75% от пътниците в Европа се обслужват от частни оператори, казва за "24 часа" вицепрезидентът на IFC от групата на Световната банка
- Госпожо Бейкър, Международната финансова корпорация (IFC), част от групата на Световната банка, консултира българското правителство за концесията на летище София. Как станахте част от проекта и какви са първоначалните ви заключения?
- През 2017 г. правителството на България поиска от екипа ни съвет и съдействие за концесията на летище София, както и подкрепа за транспортното министерство да проведе прозрачен международен търг, който да привлече множество първокласни конкурентни оферти.
Целите на правителството са подобряване на обслужването на пътниците, обновяване и разширяване на инфраструктурата на летището, така че да отговаря на последните международни стандарти, както и превръщането на летището в източник на приходи.
Важно условие беше да се осигури
прозрачен тръжен
процес,
който да стимулира потенциални инвеститори, но и да вдъхне увереност в обществото, че всичко се прави открито и прозрачно. Ръководихме се именно от тези цели, когато разработвахме процедурата за избор на концесионер, заедно с колегите от ЕВБР и експертите на българското министерство на транспорта.
Получените технически предложения за развитие на летище София ще бъдат анализирани в комбинация с финансовите предложения за да се определи печелившият кандидат. По отношение на финансовите предложения, всички декларираха съгласие за минимална инвестиция в инфраструктурата на летището в размер на 600 млн. евро, гарантирано плащане от 281 млн. евро при поемане на управлението на летището и минимална годишна концесионна такса в размер на 7,7 млн. евро в продължение на 35 години.
Всички участници в търга
надхвърлиха тези
минимални прагове,
като се очаква окончателното финансово предложение да бъде още по-изгодно за България. Това е огромен резултат, тъй като българите и гостите на страната не само ще получат по-добри услуги, но и ще има модерно летище, управлявано от световен лидер в бранша, който ще споделя печалбите си с държавата и ще генерира приходи за хазната в дългосрочен план.
- Как си обяснявате нарастването на частно управляваните летища в Европа и света? В България напоследък се чуват много гласове срещу приватизацията.
- Концесията на летище не е приватизация. Летище София ще остане собственост на държавата. По силата на концесионния договор правителството отдава на квалифицирана компания правото да инвестира, развива и управлява летището в замяна на получаване на концесионни такси за срока на договора. Частният оператор трябва да постигне специфични показатели за ефективност, за да подобри услугите. Неизпълнението на тези изисквания може да доведе до санкции или евентуално прекратяване на договора.
В края на концесионния период летището се връща на правителството в добро състояние.
Това е много различно от приватизация, където летището се продава и вече не е актив на държавата. В Европа се наблюдава все по-голяма тенденция на
преминаване от
държавно управление
на летищата към
управление от
частния сектор
Всъщност 75% от всички пътници в Европа се обслужват на летища с частни акционери.
Голяма част от причините за този процес са свързани, от една страна, с желанието на правителствата да управляват по-добре ограничените обществени средства, а от друга, да разчитат на финансови постъпления, които могат да бъдат генерирани от професионалното управление на летищата от компании, специализирани в тази дейност. В много държави този преход към управление на летищата от частния сектор доведе до фискални икономии, дължащи се на големите инвестиции, реализирани от частния сектор, както и до по-добро обслужване на пътниците и увеличаване на броя им.
- Как оценявате кандидатите за концесията на летище София?
- Концесията на летище София привлече много качествени фирми. Благодарение на нашия глобален опит в авиационния сектор ние познаваме работата на много от тях. Петте консорциума са водени от някои от
най-големите и
най-опитни летищни
оператори в света
Силната конкуренция и качеството на участниците показват, че България се утвърждава като привлекателна инвестиционна дестинация в региона.
- В публичното пространство тук се чуват гласове, които се противопоставят на сделката. Какъв би бил най-убедителният ви аргумент в полза на сделката?
