябва да произвеждат все повече
Вчера, в последния ден на април, Евростат публикува месечните данни за безработицата – в Европейския съюз тя е спаднала до 6,4% - рекордно ниско ниво, откакто има сравними данни. В България безработицата е още по-ниска - едва 4,6%, което е по-ниско дори от най-добрите години преди кризата. По този начин България влезе в топ 10 в Европа по най-ниска безработица - колкото в Естония и Словения, и продължава да намалява.
Спадът на безработицата води до повишение на доходите на домакинствата и спад на бедността – Националният статистически институт публикува най-новите индикатори за бедност и социално включване за 2018 г. Населението в риск от бедност и социално изключване спада от 38,9% през 2017-а на 32,8% през 2018 г. За сравнение, преди да влезем в ЕС, индикаторът беше над 61%. С други думи,
спадът е
наполовина за
малко повече
от десетилетие
За това помага и повишената събираемост на бюджетните приходи, което позволи да се повишат пенсиите, особено минималната.
Разбира се, медалът има и обратна страна - за работодателите става все по-трудно да намират кадри. Неслучайно това се сочи като един от основните проблеми на бизнеса във всички отрасли според анкетите на националната статистика сред фирмите.
Това е голяма промяна, защото от 90-те години, а и през целия преход в България винаги имаше висока безработица и излишък от евтини трудови ресурси. Вече не е така и ерата на евтиния труд приключва. Оттук нататък бизнесът все повече ще се конкурира, за да привлича кадри – чрез по-добри условия на труд и по-добро заплащане.
Виждаме и друг процес, който е новост – бизнесът отива там, където са кадрите. Все повече новите заводи се изграждат там, където има свободна работна сила. Преди имаше региони на страната, например Северозападът, в които никой не инвестираше и за стотици хиляди хора единственият шанс беше да се преместят в големите градове или в чужбина. Сега почти ежедневно чуваме за нови заводи в градове като Враца и това е нормално – ако бизнесът иска работници, трябва да отиде там, където има незаети хора.
Тази тенденция ще се разширява, но ще е нужно и подобряване на инфраструктурата, особено в Северна България и малките населени места. Бизнесът ще трябва да е все по-активен, за да намери персонал.
При тенденциите за застаряване и намаляване на населението ключово ще бъде пълното използване на всички трудови ресурси и повишаване на производителността на труда – защото по-малко хора ще трябва да произвеждат повече. А това изисква образование. Страната не може да си позволи толкова много отпадащи деца от училище, които след това нямат образование и квалификация и трудно могат да си намерят работа дори при сегашния глад за кадри. Например две трети от продължително безработните в бюрата по труда са хора с основно и по-ниско образование, а дори повече са тези без специалност и квалификация.
Само 28% от
хората с начално
и по-ниско
образование
работят
При ниско образование и липса на квалификация дори да се намери работа, тя ще е нископлатена и няма да осигури добър стандарт на живот.
Ако погледнем отново данните за бедността, числата са показателни – близо 90% от висшистите работят, а сред работещите висшисти бедността е изключение, дори при ромската и турската етническа група.
Сред работещите
роми висшисти
бедност няма!
При средно образование също заетостта е висока, особено при средно специално образование (78%), а бедността се среща сравнително рядко. Обратно, при хората с ниско образование или без образование бедността е около три четвърти, дори при работещите.
Затова е важно да се постигне пълно обхващане на децата в образованието, и то поне до средно образование. В същото време образованието, освен да е качествено, трябва да е по-тясно свързано с нуждите на пазара на труда – което ще осигури по-висока заетост и по-високи доходи.
Има редица сектори, които бързо се развиват и предлагат високи заплати – средното и висшето образование трябва по-бързо да отговарят на това търсене.
По този начин – с по-високо средно равнище на образованието и с по-добър баланс между търсене и предлагане, могат да се осигурят далеч по-високи доходи. Вече се забелязват положителни тенденции в тази посока, но много зависи и от личния избор на учениците и студентите и насочването им към по-перспективни специалности, които носят и по-добро заплащане.
Всичко това е още по-актуално, защото неизбежно вървим към трансформиране на икономиката в посока по-висока добавена стойност. А тя се произвежда в по-високо автоматизирани заводи и производства, които изискват и по-квалифицирани кадри.
Така че тук предизвикателството е двойно – бизнесът трябва да инвестира в нови машини и оборудване, а трудът трябва да има по-висока квалификация и образование, за да постига максимална производителност от новото оборудване. ХХI век изисква солидни инвестиции както във физическия, така и в човешкия капитал.