Главен комисар от резерва Калин Георгиев: Разнасяха ме, че съм се подмазал на премиера. Станах ли политик? Не

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7482889 www.24chasa.bg

Времето показа, че решенията, които съм вземал, не са били добри за мен, но са били правилни, казва главният секретар на МВР от 2009 до 2013 г.

- Г-н Георгиев, МВР провежда безпрецедентна акция в Костенец по задържането на беглеца Стоян Зайков. Защо той успява да се изплъзне? (Интервюто е взето седмица преди самоубийството на Зайков - б.р.)

- Смятам, че това е една от многото операции по издирване на укриващо се лице, което може да бъде определено като особено опасно. Подобни операции е имало и преди и, за съжаление, ще има и занапред. Вероятно, за да я определят като “безпрецедентна”, колегите са имали предвид мащаба, или задействаните сили. Иначе това е ежедневие в МВР. Или поне беше.

Основата на успеха на оперативно издирвателната дейност се състои именно в оперативността, т.е дискретността на мероприятията. Това, за което професионалистите са често питани, но не говорят. Хеликоптерите със специална апаратура на борда, термовизионните станции и камери, служебните кучета са само част от многото действия, които са планирани от щаба и са под ръководството на главния секретар на МВР. И той е на терен не защото лично ще задържа извършителя или защото иска да се разходи. Присъствието му има няколко цели - концентрация на целия ресурс на МВР, привличане и на други служби, разпределение на информацията и не на последно място - поемане на пълната отговорност по ръководство и контрол.

- Но защо Зайков се измъква?

- Защото е

добре подготвен

и свръхмотивиран

психопат

Ако това не беше така, поведението му щеше да бъде коренно различно. Той би се опитал да потърси покаяние, съжаление, състрадание, емпатия към жертвата или жертвите си. Чувства, които социопатите и психопатите не изпитват. Всичко това в съчетание с отлична подготовка, познаване на местността и хората, които го подпомагат, го прави труден, но не невъзможен за задържане. Разум, а не сила, използване на всички специфични форми и методи на работа на службите.

- Окривате ли грешки в тази операция?

- Не търся грешки. Това ще стори главният секретар на МВР, когато му дойде времето. Ние бяхме въвели една добра практика - правехме анализ на действията на участниците в конкретната операция на всички равнища с цел екстраполация на добрите практики, подобряване на стратегията и тактиката, координацията и взаимодействието и цялостното ръководство.

Дори ми се

сърдеха, че ги карам

да правят разбор и на

успешни операции

Дано да са го продължили и сега. Този процес дава възможност не само да си намериш грешките, но и да направиш така, че идващите след теб да не ги повтарят. Не бива да се учим отново при конкретна ситуация как да действаме при терористичен акт, при заложническа криза, или при отвличане срещу откуп. Всичко много бързо се забравя, но го има в методиките. Някой трябва да го прочете, тренира и усъвършенства.

- Както при всеки труден и заплетен случай, се появиха коментатори, упрекващи МВР, че е изпратило барети, които вместо да се съсредоточат в подготовката си, обикалят къщите в Костенец.

- Няма пречка СОБТ да участва в операцията. Една от хипотезите, при които действа отрядът, е именно задържане на опасни престъпници.

Но е много лесно да седиш в едно студио, да не носиш отговорност и щедро да раздаваш съвети. Аз не правя така, защото знам какво им е на колегите. Преживявал съм го хиляди пъти заедно с тях.

Много би ми се искало журналистите да са по-внимателни при даването на трибуна на т.нар. експерти. Биха могли да проучат професионалния им опит, да видят какво са работили и какви успехи са имали. Какви длъжности са заемали и къде са обучавани. Всички са велики доценти и професори, но тежко на студентите им, ако, разбира се, имат такива.

Титани се пъчат

с титлата бивш

главен секретар на МВР

Знаете ли колко са хората, заемали висшата професионална длъжност от генерал Тодор Бояджиев през 1990 г. до настоящия - главен комисар Ивайло Иванов. Общо 16 души за почти 30 години. Някои вече са покойници. Откъде се взеха толкова много - не мога да разбера? Очевидно е, че на електронните медии им трябват говорещи глави, но нека в тези глави има и малко мозък. Знам, че няма да стане. Само си мисля на глас.

