Емил Караниколов: Готови сме, ако “Фолксваген” реши да преговаря с България за завода

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7453172 www.24chasa.bg
Емил Караниколов СНИМКА: Пиер Петров

Отлагането на решението в коя страна да е заводът на “Фолксваген” е нормална процедура, казва министърът на икономиката

Като кажат, че някой политик е свършил нещо, при положение че хора работеха денонощно, нямаше празници, лошо ми става

Все повече компании, и то международни, все по-големи, правят сериозни запитвания за инвестиции

- Г-н Караниколов, “Фолксваген” обяви, че отлага избора на страната, в която ще прави завод, за октомври. Това заради изборите ли е?

- Няма как един стратегически инвеститор да се занимава с политика. Това, което успях да разбера от решението, е, че те ще започнат преговори със страните, кандидати да го приемат. Вече официално се знае, че групата “Фолксваген” ще търси възможности за изграждане на нови заводи за различни видове автомобили. Предвид опита, който имаме, работниците, които са подготвени, това, че над 220 компании работят в автомобилния сектор, България може да сглобява цели автомобили. Но решението е на инвеститора и ще го чуем от него.

- През октомври?

- Не мога да кажа. Уверявам ви, че България е готова, правителството е на разположение, ако има интерес за разговори с нас, ние сме на линия.

- Изненадан ли сте от решението за отлагане на борда на “Фолксваген”?

- Не. Това е нормална процедура. Нашата работа е да докажем, че България е първо конкурентна среда и второ, че има опит. Но не го обвързвам по никакъв начин с изборите. Това е международна компания, глобална, по никакъв начин не ги интересува. Важното е, че България вече е готова и се надяваме, че ще бъде избрана като дестинация за водене на преговори.

- Ако България бъде избрана, голяма надпревара ще е кой ги е довел?

- Аз поименно ще посоча кои хора са свършили работата, който и от големите да си слага медали. Аз си знам хората, които работеха, само да ни изберат.

- Кои са те?

- Хората от министерствата, от общините. Като кажат, че някой политик е свършил нещо, при положение че хора работеха денонощно, нямаше празници, лошо ми става.

- Напоследък като че има раздвижване в инвестициите. Така ли е?

- От година, година и половина го усещам. Все повече компании, и то международни, все по-големи, правят сериозни запитвания. Мисля, че и тази година няма да е лоша.

- Въпреки прогнозите за забавяне?

- Не съм съгласен, че ще има забавяне, да не говорим за спад в растежа. За миналата година беше 3,1%, за тази година прогнозата е към 3,3%, аз мисля, че имаме способност и ресурс дори за 3,5 на сто растеж за 2019 г. Износът има ръст, и към трети страни, финансовата ни стабилност е нещото, което кара инвеститорите да се ориентират към нашата страна, имаме специалисти с призната репутация във високотехнологичния сектор.

- Какво още може да се направи, за да се отворят вратите за инвеститорите?

- Очакваме скоро да подпишем споразумение с инвестиционния комитет към ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) и да бъде направен 6-месечен анализ на българското законодателство, на конкурентоспособността на икономиката ни, на държавните дружества. Този анализ ще помогне, след като изпълним препоръките им, кредитният рейтинг на България да се повиши и да станем още по-атрактивни за инвеститорите. Другият ни приоритет е инвестиции в образованието, няма как да вдигнем доходите без необходимата квалификация и преквалификация.

- С новия проектозакон за публичните предприятия ви вземат агенциите - за приватизация и за инвестиции.

- Какво значи да ми ги вземат? Моя беше идеята да се обединят. Механизмът на приватизация е изчерпан в България, приватизирали сме 99% от държавните предприятия. Това, което правим със закона, е, че отпада забранителният списък, като оттук нататък всички дружества ще се приватизират само след решение от Народното събрание. Другото е, че ще обединим опита на агенцията за приватизация, която повече от 20 г. работи с инвеститори с този на агенцията за насърчаване на инвестициите. Увеличаваме капацитета на тази обща агенция и целта ни е за всеки инвеститор да има подготвен екип, който да оказва пълно съдействие още преди той да вземе решение да инвестира у нас. Създаваме карта по региони, по градове, какви икономически дейности ще има.

