Не сме били хладни към папа Франциск, но представител на Синода можеше да е до него на молитвата за мир, казва съпредседателят на българо-македонската комисия
- В. “Фигаро” написа статия “Невиждано студен прием на папата от българските православни християни”. Реакциите на част от българската общественост също са подобни. Съгласен ли сте, проф. Димитров?
- Не съм чел статията, но заглавието е категорично невярно, дори само заради обобщението. Българските православни християни бяха заедно с българските католици не само в София, но и в град Раковски. Мисля, че отделните негативни реакции за посещението на папа Франциск са по-скоро израз на ортодоксална фрустрация или са демонстративен политически шум от формации с евроазийски предпочитания. Оценката не е точна дори по отношение на Българския патриах, от когото папата е бил посрещнат “като брат в Господа”. Представител на Светия синод обаче можеше да бъде до папа Франциск в молитвата за световен мир.
- Мнозина видяха в папа Франциск духовен водач, за присъствието в живота си на какъвто могат само да мечтаят. Има ли такава близост между православните ни църковни дейци и техните миряни, каквато успя да създаде главата на Римокатолическата църква само за два дни в България?
- Папа Франциск направи силно впечатление с думите и с демократичния си стил на общуване. Едва ли ще е пресилено, ако кажа, че той даде добър урок как да се обясняват библейските текстове и как да се заличава дистанцията с миряните. Българските духовници също говорят за мир, за любов към ближния, за помощ на хората в нужда. Добри сигнали идват от различни места у нас, но като че ли има нужда от нов, по-адекватен и по-сърдечен начин на общуване със съвременните православни християни и особено с онези, които не разбират езика и смисъла на религиозните служби.
- В социалните мрежи прочетох упреци към папа Франциск, че не посетил старчески дом, а лагер за бежанци. Намек да отворим вратите си за тях ли направи той?
- В социалните мрежи може да се прочете какво ли не и не всичко се нуждае от коментар. Папа Франциск, самият той възрастен и скромен в битието си човек, без съмнение се отнася с топлота към хората от третата възраст. Но докато старческите домове са част от нашето ежедневие,
лагерите за бежанци
са обиталище на
извънредното, на
лишенията и тревогите,
които разтърсиха света в последно време. И е факт, че в Европа не намираме общоприемлив политически отговор, в който хуманното, законното и сигурността да са в хармония. Папата неведнъж и не само тук е призовавал за съчувствие и подкрепа на търсещите спасение от войните и глада, затова намекът, че препоръчва да ги приемем в България, изглежда политически преднамерен и некоректен.
- Част от символиката на папската визита бе молитвата пред иконата на светите братя Кирил и Методий, които отъждествяват българщината. Това стана ден преди папата да замине към Северна Македония, с която делим история. Виждате ли знак в този избор на папа Франциск?
- Ватиканът притежава богат исторически архив и затова има ясна представа за историята на християнството в Югоизточна Европа, където тъкмо средновековна България съхрани и разви делото на светите братя Кирил и Методий, за да го направи достояние на славянството. Папа Франциск знае това и изборът му да се помоли тъкмо пред тяхната икона е знаков за отношението му към българския принос за християнизирането на Европа и в европейската култура. Всъщност светите братя бяха обявени за покровители на Европа от папа Йоан Павел II, който също посети страната ни. Ако добавим и името на “българския” папа Йоан ХХIII (Анджело Ронкали), на когото папа Франциск подчертава, че е последовател, става ясно личното му отношение към България. По характерния за него внимателен начин той напомня, че приема България като страна с дълбоки исторически корени и заслуги към християнството.
- Само поради географска близост ли бе посещението на главата на Римо-католическата църква в София и Скопие?