- Като се има предвид засилващата се конкуренция за въздушния трафик между летищата и нарастващите изисквания на чуждестранните пътници към качеството на услугите, е важно град като София да се превърне в модерен въздушен транспортен хъб, където пътниците получават по-добра услуга с по-малко чакане на опашки – това ще спомогне за стимулиране на туризма и икономиката, свързана с бизнес пътуванията в България.
Добре структуриран концесионен договор като този, който се предлага за софийското летище, ще помогне да се освободят средства от бюджета, с които правителството да финансира други обществени дейности. Договорът също така ще балансира интересите на публичния и частния сектор чрез предоставяне на висококачествени услуги на пътниците и споделяне на увеличените приходи, дължащи се на подобрените експлоатационни характеристики на летището. Съдейки по качеството на получените до момента оферти, ако инвестициите бъдат изпълнени по подходящ начин, концесията на летище София може да се превърне в значителен успех за България и да стане модел за други градове в региона, които търсят подобни възможности за привличане на капитал от частния сектор за подобряване на инфраструктурата.
- Четейки офертите, виждаме, че всички кандидати обещават милиони и дори над един милиард евро инвестиции. Как да сме сигурни, че тези обещания ще бъдат изпълнени? И възможно ли е държавата да накара инвеститорите да спазят обещанията си?
- Според условията на концесионния договор концесионерът е длъжен да инвестира сумата, която е предложил, като ще трябва да докладва за инвестициите си на правителството. Министерството на транспорта ще следи за инвестициите, съпоставяйки ги с инвестиционния план, представен от спечелилия търга. Ако той не успее да направи необходимите инвестиции или да изпълни поставените цели, правителството има право да му наложи финансови санкции, докато не изпълни ангажиментите си, и дори може да прекрати договора в случай на съществени нарушения.
В интерес на оператора е да инвестира в подобряване на услугите, тъй като
по-добрата услуга
води до повече
пътници
и съответно до повече приходи, които концесионерът ще споделя с правителството.
- В България досега бяхме свидетели, че правата на инвеститорите са по-важни от правата на обикновените хора. Процедурата за отдаването на летището на концесия отчита ли и техните интереси?
- Добре структурираните концесионни договори са направени така, че да отчитат интересите на всички. Има предвидени значителни санкции за частния оператор в случай на продължаващо неизпълнение на изискваните стандарти. Освен това частният оператор трябва да спазва и приложимите законови и подзаконови актове на Република България и доколкото има изисквания да се вземат предвид интересите на хората, това също ще трябва да се спазва и изпълнява.
- Всичко ли се свежда до пари в сделки като тази?
- В концесия като тази става дума за много повече от парите. Тук говорим за идването в България на световни лидери с опит в управлението на големи летища, както и за подобряване на услугите. Вярваме, че концесията ще подпомогне изграждането на транспортен хъб в София за региона. Ето защо критериите за кандидатстване не се основават само на финансовите предложения. Техническите предложения, съдържащи план за устойчиво развитие на летище София, който да увеличи пътническия и товарния трафик, да отговаря на браншовите стандарти на ЕС и да постигне оптималното ниво на обслужване на пътниците на IATA, са основна част от цялостната оценка на офертите.
Подобно ниво на планиране и предоставяне на услуги изисква повече от просто наличие на пари. Правителството ще определи печелившия кандидат въз основа на комбинация както от финансовите, така и от техническите предложения, за да намери правилния партньор за България.
CV
Джорджина Бейкър е вицепрезидент на Международната финансова корпорация (IFC) за Латинска Америка и Карибите, Европа и Централна Азия.
Работила е на различни ръководни длъжности в IFC, сред които заместник-ковчежник на институцията, директор на Синдикираната програма за кредитиране и Глобалната програма за търговско финансиране. Преди да се присъедини към IFC, г-жа Бейкър е работила като инженер във Великобритания и Индонезия. Тя има завършена магистърска степен по бизнес администрация от London Business School.