За котарака Леополд и за мишките

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7448638 www.24chasa.bg

Медийният разказ, че е грешен всеки, който не прегръща призива на папа Франциск за абстрактен мир, единство на религиите, екополитики и прием на бежанци, е манипулативен и фалшив

Посещението на папа Франциск в България безспорно е значимо събитие както за католическата общност, така и за положителния образ на страната ни пред света. Нищо повече и нищо по-малко. Повечето неща, които се изговориха обаче, не бяха насочени към тези безспорни факти. Всякакви политически и обществени звезди се раздадоха да ни обясняват, че папата е дошъл не за друго, а за да потвърди с поведението си собствените им локални политически позиции. Едните обясняваха, че и папата е с тях, а другите обявиха, че дори папата не може да им се опре. Едните се плюнчиха за това как папата е показал колко кофти държава е България, другите - че папи идват само във велики държави. Това е като да коментираш съдбата на отбора “Верея” (Стара Загора) на фона на мача “Ливърпул”-“Барселона” и е дълбоко провинциално (в лошия смисъл на думата), а

“елитарните” говорители

носят в себе си неповторим

аромат на запръжка

И това е и смешно, и тъжно, но е тема за друг разговор.

За разлика от тези сърдечни драми, наложените около посещението на папата публични послания изискват сериозно отношение. Призивът на папа Франциск за абстрактен мир, единство на религиите, екологични политики и прием на бежанците е негово свято право. Медийният разказ обаче, че всеки, който не прегръща радостно тези позиции е грешен, е манипулативен и фалшив.

Особено остро тази манипулация се прояви при оценката на знакови присъствия и отсъствия на общата молитва за мир. Един вид всички, които искат мир, са на площада, ако те няма, значи не си за мира.

Да допуснем за момент, че български юдейски, мюсюлмански и християнски духовни водачи се събраха да се молят заедно, докато деца пееха Майкъл Джексън не по конюнктурни причини, а защото приемат истински за свои тезите, предложени от папа Франциск: да сме милосърдни към бежанците и религиите да се обединят, за да постигнат мир.

Такова разбиране изисква да са на лице поне следните неща:

1. Във всяка синагога в България равините ежедневно да призовават за общи молитви в Йерусалим и Мека и да изискват от израелската държава да разруши защитната стена между Западния бряг и Израел и да приеме страдащите палестински бежанци. Моля председателя на Израилтянския духовен съвет г-жа Коен, която сподели, че БПЦ насажда страх, да потвърди, че гореописаната “смелост” е факт в синагогите.

2. Във всяка джамия в България моллата да призовава Аллах да накаже сурово “Ислямска държава” и да обяви последователите на идеите за нов Халифат за измамници, които изопачават същността на исляма. Моля ерудитите, които в последните дни обясняваха, че

“Аллах Акбар” било същото

като “Христос Воскресе”,

ама на техния си език, да свидетелстват, че това е факт в джамиите.

Разбира се, всички знаем, че това не е така. Няма и да бъде. Въпросът е как се наричат хората, които изиграват нещо, за което знаят, че не е реалност. В едни среди, такива хора се наричат артисти, в конкретния случай - духовни водачи, които искат да изглеждат съвременни. Малко хипи, малко зелени и малко мултикултурни. Сигурно това създава общ контекст и интерес към религията сред специфични групи от млади хора. Доказателство за това е фактът, че всички прогресисти, либерали и прочее атеисти приеха за свои религиозните послания и ги защитават бурно. Забавно потвърждение за покръстителския талант на папа Франциск е и фактът, че дарвинисти и секуларисти, които се подиграваха и наричаха ретрограден всеки, който говореше за нуждата от религия и църква, се обявиха за последователи на деноминация, която от Каролингите насам ползва вярата като инструмент за налагане на влияние върху държавата.

Убеден съм, че натрапчивото желание да се отхвърля собствената идентичност и да се обявява за добър и желан пример всяко нещо, което е по-голямо, по-влиятелно и по-лъскаво, не се нарича модерност и космополитност. Нарича се комплекс за малоценност. Това състояние е типично за хора, които не се чувстват комфортно със самооценката си и подозират, че тази болка ще отмине, ако шумно отричат всичко, което са, и се превърнат в огледало на външни авторитети.

Знам, че

националната църква

и вярата са стълбове

на държавността

И това не е мое прозрение, а завещание за мъдри управленски действия на славни български царе като Борис, Симеон и Петър. В България има водеща култура с традиции от векове. Същностна част от тази култура е православното християнство и институцията на БПЦ. Българските държавници трябва да знаят, че църквата ни не е фльонга за разкош и водосвет на първа копка, а част от националната тъкан, надживяла не едно нашествие и не една политическа конюнктура.

Само силна българска държава, подкрепяща, уважаваща и стояща близо до църквата си, може да се противопостави успешно както на либералния левичарски нов свят, така и на имперските амбиции на Русия.

Ако погледнем на духовните послания на папата (за милосърдие, за екологични политики и за абстрактен мир), като на политически, изискващи реални действия от светската власт, то изводите са следните:

1. Допускането на големи групи бежанци на територията на ЕС с милосърдни подбуди е стратегическа грешка с тежки последствия за културната идентичност на Европа, за социалната структура на европейските народи и за сигурността на съюза.

2. Приемането на агресивни зелени политики независимо от цената, ще доведе до забавяне на икономиката, намалена конкурентоспособност на ЕС, повишаване на цените на енергоносителите и увеличаване на зависимостта на съюза от външни доставчици. Това с особена сила важи за България.

3. Мир се гради върху отстояни ценности, защитени интереси и сигурни граници. Ако се откажеш от ценностите си, за да си толерантен, ако пренебрегваш националните интереси, за да угодиш на финансови спекуланти, и ако отвориш границите си, защото папата, г-жа Меркел или г-н Макрон са казали така,

не постигаш мир,

а обявяваш капитулация

И българската държава, и БПЦ имат своите големи слабости и се нуждаят от промяна, но промяната не минава през социални и либерални утопии, дори когато са представени като християнска молитва.

Телешкият възторг на медии и представители на държавата не е добра среда за смислена промяна. Както не е добра идея да наричаме всеки силен на деня “началник”, когато националният интерес изисква друго.

Фактът, че един български митрополит обяви, че вижда в молитвата на площада идването на Антихриста, трябва да е ясен сигнал и за миряните, и за клира, че в църквата ни много неща не са наред. Като несъстоятелност, такова твърдение е равностойно само на твърдението на благословената от папата шведска ученичка Грета, че вижда въглеродния двуокис и ни призовава да спрем да живеем, за да спрем да го произвеждаме и така да опазим планетата. Общество, което не отхвърля възпитано, но твърдо всяка подобна несъстоятелност, е несъстоятелно общество.

А иначе всеки призив да бъдем по-добри, дори да е наивен, заслужава подкрепа. Предлагам, за баланс, новините да започват с котарака Леополд, който да ни се усмихне и да ни предложи: “Ребята, давайте жить дружно”.

Или пък да покажем, че не сме провинция на нова латинска или евразийска империя, и гордо и последователно да работим за ЕС, осъзнал нуждата от връщане към нормата.

Хубав ден и всекиму своето!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.