- Какво ще има на тази карта?

- Първо - какви производства има в дадения регион. Инвеститорът ще види от офиса си какви фирми има в един град, община или регион, от кои икономически сектори са, ще види какви са оборотите от определен сектор. Ще има данни и от образователните центрове - какви са подготвените кадри, включваме информация за заетостта, както и какъв оборот от БВП създава тази дейност в този регион. Ще се опитаме да направим една пълна картина на България и всеки инвеститор да има предварителна подготовка. Надявам се до два месеца да сме готови.

- Какви други инвеститори заявяват интерес?

- Напоследък италиански фирми правят запитвания, имаме 4-5 инвеститори оттам. Те са от индустрията за опаковки, в текстила, във високотехнологичния сектор.

- На какъв етап е интересът им?

- Проучване. Писахте за немския инвеститор, който иска да прави завод за изкуствени стави. Той си хареса България, беше тук е четвъртък или петък миналата седмица, от понеделник екипът му вече е на терен. Засега разглеждат София, Пловдив и Бургас.

- Бързо действа този човек.

- Което означава, че България е атрактивна. Да дойдеш на място с частния си самолет, да огледаш имотите, за два дни да вземеш решение и да изпратиш екипа си, е изключително положително. Има интерес и от турски фирми.

- Покрай турските инвеститори обаче стана скандал с посланика.

- Беше едно прекрасно събитие. Трябва да имаме уважение към компанията, която отвори завод за автомобилни части в Кърджали, те скоро ще инвестират във Враца. През 2006 г. тя започна с 4,5 млн. лв. инвестиции, сега са над 400 млн. “Теклас” е реномирана компания с висококвалифициран персонал и мисля, че трябва да пазим такива инвеститори. Станалото - станало, всеки си е взел поука.

- Турските инвеститори къде се насочват? Към Кърджали ли?

- Не, в никакъв случай. Предимно предпочитат Пловдив. Той става една изключително интересна зона. А от периферията на Пловдив отиваме към Стара Загора. Към Бургас също има интерес, за Варна се опитваме през индустриалната зона да осигурим терени за инвеститорите. В Бургас има, във Варна сме по-слаби като предлагане и това трябва да го променим.

- Вече говорим изобщо за инвестиции, нали?

- Да. И отново приоритет, остава Северозападна България, но там просто е по-трудно, защото инвеститорите искат инфраструктура. Искат пътища, жп линии.

- И летище, ако може, нали?

- Летища също, безспорно. Но нека да направим първо пътната инфраструктура. От миналата година правителството работи много сериозно.

- Говорите за магистрала “Хемус”?

- Тя е безценна за Северна България. Ще видите, че с нея ще дойдат инвеститори, те това искат - бързи комуникации, бързи пътища, никой не иска да губи време. Това просто трябва да ни е безспорен приоритет, след образованието и преквалификацията. БАН е права, да, имаме балансиран икономически ръст, добре вървим, но без квалификация няма как да очакваме по-високи доходи. А те ще дойдат с инвестиции в образованието.

- А инфраструктурата към индустриалната зона в Божурище?

- Надявам се съвсем скоро да бъде решен въпросът с разширението на бул. “Царица Йоана”.

- Какво планирате с този булевард?

- Да влезе в индустриалната зона и да има връзка с околовръстното шосе. Можем да напълним цялата зона, интересът да купят всички терени е голям, 20 са заявките за там. Но имаме проблем с инфраструктурата. Един от инвеститорите ще пуска на минута 10 камиона, ще потрошат улиците на хората в Божурище. А с връзката с околовръстното - имат излаз за Гърция, за Сърбия и към Видин.

- За колко пари става дума?

- За 19,7 млн. лв. и те са за Столичната община, ние не можем да отчуждаваме. Обсъждаме възможността да инвестираме в зоната в Свищов, вече обявиха, че там ще е единият от мостовете. В Перник се направи индустриална зона, имам намерение държавата да влезе с пари в нея. Няма логика в Перник да не се развива нищо. Анализираме с екипа на вицепремиера Томислав Дончев къде още да се създадат нови индустриални зони.

