Най-важната инвестиция през мандата е създаването на Колеж към Техническия университет в София, казва кметът на града
През това лято влагаме 1,9 млн. лв. в асфалт за цялата община, с 200 хил. лева ремонтират тротоарите
Велоалеи и екологичен транспорт са сред приоритетите на местната власт
- Казанък е домакин на 116-ия поред фестивал на розата, а конкурсът за избор на Царица Роза сред казанлъшките абитуриентки тази година се проведе за 51-и път. Впечатляващо дълголетие! Как се пазят традициите, г-жо Стоянова?
- Някои си мислят, че това е много трудна задача. И когато нас, политиците, ни питат същото, ние също винаги се правим, че това е нещо много трудно.
А то е, оказва се, нещо много просто. Сутринта чух интервю с двама младежи, които правят графити с образите на български революционери върху различни сгради.
Попитаха ги как са ги възпитали да обичат България, за да рисуват патриотичните си графити ей така, на добра воля. Те отговориха простичко: не е нужно да корим учителите, че не ни възпитават патриотично в училище.
Нужно е само през лятото да отидем на село - дали при баба, дали някъде сред природата, и да усетим красотата, земята, корените си. И това е достатъчно, за да бъдем истински българи и да ценим традициите.
Бих казала и аз, че тук, в Казанлък, тези традиции живеят от години, защото казанлъчани са стъпили здраво на земята, те живеят сред най-красивата райска долина. Виждат напролет розите и тяхното ухание, зимно време виждат върховете на Стара планина и Средна гора, есен - красотата на дърветата и на всичко около тях.
Ето, това е нещото, което създава традицията и я пази - вътрешният усет за корена, който имаш.
- А къде е тук ролята на общината, все пак някой трябва да организира и подтиква този усет?
- Ролята на общината, на институциите, на държавата е да помагат на тези процеси и да ги ускоряват. В смисъл да помагат на обществото, на хората, които се занимават с култура и история, които имат дарбата да пресъздават културния продукт. Да им помагат да го правят свободно, все по-широко и по този начин да заразяват всички останали съграждани и българи. Това е - нищо грандиозно.
- Все пак, кое е по-различното в сегашния, 116-и фестивал на розата?
- Всяка година, или поне през последните 8 от моите два кметски мандата, се опитваме да сложим различен акцент на празника. То е, защото
идват много туристи,
които са от различни
краища на света
Вярно, всяка година много от тях са нови, но има и много такива, които ни посещават за пореден път на тези празници.
А и към нашите съграждани, които са част от гостите, трябва да сме отговорни и да се опитваме да правим нов културен продукт, който да им показва нещо ново. И заради това миналата година вплетохме в празника лютиерството, което има вече 100-годишна традиция в Казанлък.
Тази година ще обърнем специално внимание на продукта на красотата от природата, каквото е розовото масло. Защото за него се знае много малко. Единствено, че то е най-скъпият продукт след златото, а понякога и се конкурира с него по цена, неслучайно го наричат течното злато. Знае се, че то е основната съставка на парфюмите по света и нищо повече.
А има специалисти - технолозите, научните работници, които могат да разкажат защо точно розовото масло е тази основна съставка, защо не може без него и защо казанлъшкото, българското розово масло е по-важно и различно от турското например. Защо точно нашето е най-специално - ето, тези отговори ще бъдат дадени в следващите дни.
- А готов ли е Казанлък да удовлетвори тези хиляди туристи, които идват? Има ли достатъчно база, в която да ги подслони и нахрани, да им предложи различни забавления?
- А, ето ви още една роля на общината. По отношение на базата за настаняване, говоря за хотелите, в момента Казанлък не може да отговори на нуждите на туристическия поток. Затова през последните 4 години
положихме усилия
да привлечем големи
и качествени
инвеститори,
които да гонят не само националното, а световното ниво на хотелите, балнео- и спа настаняването. И мисля, че вече имаме с какво да се похвалим.
Първо ще кажа за местните инвеститори. Много години говорим с тях, че трябва да помислят за развитие, за надграждане. Хотелите ни са хубави, но са с по 3 звезди, категория 4 и 5 звезди няма в Казанлък.
Но ето, вече имаме две сериозни казанлъшки инвестиции. В центъра на града се довършва 5-звезден хотел на известен наш представител на хотелиерския бранш. С друга, по-малка инвестиция, се строи семеен хотел в района около село Овощник, известен като Казанлъшките минерални бани.
Привлякохме и външен инвеститор, който също край Овощник ще изгради комплекс върху 42 хиляди квадратни метра разгърната площ, който ще предложи най-доброто спа и балнеолечение на нашите и на чуждите туристи.
