Икономиката - ремонт на стария двигател или слагаме нов?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7457422 www.24chasa.bg

Как в България да влизат не само бизнеси за по 20-30 милиона, а и за милиард

Българската икономика расте по-бързо от тази на Европейския съюз през последните над 20 г. България догонва страните от европейското семейство, но проблемът е, че тръгна от много ниска база. Затова още сме на 50% от средното за ЕС. Факторите на българския икономически растеж, на които разчитахме в голяма степен през тези 15-20 г. , постепенно започват да се изчерпват.

Във вчерашния си брой “24 часа” писа за предложенията на Томислав Дончев за реформиране на модела на икономиката, които вицепремиерът публикува в блога си.

Растеж, базиран

на евтини местни

ресурси

- земя, евтин ток и други енергийни източници и най-вече ниска цена на труда - все по-малко ще е възможен.

България вече е част от общия европейски пазар на труда, има неограничена трудова миграция, няма никакъв проблем български граждани да работят в много по- развити страни и с много по-високи номинални доходи. Затова

българските

работодатели

трябва

да са наясно,

че се конкурират наравно с всички останали свои европейски колеги.

Имаме и демографска тенденция, която година след година трайно намалява броя на населението в трудоспособна възраст. А по прогнози на НСИ то ще намалее допълнително с още около 400 000 до 2030 г. В този смисъл единственият начин да се постигне бърз икономически растеж е чрез много по-висока производителност на труда. Казано по-просто

- със същия брой

хора да се

създава много

повече добавена

стойност

Но това означава работниците не просто да работят повече, а да бъдат въоръжени с повече знания и умения, различни и по-добри машини, да използват по-нови и ефективни технологии.

Също така, каквито и машини и технологии да се използват, много важно е и какво се създава с тях - стоки или услуги. Зависи също така на какъв пазар продаваш, доколко си доказал, че продаваш качество, което заслужава по-висока цена, че можеш да правиш “сложни” продукти и да предоставяш “сложни” услуги. Това ще позволи българската икономика да расте дори при намаляваща работна сила.

В противен случай екстензивните модели - т.е. да увеличим производството, като назначим повече хора или като построим още една фабрика, произвеждаща същото, стигат до естествения си таван.

Впрочем

мнозина говореха

как след кризата

износът

ще бъде двигател на растеж. Да, това стана и много бързо няколко години експортните индустрии увеличаваха продажбите си. Но това беше до момента, в който те стигнаха тавана на капацитета за предлагане, и в който разходите за труд започнаха много бързо да растат. От подобен момент нататък трябва да се разширяват възможностите на всяка отделна фирма, а оттам - и на цялата икономика.

Как да стане това? С повече инвестиции, технологии, знания и умения на работната сила.

Вече е съвсем ясно, че чужди инвеститори, които разчитат на подценени местни ресурси, ниски заплати и много труд, вече няма да избират България. Дори да ги привлечем с обещания или някакви форми на държавна подкрепа, те така или иначе след няколко години ще си тръгнат. Съответно и българските институции, които се занимават с привличане на инвестиции, включително

и кметовете,

трябва да

престанат да си

правят илюзии,

че ще привличат такива компании.

Нужно е да се намери подход към компании, които създават много по-висока добавена стойност и които разполагат с най-новите технологии, предлагат най-висока категория или качество на продуктите, независимо дали става дума за стоки, услуги, машини, автомобили или за софтуер, финансови услуги, които се продават на глобалния пазар.

За колко време може да се постигне такава трансформация в икономиката ни? Не е задължително това да стане бавно. В България този процес всъщност вече е започнал. Преди 15 г. автоиндустрията беше някъде на 40-о място в износа на България – сега вече е на 6-о място, при

увеличение

12 пъти на стойността!

През последните 13 г. IT секторът у нас е нараснал тройно.

Но ако България от началото на века е достигнала половината от средното ниво на Европа по БВП, добавяйки малко над 20%, страни като Естония и Литва са се придвижили с 40 пункта нагоре.

Въпросът е дали постигането на бърз икономически растеж е в центъра на една управленска програма. Днес е актуален спорът дали стабилността е добро, или лошо нещо. Но трябва да се прави ясно разграничение - че стабилността е хубаво нещо, когато става дума за политически риск, за регулаторна предвидимост, за публичните финанси, за банковата система. Но ако изостанала страна иска да догонва, не трябва да стои на същото място или да се задоволява с нисък растеж, а да търси бърза и значима промяна. Някои си мислят, че преструктурирането на икономиката ни е свършило с намаляването на работещите в шивашката индустрия и други подобни, разчитащи на евтин труд, и с нарастването на автоиндустрията, електрониката или с разкритите нови 30-40 хил. работни места в аутсорсинга на IТ и финансовите услуги. Сравним ли обаче България например с Чехия или Словакия, ще видим, че там заетостта в тези отрасли е много по-голяма от тази у нас, а например стойността на износа на автомобили, машини и електроника е съответно 13 и 8 пъти по-голяма.

Какво стана, когато “Луфтханза” отвори център у нас? Дръпнаха веднага нагоре заплатите за техници и инженери. А няколко от “елитните” софтуерни компании дадоха пример за създаване на услуги на световно върхово ниво при заплащане, сравнимо с развитите страни, за широк кръг таланти с върхови умения.

Важен знак е какви

бизнеси влизат в България - дали произвеждащи най-евтините компоненти, с най-ниски цена, производствени разходи и заплати. Или такива с амбицията да се развиват с високи технологии и максимално добро заплащане на труда.

Има разлика дали един работодател идва тук, за да наеме 500 слабообразовани работници и да им дава минимални заплати, за да шият или обработват ръчно опаковки, селскостопанска продукция или нещо подобно. Или идва с амбицията да вземе 500 най-добри инженери, на които да плаща над 3000 лв. месечна заплата. Неслучайно в първия тип предприятия се инвестират по 20-30 милиона, а за другите -– по няколкостотин милиона или дори милиард евро. Въпросът в крайна сметка е дали искаме след 15 г. да приличаме на Чехия, Словакия, Естония с високотехнологични производства, машиностроене, електроника, автомобилна индустрия, защо не самолетостроене или поне компоненти за самолети и също висококвалифицирани услуги, при това не само в IT сектора, но и в областта на медицината, биотехнологиите и т.н.

Или същото като сега, но малко повече. Този е всъщност големият въпрос! На него трябва да си отговорят и тези, които ще формират управленските програми и мерките, които ще се прилагат в следващите 10 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,