Четвъртият от четвъртите в света начело на националния

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7455410 www.24chasa.bg

На 25 март тази година “24 часа” написа една истина - че Петър Хубчев ще напусне националния отбор след европейската квалификация срещу Косово същата вечер, а негов наследник ще е Красимир Балъков.

Дали защото главните действащи лица бяха изненадани от излизането на новината, дали защото се бяха надявали това да се запази в тайна, дали по някакви други

причини, но реакцията

беше яростно-истерична

Всъщност Хубчев на практика не каза и една дума по въпроса, а и май изобщо не е казал. Дори когато около месец по-късно “24 часа” официално попита него и Боби Михайлов какво се случва, отговорът му беше: “Питайте БФС!”

Красимир Балъков беше доста по-обстоен. Най-напред в личния си сайт публикува обяснение в пет точки с многозначителното заглавие “Българския манталитет пак заби нож в гърба на българския футбол”, а ден по-късно в сайта на “Етър”, на който той е треньор, беше цитиран да казва, че който е пуснал новината, не е българин. (В което донякъде е прав, защото шефът на спортния отдел на “24 часа” е половин арменец - б. а.)

Отговорникът за националните отбори в Изпълкома на БФС Йордан Лечков беше още по- краен. Бившият кмет на Сливен нарече авторите на новината “гробокопачи на българския футбол”, като декларира, че ако има нещо такова, той първи щял да разбере.

Което може да означава само едно - какъв национален отбор искаме да имаме, след като отговорникът му нито знае, че треньорът си тръгва, нито кой го сменя. За разлика от гробокопачите журналисти, които очевидно са прекрасно осведомени и най-важното - довеждат тази своя осведоменост до читателите си, което им е работата.

На пресконференцията във вторник Балъков надари представителите на медиите с оракулски способности, като обясни, че когато е излязла новината (25 март - б. а.), все още не е имало никакви разговори между него и БФС. Което за пореден път ни доказва, че футболните хора и особено четвъртите в света от САЩ четат само заглавията и се доверяват на разни хора да им преразказват написаното. Защото никъде в дописката на “24 часа” не пишеше, че от БФС са разговаряли с Балъков. Просто авторът на новината беше пресметнал съвсем логично, че след евентуалната оставка на Хубчев и оставащото съвсем малко време до следващите квалификации няма кой друг освен легендата на “Етър”, “Спортинг” и “Щутгарт”

да се нагърби с тази важна

и отговорна задача

Важните хора - било във футбола, било на други отговорни места, трябва да разберат защо печатната преса е най-авторитетната медия. Защото само там има една невидима граница, която авторите преминават в момента, когато вестникът отива в печатницата. Отвъд тази граница няма връщане назад - всичко остава и не може да се промени, както е в интернет.

По ирония на съдбата Красимир Балъков е четвъртият от четвъртите в света, който поема националния отбор в качеството си на старши треньор.

Изобщо това поколение се захвана да оправя футбола в края на 2004 г., когато “великолепната седморка” - Борислав Михайлов, Наско Сираков, Христо Стоичков, Любослав Пенев, Йордан Лечков, Емил Костадинов и покойният вече Трифон Иванов, на пресконференция обявиха, че искат да вземат БФС от Иван Славков-Батето.

Всъщност

зетят на Тодор Живков на практика

беше принуден да се откаже

от спортните си постове (освен президент на БФС беше шеф на БОК и член на МОК), след като журналисти от Би Би Си го заснеха със скрита камера и обявиха, че е искал подкуп, за да лобира за определен кандидат, който иска домакинство на олимпиада.

По това време вече треньор на националния отбор беше Христо Стоичков, който изкара почти два пълни квалификационни цикъла. Първият му беше за световното в Германия и ще се запомни с двете загуби по 0:3 от Швеция, обрата от 0:2 до 2:2 срещу Хърватия в Загреб, но и провала срещу същия отбор в София с 1:3, който зачеркна надеждите за класиране.

За следващото европейско Камата бързо загуби ентусиазъм след домакински равен 0:0 с Албания и отпраши към Испания, където пое “Селта” и изпадна от първа във втора дивизия.

След германската авантюра с Лотар Матеус и надеждите, свързани със Станимир Стоилов, дойде ред на втория от Пеневата чета - Любо Пенев. Известен най-вече като уникален мотиватор, племенникът на чичо си Митко регистрира отделни запомнящи се резултати, но отново без шанс за класиране.

В крайна сметка след първия равен мач в историята на българския национален отбор с Малта в София - 1:1, той бе освободен.

Третият и засега предпоследен треньор на националния отбор от това легендарно поколение стана Петър Хубчев, който смени наследилия Любо Пенев Ивайло Петев.

Бившият защитник на “Осъм” (Ловеч), “Левски”, “Хамбургер” и “Айнтрахт” всъщност имаше опит като помощник на Пламен Марков при последното ни класиране на голямо първенство - европейското през 2004 г. После той остана като асистент и на Христо Стоичков, а беше и в някаква степен част от екипа на наследника си Красимир Балъков.

Когато Митко Събев стартира проекта “Черноморец” в Бургас, където Бала беше старши треньор, а германецът Фреди Бобич - помощник, Хубче пое сателитния на бургазлии отбор “Поморие” и стигна с него до финал за купата на България.

Малко е парадоксално, но с всичките си треньори - бивши съотборници, които президентът на БФС Боби Михайлов назначи за треньори на националния отбор, той има, меко казано, сложни отношения.

Първият - Христо Стоичков, го нарече в медиите “мишок” и не спря да го плюе от момента, когато беше треньор на “Литекс” и един от нападателите му беше наказан.

Със следващия - Любо Пенев,

двамата даже се сблъскаха в пряка

битка за президентския пост

на последните избори.

Хубчев пък изобщо не беше в групата за подкрепа през 2004-2005 г., когато Боби тръгна да взема властта, а и тръгването му от националния отбор - изненадващо и без нито една дума в медиите, подсказва, че проблемите между двамата са много дълбоки.

P.S. Докато пишех тези редове, стана ясно, че Петър Хубчев официално е треньор на “Левски”. Благодарим за доверието.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реформа трябва, и то в полза на пациентите

    Реформа в здравеопазването трябва, и то в полза на пациентите. Защото всяка година се отделят все повече пари за здраве, но здравната каса продължава да се източва доста сполучливо, а тарикати са превърнали някои болници в печелившо бизнес начинание. От което на болните не им става по-добре, тъй като невинаги получават адекватно лечение,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в