- Къде?

- В Северна България няма много и към Благоевград и Сандански няма. Там също трябва да се създадат.

- А с китайците как се справяте? Ширеше се една крилата фраза - всеки говори за китайски инвестиции, а никой не ги е видял.

- Работим активно. Тази година е интересна, стават 70 г. от признаването на Китай, България е втората държава, която ги е признала, след СССР. Чисто политически имаме много добри отношения. Министерството на икономиката много сериозно се е активизирало с писма до колегите в Китай да разрешат още български стоки да влизат там.

- Това е трудна работа, нали?

- Има си процедури, разбирате, че цял свят ги ухажва да влезе на този необятен пазар. Ние имаме около 30 стоки, които искаме да внасяме там, разрешени са ни 4-5, в процедура са още 2, но трябва да сме по-активни. Има изложение в Шанхай, моят апел към колегите в Китай е да разрешат още български стоки, които да презентираме на това може би най-голямо изложение в света за внос на стоки. Със стокообмена и туризма ще дойдат и инвестициите. Сега ми е важно да разрешат още български стоки, за да хванем изложението в Шанхай.

- Какви стоки?

- Мисля, че ще има интерес към българските кисели млека.

- Е, той папата направи добра реклама на българското мляко.

- Благодаря му за което, но трябва да продължим активно. Искаме да изнасяме за Китай още месо, фуражи.

- Днес (сряда) събирате отново всички страни, засегнати от закона за горивата. Казахте, че ще ги затворите, докато не се разберат.

- Най-образно казано. Въпросът е ще има ли корекции и какви ще бъдат. Земеделците вече са ги предложили, но най-тежкият разговор ще е между големите и малките в бранша на горивата. Това, за което съм категоричен, е, че трябва да има задължителна регистрация, и второ - законът да създаде конкурентна среда в сектора.

- Какво имате предвид под конкурентна среда?

- Вместо със закона да затваряме данъчни складове, да създадем режим, когато те ще отговарят на всички изисквания и ще има възможност повече хора да ги създават.

- Как ще се постигне в закона?

- Като намалим изискванията. В момента те са такива, че би трябвало да затворят към 13 склада, смятам, че това не е добре.

- Какво мислите за ситуацията с високите цени на тока и българския бизнес?

- Мога да кажа това, което Министерството на икономиката ще направи. До края на седмицата ще пуснем за обществено обсъждане предложение за изменение на закон, което ще даде възможност на министъра на икономиката да издаде наредба.

- За какво е тази наредба?

- Тя е за компенсиране на определен бизнес при увеличаване на цените на тока заради квотите въглеродни емисии. Това е по европейска директива, до 25% определени сектори от бизнеса могат да бъдат компенсирани според правилата на ЕК. Има механизъм да се възстановяват разходи на бизнеса заради високите цени на квотите. Първо изменяме закона, след това издаваме наредбата. Бизнесът е уведомен, това е негово искане. На последния икономически съвет го взехме като решение. Така че Министерството на икономиката ще регулира тази дейност. Нямаме време, така че бързаме.

- Кого ще предлагате за зам.-министър на мястото на г-н Александър Манолев, който подаде оставка?

- Министър-председателят го назначава. Към момента съм разпределил всички функции и задачи, министерството работи. Ако се наложи, ще го обсъдим, но в момента не ми е тема.

CV

Роден е през 1980 г. в София

Магистър по право от УНСС с квалификация в областта на финансовия мениджмънт

От 2004 до 2010 г. е юрисконсулт в Столична община

В периода от януари до май 2010 г. е директор на дирекция в областната администрация на София

Изпълнителен директор е на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол от 2010 до 2017 г.

От 4 май 2017 г. е министър на икономиката

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо политиците развалиха пейзажа на 24 май

    Политици се наредиха преди професорите в празничното шествие на 24 май и ядосаха ректора на Софийския университет Анастас Герджиков, който определи поведението им като безобразно. Прав е ректорът - култура и духовност не се наливат насила. Да се изтъпанят най-отпред на шествието по случай най-българския, най-светлия,
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.