Футболът ни като Женския пазар (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7433247 www.24chasa.bg
Снимка ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Всеки ден минавам през Женския пазар. Все пак живея наблизо. Там не всичко, което се вижда на сергията, може да ти се окаже в чантата.

И положението в българския футбол много заприлича на пазар. Уж имаме национален селекционер, ама май нямаме. Гледаш Хубчев, а отзад наднича Балъков или някой друг. В “Левски” в петък треньорът бе дългосрочна перспектива, работеше по селекцията със собствениците, а в неделя се оказа ненужен. Бил паднал от “Берое”. Все едно отборът е играл по-различно от предните си мачове. Любослав Пенев вдигнал ЦСКА, ама след отпадането за купата не бил толкова.

Единствената разлика с пазара е, че всичко се случва тихомълком. Никой не крещи “айде на новите треньори”. Няма коментари, няма потвърждение. Все едно националният отбор и грандовете са за някакво частно ползване. Дотам го докарахме.

Много е трудно да кажеш - подадох оставка. Или не подадох. Или съм некадърен.

Иначе виновни за ситуацията има. Не са шефовете на БФС, клубовете, бездарните съдии. Виновни са журналистите. Когато “24 часа” написа, че Хубчев ще напуска, най-меките думи бяха “гробокопачи на българския футбол”.

Всъщност в целия пазар само гробокопачите си вършат работата. Колкото могат. И ги плюят от всички страни.

Ако хората във футбола обаче си вършеха работата като тези гробокопачи, положението със сигурност щеше да е друго. И по-добро.

И ако то не се промени спешно, пак ще гледаме големите първенства по телевизията. Докато останалите играят на тях.

А ние ще си седим у дома пред приемника и ще броим мухите.

Дано не съм прав, разбира се. Но все пак съм гробокопач - журналист. И ми харесва.

Гледайте завещанието на седмицата с Георги Банов

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Важно е да имаме очи и сърце да видим доброто

    Важно е да имаме очи и сърце да видим доброто

    Една трогателна човешка история стана повод алеите на Морската градина в Бургас да се превърнат в зона на доброто, в която всеки може да остави своето послание на благодарност.  Винаги е вдъхновяващо, когато хората около нас правят нещо добро за другите, защото в това е смисълът на живота. Затова и алеите на доброто в Морската градина в Бургас със
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност