И майка ми е учител, била е бременна с мен, когато е започнала в същото това училище. Израснах в него, завърших го и мечтаех да се върна, вече като преподавател
Елина Кирчева е родена на 8 юли 1997 г. Учила е в паралелка с музика в 144-о училище. Няколко години е учила в чужбина. 1 година е изучавала арабистика. В момента следва начална и предучилищна педагогика. Учителка по английски език в 144-о средно училище "Народни будители", София
- Как избрахте учителската професия?
- Професията ми е по рождение. Майка ми е учител също в това училище. Дори е била бременна с мен, когато е започнала работа тук. Израснала съм тук. Учила съм тук от 1-и до 12-и клас. Беше ми мечта да се върна като преподавател. За мен беше радостна новина, когато се освободи място. Кандидатствах, приеха ме и започнах работа с ученици от 1-и до 4-и клас.
Тази година ми е първа като учител, преди това бях известно време в занималнята. Голямо щастие е! Самият факт, че знам, че децата ще ми се зарадват, ще им бъде приятно и ще успея да ги науча на нещо, за мен е наистина голямо удоволствие. Всичко, което знам, съм научила от майка си. Чувствам се в свои води. За първи път ми се случва да се чувствам толкова удобно на дадено място.
- Само на английски ли учите децата?
- Опитвам се да бъда и техен приятел. Ако има нещо, което ги притеснява, да ми споделят. Според мен не е най-важното просто да вляза и да си преподам урока. Искам децата да са спокойни и щастливи, да знаят, че има някой, който ще ги изслуша. С абсолютно всичките ми ученици сме в страхотни отношения. Те знаят, че могат да разчитат на класните си ръководители и на мен. Искам
да направя
неща, които на
мен може би
са ми липсвали
като ученичка Искам децата наистина да чувстват, че могат да ми се доверят.
- Каква промяна виждате в училището?
- Има много млади колеги. Много бивши ученици се завърнаха да преподават. Всеки от нас чувства това място като втори дом и се опитваме да направим нещо, за да сме още по-добри. Да надградим това, което сме научили от нашите учители. Аз с моята младост мога да
съм близка до
това, което на
учениците им
е интересно,
мога да ги разбера.
- Какви са децата?
- Страхотни са. Всяко има различни знания, умения. Имаме профилирано изучаване на музика, изобразително изкуство и хореография. Всяко дете може да пробва различни неща и да намери своето.
- Какви са взаимоотношенията между поколенията учители?
- Засега това, което съм получавала от колегите, е много голяма помощ. Някои от тях са мои бивши учители. Помагали са ми с документацията, което е нещо ново за мен. Не мога да кажа, че има някакъв сблъсък между поколенията, защото всеки от нас е различен, но се подкрепяме и си помагаме. Това е важно, защото някои неща са много трудни, ако си млад учител, а никой не иска да ти помогне.
- Колко време отделяте за подготовка на уроците?
- Трябва да се отдели време, за да се проверят тестовете, да се направят нови и да се подготви следващият урок. Не е чак толкова много, че да не може да се впише в нашето ежедневие. На мен ми доставя удоволствие да помисля с какво да зарадвам децата. Носих им книжки на английски с непознат текст. След часа ги разглеждаме. Родителите добре общуват с нас. Ако има проблем, го обсъждаме заедно, за да намерим начин да помогнем.
- Какво за вас е креативният учител?
- Учителите трябва малко да се нагаждат според децата, но не прекалено, че да им се качват на главата. Трябва да поднасят на децата това, което им е интересно. Давала съм например за ваканцията да преведат текст на песен. Интересни са им видеоигрите. Не трябва да им ги забраняваме, напротив - от там научават страшно много. Всичко трябва да бъде в граница.
- Ще останете ли в професията?
- Определено. Това е нещото, което обичам да правя, чувствам се добре. Разбира се, ще продължавам да уча и ще се опитвам да ставам все по-добър преподавател. Но това е професията за мен.