- Не, причината за апостолическо пътуване в двете страни е повече политическа. Папата е не само духовен, но и държавен глава на Ватикана. Всъщност поканата за посещението му у нас бе направена от премиера Бойко Борисов преди година, когато бе приет от папа Франциск при отбелязването на 24 май в Рим. След подписания Договор за приятелство и добросъседство между България и тогава Република Македония
македонската страна
сякаш загърби
съперничеството
за папското внимание
при поклонението в църквата “Сан Клементе”. Напоследък мемориалните плочи на почит около гроба на св. Кирил в криптата на църквата се умножиха, но във Ватикана добре знаят, че за България това отдавна е място на памет. Знаят и че честването на светите братя на 24 май е българско дело, че този ден е наш национален празник.
Затоплянето на отношенията между двете страни очевидно бе оценено от папата. Оценени бяха и българските усилия за създаване на нов политически климат на Балканите и за повторно предизвикания европейски интерес към региона.
- Заявихте пред БНР, че хората в Северна Македония са драматично разделени към митовете и стереотипите на македонския национализъм, формирани десетилетия наред. Как това може да бъде преодоляно?
- Разделение по партийна линия има, но проблемът е, че доктрината на македонизма е по своята природа националистическа, защото се основава на исторически и политически конюнктурен и манипулативен прочит на миналото.
Специфично за Република Северна Македония обстоятелство е, че единствено там в комунистическа Югославия бе допуснато националистически подходи да моделират развитието на федералната единица.
След повече от 70 г. тези нагласи са дълбинни, доколкото са формирали представите на поне четири поколения. Въпреки модификациите на македонистката доктрина национализмът е доминираща нагласа, проникнала във всички сега съществуващи македонски партии. В момента като основен идеен разлом между управляващи и опозиция се демонстрира отношението към необходимите компромиси за постигане на европейска и евроатлантическа итеграция и конкретно към подписаните договори с Гърция и България.
Части от съответните партийни привърженици обаче имат различни от официалните партийни позиции, особено спрямо нашия Договор за приятелство и добросъседство. За някои от принадлежащите към СДСМ договорът с България е неприемлив, защото те са все още подвластни на старите антибългарски митове и стереотипи. За част от привържениците на ВМРО-ДПМНЕ обаче сближението с България е латентно желано.
Вътрешнополитическата обстановка е усложнена, албанският фактор е незаобиколим и са възможни нови партийни конфигурации. Преодоляването на националистическите нагласи няма да стане лесно, но интеграционните процеси неизбежно
ще ерозират
овехтелите
митове и
стереотипи
За доброто бъдеще на младата държава е необходим истински исторически и политически катарзис.
- Вие сте съпредседател на съвместната експертна комисия по историческите и образователните проблеми на двете държави. Очаквате ли тя да заработи по-ефективно след избирането на Стево Пендаровски за президент на Северна Македония?
- Надявам се да е така, защото хармонизирането на гледните точки във върховните властови структури ще направи по-лесни предстоящите реформи и трудни решения в интеграционния процес, неизбежни за Република Северна Македония. Неотдавна самият Стево Пендаровски е заявил, че очаква бързи резултати от работата на съвместната комисия. Нашите македонски колеги вероятно са го чули и се надявам да разбират, че работата на тази комисия е съществена част от приложението на Договора за приятелство и добросъседство между нашите страни – една от гаранциите, че пътят до европейската интеграция на Република Северна Македония може да бъде преминат по-бързо и без драматични проблеми.
- През април обсъждахте праистория, Античност и Средновековие и май се бяхте разбрали от учебниците по история да се премахнат темите, които и двете страни намират за обидни и неадекватни. Кои са те?
- Всъщност ние обсъждаме тази времево дълга и важна част от историята още от втората среща на комисията, която бе в началото на октомври 2018 г. В началото на юни т.г. ще бъде шестата среща и аз се надявам, че ще постигнем необходимото съгласие по основните ни бележки спрямо учебниците, представящи това историческо време. Отдавна сме разменили бележките си и за нас критичният подход на колегите ни е неадекватен на целите на комисията. Той е подчинен на употребата на спорни за нас критерии и оценки, докато конкретните бележки са малко и основно са за представянето на османското владичество и частично на Античността. За нас спорна е интерпретацията в македонските учебници на Средновековието, което е основата на общата ни история, а тъкмо там колегите ни нямат убедителни бележки. Да се твърди, че българските учебници възпитавали в национализъм, милитаризъм и авторитаризъм по някакви странни и необосновани критерии, е неприемливо. Ако приложим техните критерии към македонските учебници, които погрешно интерпретират теми от Античността и особено Средновековието, те би трябвало веднага да бъдат пренаписани.