И това не е нито пожелание, нито идея. Това са проекти, които или се довършват като този в Казанлък, или са на етап разрешение за строеж като проекта за 5-звездния спа хотел.
- Но има и туристически сдружения, които позволяват на туристите да ползват база и в околните на Казанлък селища?
- Да, ние досега колегиално сме работили с общините Стара Загора, основно Павел баня, и Велико Търново. Защото нашите гости се настаняват по време на празника и в района на тези 3 общини. Разбира се, шовинисти сме в добрия смисъл на тази дума и
искаме туристите да си
оставят парите при нас,
при нашите хотелиери
и ресторантьори, и затова работим в тази посока.
Едновременно с това работим и със сдружението на всички общини, които са в Долината на розите - това е шестият туристически регион, създаден от Министерството на туризма.
Това сдружение вече има изпълнителен директор, екип и офис тъкмо в Казанлък - тъй като центърът на този регион е нашият град. Този екип започва много усилена работа за обединяване на културните и на туристическите продукти, които предлагат всички общини от Стрелча през Хисаря, Карлово, Павел баня та до Казанлък, Мъглиж и Стара Загора.
Тези културни продукти трябва наистина да се допълват, не да се състезават. И аз съм благодарна на кметовете и на Карлово, и на Павел баня, и на Стрелча, че в тези 8 години на моите кметски мандати празниците при тях и в Казанлък
винаги са в различни
седмици, така че да
нямаме конкуренция
Това е грозно и не е нормално да се получава, винаги сме се разбирали. Карлово започнаха и тази година по-рано, след това сме ние, Павел баня следва - така че да има туристически поток за всички.
- Като добавим към това и богатата история - не трябва да забравяме, че приблизително в тези граници е и Долината на тракийските царе.
- Плюс много талантливи хора.
- Е, сигурно мнозина ще завидят на Казанлък заради това, с което може да привлече своите гости от страната и чужбина. Но как местната власт работи за своите съграждани, в края на мандата сме и неизбежно идва време за равносметка?
- В този мандат най-важната инвестиция, която направихме като община, е да създадем в града филиала на Техническия университет в София. Този колеж на практика е продължение на успешните проекти за дуалното и за професионалното образование, които реализираме с цел създаването на свои кадри в региона.
Колкото Казанлък е туристически, културен и природен център, толкова той е и индустриален център - основно на машиностроенето и хидравликата. При нас има много бизнес и аз съм благодарна, че заедно с общината бизнесът създаде този колеж. И не само го създаде и напълни със студенти - те са вече над 80 души за това кратко време, но и продължава да се грижи по всякакъв начин за тях и да помага на Техническия университет. Това е една наша дългосрочна инвеститиция, за която общината наистина не беше сама. Иначе
инвестицията в
образованието
продължава
през целия мандат
През тази година завършихме цялостната реконструкция и обзавеждане на всички училища в Казанлък и на почти всички детски градини.
Тази година ще довършим още 2 градини и детски ясли. Ремонтирахме основно и 5 селски училища, които вече отговарят на всички съвременни стандарти. Тази инвестиция не е случайна и не е направена, защото по професия и аз съм учител.
А защото не можем да искаме от учителите да дават качествено образование, децата ни да се възпитават в традиции и патриотизъм, когато те са в лоша база и условията вкъщи и в обществото драстично се различават от материалната база в училищата им.
Но освен добрите материални условия, които създаваме като база в нашите училища и детски градини, трябва да кажа, че в тях работят и много качествени специалисти.
- А по отношение на инфраструктурата? Мнозина се питат защо в Казанлък неотдавна продадоха жиците от тролейбусната мрежа, а е било време, когато градът е можел да се похвали, че тук тролеите са тръгнали преди тези в окръжния център Стара Загора?
- Темата за транспорта е много болезнена за казанлъчани. Защото това е немалък, компактен град, в който придвижването е много важно. По отношение на обществения транспорт сме длъжници на нашите граждани, защото той се изпълнява от частен превозвач и качеството на услугата не е добро.
Имали сме много разговори, налагали сме много санкции срещу този превозвач, но така или иначе това е, което предлага фирмата. Затова още преди година започнахме разработка на проект за интегриран градски транспорт - проект, който ще даде възможност да имаме екологичен транспорт.
Спряхме се на
електробуси
именно защото тролейбусният транспорт е по-евтин и екологичен и търсихме такъв вариант.
Не можем обаче да възстановим старите тролеи и някогашния тролейбусен транспорт, защото той е унищожен с приватизацията на общинската транспортна фирма “Динамика” - унищожени са гаражните клетки за возилата, елмрежата бе в много тежко състояние и затова частникът си я продаде.
