Милчо Левиев: Преподавал съм по целия свят, в България има най-много талантливи хора

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7433499 www.24chasa.bg
Милчо Левиев СНИМКА: Йордан Симeонов

Бащата на Левиев също като него бяга в САЩ, вижда Статуята на свободата, но го връщат, защото е непълнолетен

Милчо Левиев е композиторът, който най-силно е прославил България в джаз музиката. През 1970 г. емигрира в САЩ, където изкарва по-голямата част от живота си. Там е работил с едни от най-големите имена на джаза като Дон Елис, Били Кобъм и Глен Ферис. Изнася концерти по целия свят и пише филмова музика както за български, така и за американски ленти. Преподавал е в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. Удостоен е с орден “Стара планина” и “Св. св. Кирил и Методий” за големите си заслуги в областта на музиката. Миналата година се отказва от почетното си гражданство в родния си град Пловдив.

Всичко, което трябва да знаете за:

Сега живее в Солун със съпругата си, певицата Вики Алмазиду. Идва в България, за да преподава майсторските си класове в Нов български университет. В четвъртък представи новата книга за себе си “Артистът не е самотен остров”.

Ето какво каза той пред "24 часа":

- Обиколили сте къде ли не по света, но винаги се връщате в България. Какво мислите за родината си?

- България е абсурдна страна. Пълна с абсурди. Този израз: “Страната на неограничените възможности”, който се ползва за САЩ, аз го преправям в “България е страната на неограничените невъзможности.”

“Докога над страната ми

бащина ще вилнее тази

страшна простащина”

- Радой Ралин. Горд съм, че бях приятел на този човек. Това е един от най-честните българи в цялата ни история. Благодаря ти, Радой! (Поглежда нагоре.)

- В България сте заради новата книга за вас - “Артистът не е самотен остров”. Какво могат да открият читателите в нея?

- Артистът не е самотен остров. Аз мога да кажа, че и обратното е вярно. Артистът е самотен остров. Той е и двете заедно. Какво казва тази книга? Точно тези две неща. Задава въпрос на читателя: “Кое е вярното?” И двете са верни.

- Как се появи идеята за книгата?

- Това е дълга история. Познавам се със съставителя - автор, защото и аз съм автор на книгата. Половината от нея са мои цитати. Идеята е на вече 6 години. Владимир Гаджев, когото много ценя, написа много трудове, включително и енциклопедия на джаза. В моята книга всички неща са верни, защото за тези 6 години имаше борба на автор със съавтор. Имаше борба и с издателя. Оказа се, че с моята издателка Кремена Димитрова се познаваме отпреди 25 години. Нейното първо интервю е било с мен.

- Вие самият как се определяте? По-скоро като самотен остров или не сте самотен остров?

- И двете. Разбира се, че съм самотен остров. Иначе

как ще творя, ако

не съм самотен

Но понякога артистът се събира с останалите. Това е мечтата на артиста. Да бъде и двете. Бетховен например е бил много самотен. Никога не е бил женен. Артистът може да остане запомнен само като е бил самотен. Има много такива истории.

- Самотата ли е най-нужна на добрия артист, или има и нещо друго?

- За да си артист, трябва да си преди всичко страхотен занаятчия, майстор. Аз познавам майстори занаятчии, които никакви артисти не са. Комерсиални майстори, които знаят всички форми как да ги завъртят по вкуса на управляващата партия. Нека ви кажа един цитат от най-интелигентния български композитор Любомир Пипков. Той влезе в съюза на композиторите по соца и каза: “Открих, господа другари, дефиницията на социалистическия реализъм. Това е възхвала на властта с достъпни за нея средства.”

- Сега, докато сте в България, отново водите майсторски клас в Нов български университет. Преподавате на младите музиканти. На какво се опитвате да ги научите?

- Аз не се опитвам да ги науча. Аз не мога да им налея с фуния в главата нещо. Ти ще научиш от мен нещо и ще го обориш, ако си творец. Ако имаш креативност, винаги ще се усъмниш в учителя си, който и да е той. Ако ти имаш творческия пламък, който всяко дете има, но или родители, или учители погасяват, ти ще оспориш полученото знание. Този пламък човек трябва да го открие в себе си.

- Освен музиката какво друго ви дава “пламък” в живота?

- Чувството за хумор ме е спасявало през целия ми живот. Вицът от всички форми на фолклора е най-великият фолклор. Никога не знаеш кой го е пуснал.

- Преподавали сте и в САЩ. Има ли разлика между студентите там и тези в България?

- И в Япония, Белгия, Швейцария и Франция съм преподавал. Разлика в студентите у нас и по света и има, и няма. Имането е, че във всички нации процентът е различен. Простащината в някои на глава на население е много голяма. Няма да посочвам страни или страна.

- Един от вашите големи учители е Панчо Владигеров. Кой е най-големият урок, който научихте от него?

- Научи ме не само на музика. Най-големите уроци от големи музиканти като Били Кобъм, Дон Елис, Дейв Холънд, Чарли Хейдън, с които съм работил и съм им чиракувал.

Всички те ме научиха как

да поддържам

творческия пламък

- Защо се върнахте от САЩ, а не останахте да живеете там?

- Аз съм половин американец, половин българин. Разбира се, първо българин. 40 години живях в Щатите, повече, отколкото в България. Аз съм българин като култура, продукт не на еврейската култура. Баща ми се ожени за шикса, което означава “не-еврейка”. Те и в Израел не ме признават за евреин. Аз съм космополит. Повтарял съм го до засиняване. Аз съм етник. Любя етниката на всяка страна. В музиката има не само българска етника. Който има ухо, ще го чуе, и японско ще чуе, и еврейско ще чуе.

