Английският китарист е на турне и идва в София на 31 май
Стив Хакет е водещият китарист на легендарната британска рокгрупа “Дженезис” и е част от оригиналния състав наред с Питър Гейбриъл, Фил Колинс, Тони Банкс и Майк Ръдърфорт. “Дженезис” са сред 30-те най-продавани музиканти на всички времена с над 150 милиона копия на свои албуми.
Стив Хакет става част от легендарната група през 1970 г. Свири там до 1977 г., когато решава да започне солова кариера. През 2010 г. Хакет влиза в залата на славата на рокендрола заедно с членовете на “Дженезис”.
Световно признатият китарист е на турне в 18 държави и идва в София на 31 май, когато ще изнесе концерт в новооткрит столичен клуб. Организатор на концерта е “София мюзик ентърпрайсис”, а Хакет ще свири както свои парчета, така и песни на “Дженезис”.
- Г-н Хакет, как преминава турнето ви?
- В момента сме по средата на турнето. С музикантите ми минаваме през общо 19 държави в Европа, Скандинавието, а по-късно през годината - през САЩ. Доста натоварено турне се заформи.
- На 31 май идвате в София за своя концерт. Това първото ви посещение в България ли е?
- Не е първото ми идване в България. Бил съм и преди, но сега за първи път идвам с моята банда и наистина се вълнуваме за участието ни. Преди повече от 5 години бях за последно в България. Тогава свирих с една унгарска фюжън банда на фестивал в Банско.
- Какво знаете за България?
- Имам няколко приятели българи в Лондон. Винаги когато съм там, се виждаме. Освен това с жена ми, която е писателка, пишем за пътешествията си и страните, през които минаваме. Тя пише книги и е много заинтересована от историята на всяко място, което посещава. Щом научи нещо ново, винаги ми го разкзава. Така че при всяко посещение съм любопитен да науча още нови неща.
- Обикаляте много заради концертите си по целия свят. Къде е вашият дом?
- Домът ми е в Лондон, но всъщност живея с куфар в ръце като циганите. Винаги съм в движение. Пътувам навсякъде и живея навсякъде. По-скоро домът ми е там, където съм заедно със съпругата си.
- Като жител на Великобритания навярно се вълнувате от Брекзит. Какво мислите за излизането на страната ви от Европейския съюз?
- Това е ужасна идея. Много съм против, както и всички пътуващи по турнета музиканти. Работя с хора по целия свят, нямам никакви бариери. По последните ми два албума работиха хора от Азербайджан, Исландия, Унгария, САЩ, Великобритания, Швеция и много други. И не само хора, но и инструменти от всички краища на света използвах. В последния албум едно момиче свири с индийския струнен инструмент ситар.
Смятам, че музиката прави нещо, което политиците не биха могли да направят. По някакъв начин
тя интегрира във
всяко общество
мултикултурността
Ние, музикантите, по принцип не познаваме граници и приветстваме културните разлики.
Брекзит е ужасна идея дори и за икономиката. Надявам се, че няма да се случи, иначе би било крачка назад за Европа и мира, който сме постигнали до момента. Национализмът, който сега набира сили на континента, е равностоен на този по времето на Хитлер. Не бива това да се случва. Толкова сме напред с технологиите и комуникацията. Би трябвало да се концентрираме в съвсем други каузи, като да лекуваме тежки заболявания например.
Ако лекар ти спаси живота, няма никакво значение откъде произхожда той. И хората трябва да живеят с идеята и възможността, че са свободни и могат да работят и живеят в 27 различни страни.
- Какво ще представите пред почитателите си в България на концерта на 31 май?
- Ще свирим музика от три различни албума. С бандата ще представим всичко от албума на “Дженезис” Selling England By The Pound. Много фенове на “Дженезис” смятат, че това е най-добрият албум на групата. Определено е един, на който аз наистина се наслаждавам.
Джон Ленън казваше,
че много харесва
музиката на
“Дженезис”,
и за мен и моите колеги това беше огромно признание, защото ние бяхме големи фенове на “Бийтълс”. На сцената в София ще отпразнуваме и 40 г. от излизането на третия ми албум Spectral Mornings. Ще свирим парчета и от последния ми албум At The Edge of Life.
- Нека ви върна назад във времето - във вашето детство. Как започнахте да свирите?
- Баща ми свиреше на много инструменти. Правеше го за забавление. Беше много талантлив. Първият инструмент, който хванах в ръце, беше хармониката. Бях едва на 2 г. На 12-годишна възраст се появи интересът ми към китарата. Баща ми имаше китара и ми показваше акордите. Първо се влюбих в електрическите, а по-късно и в акустичните. Започнах да свиря фламенко, а по-късно с “Дженезис” много често свирех на 12-струнна китара.
- Няколко пъти вече споменахте легендарната група “Дженезис”. Как попаднахте в нея?
- През 70-те години се саморекламирах в един музикален вестник. Казваше се Melody Maker и в продължение на 5 г. си търсех група така. Някои много големи банди си набираха членове по този начин. Един ден Питър Гейбриъл ме потърси чрез обявата. След това последваха няколко прослушвания, които аз направих с брат си Джон. Той свири на флейта, а аз бях на китарата. Беше подходящо за “Дженезис”, защото те също използваха флейта в песните си. Представих много различни музикални жанрове. А те бяха много талантливи музиканти, които търсеха своето добро попълнение.
- Спомняте ли си първото излизане на сцена с “Дженезис”?
- Да, спомням си го. Бяхме на място, което се казваше “Лондонският университет”. Беше колежански клуб. Не мина никак добре. Тогава обърках почти всичко, не можех да запомня и една правилна нота. След това нещата потръгнаха.
- Можете ли да кажете кое е доброто и кое лошото на това да сте част от “Дженезис”?
- За мен сега доброто от това, че бях част от “Дженезис”, е, че мога да подбирам от хитовете, които с групата направихме заедно. Най-критичното време за мен в групата беше, когато започнах да правя соло албуми. Бандата не поощряваше това, затова напуснах “Дженезис”. Същото направи и Питър Гейбриъл.
Въпреки всичко все още обожавам музиката, която правехме заедно с групата.
- Невъзможността да издавате солови албуми ли беше единствената причина да напуснете “Дженезис”?
- Да, липсата на тази свобода ме накара да напусна. Исках да разширявам полето си на работа. Да свиря и с други музиканти, не само с “Дженезис”. Помня, че
по онова време
исках да работя с
американски
музиканти
Исках да правя песни, които са смесица между английската и американската соул музика. Така имах възможността да работя с Ричи Хейвънс, Ранди Кроуфърт, Честър Томпсън. За мен това беше невероятно време, в което можех да работя с толкова талантливи музиканти и певци.
- Как реагираха колегите ви от “Дженезис”, щом им казахте, че напускате?
- Мисля, че те усещаха, че ще напусна. Не беше изненада за тях. Имах много идеи за записи и просто един ден казах на Майк Ръдърфорт: “Трябва да напусна. Сигурен съм, че вие ще продължите да се справяте”. И те продължиха в своята посока, а аз последвах страстта си.
- Поддържате ли контакт с бившите си колеги Фил Колинс, Тони Банкс, Майк Ръдърфорт и Питър Гейбриъл?
- Да, виждаме се понякога. С всички все още сме приятели. Последно се засякохме на едно шоу с Питър Гейбриъл. Поговорихме за музика, пожелахме си успех.