Изчислихме, че възстановяването ще изисква много повече пари, отколкото покупката на нови електробуси, които ще осигурят комфорт на пътниците. На първо време те ще бъдат 7 и ще пътуват само в рамките на града. В момента тече процедурата по възлагането на обществената поръчка, има и обжалвания. Но това са неща, които по закон се случват. Надявам се да излезем от процедурите на Закона за обществените поръчки и до края на годината да закупим електробусите.
Гражданите сигурно виждат, че вече изграждаме мястото, където ще домуват електробусите, зарядните станции за тях. Направихме спирките, както и електронната система, която ще дава информация за движението им. На втория етап от този проект, от догодина, ще надграждаме с още електробуси за междуселските линии. Но нека първо да видим какъв ще е ефектът от градските линии и дали гражданите ще ползват този транспорт.
- А велосипедите? От години градове като Казанлък и Севлиево се свързат с масовата употреба на здравословния и екологичен транспорт, какъвто е велосипедът.
- Традицията казанлъчани да ползват масово велосипеди наистина е стара. В годините обаче се е позагубила. Основната ни цел и фокус е да възстановим старите велоалеи и да направим нови, като се стремим да привличаме средства от ЕС или от републиканския бюджет. Това е заложено в общия устройствен план на града.
Благодарение на пари от оперативна програма вече са факт велоалеята, която свързва парк “Розариума” с “Тюлбето” в чертите на града, както и велоалеята от Казанлък до Енина. Възстановяваме велоалеята и до Овощник. Намираме се на етап разрешение за строеж на велоалея с дължина 6670 метра в изпълнението на проект “Светът на траките”. Тази алея по естествен път ще свърже “Розариума” с Крън и с тракийските гробници в района на Шипка.
- Като споменахте град Шипка, да ви попитам докъде стигна обещанието рушащото се читалище да бъде възстановено? Преди година в социалните мрежи се вдигна шум за сградата и пристигна министърът на културата.
- Така е. Тези дни бях при министър Боил Банов.
Документите за
обявяване на
читалището за
паметник на културата
са в комисията
Това е едно от условията, за да започне ремонтът. Министърът е убеден, че има достатъчно мотиви за това искане и комисията ще вземе през юни положително решение.
Сградата е обезопасена, а общината възложи нейното проектиране и обследване. Проектът е готов, в него има средства за поетапна реконструкция. Започваме от покрива, а министър Банов потвърди, че ще осигури пари за него, както бе обещал и при идването си на място. Има такива средства и предполагам, че през лятото ще направим покрива, а след това поетапно да продължим.
- Още един важен обект чака да бъде обявен за паметник на културата - изоставения бивш Дом паметник на връх Бузлуджа, известен като чинията.
- За този обект, който е държавна собственост, правомощията са на областния управител в Стара Загора и той работи много активно в тази посока. Като кмет на Казанлък помагам, защото ние сме заинтересовани обектът да се отвори за туристи. Мисля, че доста е напреднало обследването и проектирането на сградата за нейната консервация, тъй като на доброволни начала работят студенти и професори от университета по архитектура в София. Знам, че вече има внесени документи в института за паметници на културата.
- В предварителния разговор стана дума, че тази година отделяте 200 хил. лева от общинския бюджет за ремонт на тротоари.
- Да, след като почти приключихме с благоустройството на междублоковите пространства, остава да се направят още две и предстои голямо асфалтиране и ремонт на тротоарите. В града бързахме да положим асфалта заради фестивала на розата, но в другите населени места на общината ще асфалтираме през лятото. За целта сме отделили 1,9 млн. лева.
Общинският съвет беше благосклонен към възстановяването на тротоари и сумата от 200 хил. лева за това. Ще поискам в средата на годината да дадем отчет какво сме направили и ако има финансова възможност, да увеличим малко средствата. Защото се оказва, че когато започнеш някъде ремонт, винаги се отваря в съседство друг проблем и гражданите искат и там да пипнем.
В рамките на тази офанзива ще ремонтираме и пространството около големия паметник на Георги Кирков в града. Той беше оставен много години на изживяване. Още повече че там е имало нездрава намеса на иманяри и площадката бе пропаднала в единия край.
Тъй като всичко се политизира - и паметниците, и хората, много време идеята да се възстанови този монумент се блъскаше между политиките. Тази година сме направили проект, който е платен от общината, в момента цялостно реконструираме мястото, площадката около паметника ще бъде скъсена и ще бъдат направени подходи на мястото на пропадането. Инженерно решение е това, няма друг начин за възстановяване.
Продължаваме да
засаждаме нови
цветя - предимно рози
И се радвам, че в последните години вече ги няма онези поголовни кражби на цветя в града. А беше време, когато 90% от цветята изчезваха ден след засаждането им.