- Какво ви накара да заминете за САЩ?

- Липсата на най-елементарна свобода, както е във всяка жестока диктатура, каквато беше в Народна република България. Това беше една ужасна диктатура. Всички диктатури в соц страните бяха различни. Аз пътувах.

 В съветска Русия съм бил по време на диктатурата там. Мога цял роман да напиша за Русия. Но

липсата на елементарна

свобода ме накара

да избягам

Ако живеех под Хитлер, пак щях да избягам, ако живеех под корейчето, което има 3 доктората между другото, пак щях да избягам. Ако живеех под Ердоган, пак щях да избягам. Под Путин, на всяка цена, защото той е най-опасният. Защото е най-интелигентен от всички. Поне засега така изглежда.

- Как се случи бягството ви от България?

- Това не беше бягство. То беше измама. Аз отидох наполовина официално. Заради това, че бях известен, двамата офицери на българската граница ме пуснаха да изляза без командировъчно. Казах им, че като ръководител на оркестъра отивам предварително, а останалите идват след мен.

- На какво учи джазът?

- На свобода най-вече. И музиката, цялата, учи на свобода. Ако се свири като джаз, защото той започва от Орфей. Пак ние сме го измислили. (Смее се.)

- Радой Ралин е бил ваш духовен учител. Какво успяхте да научите от него?

- Той е един от духовните ми учители. От него научих това, че свободата е като хляба. Замесва се всеки ден. Тоест свободата е борба и трябва да се бориш за твоята обществена свобода, както и за вътрешната ти свобода, която е заплашена непрекъснато.

- Защо се отказахте от почетното си гражданство в родния ви град Пловдив?

- Как ще се откажа от родния си град?! Аз се отказвам от институцията, която сега в момента е отвратителна от промените насам. Един свестен кмет не е имало от така наречените промени насам. Нищо не се е променило, с изключение, че преди беше по-добре, че имаше един кмет неофициален - Начо Културата, в стария град на Пловдив. (Бел. авт. - Атанас Кръстев, познат сред пловдивчани като Начо Културата, е директор на управлението “Старинен Пловдив” от 1969 до 1986 г. Той възстановява едни от най-значимите културни паметници в старата част на града). Той беше партиец от висок ранг. Без него нямаше да има стар град. Така че имаше комунисти и комунисти.

- Слушате ли съвременна българска музика?

- Непрекъснато.

Всичко слушам. Имам

интернет, не ходя

на концерти

С бастун ходя. Като се върна сега от София в Солун, си обещах който иска да ме интервюира на живо, да дойде да ме види в Солун.

- Как мислите, накъде отива българската музика? Към по-добро или по-лошо?

- Не мога да обобщавам, но знам едно. Казвал съм го хиляда пъти. По глава на население по-талантлив народ от нас не съм виждал. Обиколих целия свят. Дадох така наречените майсторски класове, семинари, уъркшопи навсякъде. Таланти има навсякъде, но по глава от население сме първи поне в музиката.

- Коя музика е лоша според вас?

- Няма лоша музика. Има два вида музика - добра и от другия вид. Това е израз на Дюк Елингтън. Неговата музика е малко еклектична. Един млад критик го попитал: “Г-н Елингтън, това джаз ли е?”, с един израз, който значи “май не е джаз”. Той му отговаря: “Млади момко, има два вида музика. Хубава музика и от другия вид.” В най-хубавата музика жанровете не можеш да ги отделиш.

- Джазът навремето в България не се е толерирал. Какви са били най-големите проблеми, които сте имали заради джаз музиката?

- Най-големите проблеми бяха тези, че допускат нещо, но не и цялата същина на джаза. Аз живях във времето на разтопяването. Побягнах, както другарят Тодор Живков каза: “Не е побегнял, другари. Ний го изпратихме да преподава на Запад как се прави музика.” Това са негови буквални думи.

- Брат ви е художник. Какво смятате за неговото изкуство?

- Брат ми е

един много голям

художник, когото

тепърва ще признаят

Не защото ми е брат, а защото има свой език. Малко български художници имат свой език. Той крадеше или се учеше от всички, но направи свой език.

- От всички изкуства музиката ли е най-голямото?

- Най-голямото изкуство е как да живееш. Трябваха ми 80 години, за да го разбера. След това идва изкуството на любовта. И след това е кулинарното изкуство. Това не е шега. Това е най-вълшебното. И след това идва музиката. Тя говори на сетивата като емоция.

- Родителите ви не са се занимавали с музика. Откъде наследихте таланта си?

- Баща ми свиреше с уста много хубаво. (Смее се.) Той не завърши средно образование. По средата избяга от мащехата си и се опита да стигне до Америка. Лъгал, че е на 18 години. Видял е Статуята на свободата, но са го върнали, а

синът му не само отиде в

Америка, ами и както

казват журналисти,

и я покори

Истината е, че не съм покорявал Америка, тя ме покори мен и се научих на неща, на които в България никога нямаше да се науча. Най-голямото ми богатство е, че знам два свята.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Само един на съд за хулиганство?!

    Целият футболен свят не спира да сочи с пръст България заради една група лумпени, попаднали НЕслучайно на мача между България и Англия. Заради срамните им нацистки жестове и скандирания хейтът срещу българите като народ и България като държава расте и набира скорост като огромна снежна топка. И вместо органите на реда да ударят с цялата строгост
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,