Ако питате за нещо обидно, то е при представянето на прабългарите, за които се твърди, че са тюрки, че са номади и се занимавали с грабежи. Подобна овехтяла и невярна интерпретация трябва да бъде премахната. Но негативен “образ на другия” се гради не само с обидни квалификации, а и чрез премълчаване на същественото. Този подход е особено подчертан при представянето на средновековна България. Колегите ни разбират и са съгласни, че този подход трябва да бъде забравен. Те имат и отделни конкретни основателни бележки, които обаче са маловажни спрямо цялостното представяне на съответната тема.
- Чухме, че сте постигнали съгласие за цар Самуил, но това не стана за Гоце Делчев. Защо?
- Достигнахме до съгласие с нашите колеги, че цар Самуил е владетел на средновековна България, но и още нещо: че делото на св. братя Кирил и Методий е съхранено и развито тъкмо в средновековна България, че техните ученици създават Преславската и Охридската книжовна школа като част от политиката на княз Борис и цар Симеон. Този вид съгласие бе в текстовете, с които съвместната комисия предлага на двете правителства съвместно честване в двете страни на св. св. Кирил и Методий, на св. Климент Охридски и св. Наум Преславски, както и на цар Самуил. Тази част от нашата работа е по-оперативна, защото политическите ръководства вече са направили крачка напред и е необходимо в Скопие хората да разберат, че това е крачка в правилната посока.
За Гоце Делчев, а и за Илинденско-Преображенското въстание започнахме разговори, но реално още не сме дискутирали. Нашите колеги заявиха, че не са готови. В началните разговори един от тях измести симптоматично темата от самия Г. Делчев и неговото време към интерпретация на по-късен период от освободителните борби и дори към символното му вграждане в комунистическите представи за миналото. Очаквам поне за Гоце Делчев да дискутираме на следващото заседание. Време е да “преминем” в нашата работа към модерната епоха.
- По кои теми предстои да преговаряте още?
- Подчертавам, че не преговаряме, а водим научна дискусия. Преговорите предполагат постигане на компромиси, докато ние се стремим да стигнем до разбиране за необходими корекции при интерпретацията и представянето на миналото със силата на научни аргументи. На следващото заседание ще започнем дискусия за Гоце Делчев и евентуално за Илинденско-Преображенското въстание, тъй като предстоят календарни поводи за отбелязването им като личност и важно събитие от общата ни история. Ако успеем да завършим с прегледа на учебниците за основното училище, би трябвало да започнем прегледа на гимназиалните учебници. За онези, които са посветени на вече разглежданото историческо време, ще бъде по-лесно, но дискусиите по интерпретацията на модерната епоха сигурно ще бъдат по-тежки. Времето, в което живеем обаче е бързо и налага достигането до такива решения в работата на съвместната комисия, които да помогнат за пълноценното общуване между две държави с многовековна обща история и за съвместното ни движение по желания европейски път. Изглежда много трудно, но не е непостижимо.
- Ваш колега историк заяви в интервю за “24 часа”, че позицията на нашата част от комисията е дипломатична и плаха. Съгласен ли сте?
- Плаха категорично не е, оценката е странна. Работата на съвместната комисия е невъзможна без поддържане на добра колегиална атмосфера и дипломатичност в изказа. Разбираме проблемите на колегите ни от Скопие, но настояваме за по-ускорена, ритмична и по-отговорна работа на Съвместната комисия. Историята е част от нашата жизнена среда и ако тя е замърсена, бъдещето не може да бъде здраво и плодотворно.