- Ако сега бяхте главен секретар, как бихте действали?

- Не съм главен секретар на МВР. Колегите ми казват така само от уважение. В живота няма условно наклонение. Идва проблем, решаваш го, защото няколко други вече чакат решение.

- Търсят ли ви за съвет?

- Защо трябва да го правят? Аз съм в резерва. И ако направим една препратка към романа на Хоръс Маккой, “Уморените коне ги убиват, нали?”.

- Вие бяхте главен секретар на МВР при първата заложническа криза, при която Стефан Стефанов рани охранител и държа в плен 6 банкови служителки.

- За щастие, и единствената. Много неща бяха единствени при мен. Като се започне от отвличанията срещу откуп, бандите за магистрални грабежи и поръчкови убийства, заложническа криза, терористичен акт, взривове в предприятия, работещи със специална продукция, и свърши със земетресения, големи пожари и наводнения. Беше интересно. Звучи като проклятие обаче.

Прави ми впечатление, че дори и сега, споменавате извършителя - Стефан. Никой обаче не говори за съдбите на Светлана, Ивелина, Мими, Радина, Станчо, Димитър, дори на леля Боянка, в чийто дом бяхме разположили оперативния щаб, а за 40 часа те преживяха толкова, колкото ние и за 40 г. няма да преживеем.

- Тогава се размина без жертви, но при акцията в Лясковец по залавянето на Петко Петков бе убит командос. Само от ръководството на МВР ли зависи развоят на акциите?

- Тежките решения са тези, с които спасяваш, а не отнемаш живот. Когато осъзнаеш, че от една твоя заповед зависят съдби, че с един подпис изпращаш хора на задача, от която могат и да не се върнат, поемаш страшно бреме. Докато летяхме към Сливен, броях командосите в самолета и много исках да ги върна всички живи и здрави на семействата им. Особено тежко е, когато пред себе си имаш хора, които страдат, чиято кауза е правилна, но нарушават закона, както беше в Катуница (конфликта между роми и българи през 2011 г. - б.р.). Дали да бъдеш смел командир и да хвърлиш жандармерия и тежка техника срещу хората, които си се клел да пазиш, или за сметка на собственото си его да вземеш балансирано решение. Времето показа, че решенията ми не са били добри за мен самия, но са били правилни, никой не загина.

Естествено, в хода на една операция винаги нещо се обърква. Не си спомням нито една, която да е минала по план, но затова животът е толкова интересен и неповторим.

Мога да ви разкажа нещо, което не съм споделял досега. Вече минаха 8 г. и мисля, че няма да навредя по някакъв начин на момичетата от Сливен. Имаше период, в който ме “разнасяха” по всички медии за фразата и “на премиера да благодарим”. (След като заложничките са освободени, а в банката остава само Стефанов, има кратък брифинг. На микрофоните се чува Георгиев да шепне на банковите служителки да благодарят на премиера б.р.)

Излезе, че се

натягам, подмазвам,

че търся политическа кариера и какво ли не. А беше толкова просто. След освобождаването на заложниците не бях съгласен те да участват в брифинг. Тогава ген. Бойко Борисов, който беше пристигнал, ми каза: “Калине, прецени си нещата, но ако не ги покажеш, ще помислят, че криеш нещо, че има загинали и ще стане по-зле”.

И беше абсолютно прав. За нас, на място остана сложното. При образувано досъдебно производство, тоест нямаш право да говориш, неприключена операция - Стефан не се беше предал, издирване на вероятни помагачи или съучастници, беше намерен лентован пълнител от автомат “Калашников” - какво може да се каже, освен някакви шаблонни неща. С колега от Института по психология на МВР решихме да разиграем нещо банално, да направим представление тип “Оскари” като мнемонична техника (техника за запаметяване чрез изкуствени асоциации б.р.) за хора, намиращи се под силен стрес. Повтаряхме им: “Благодаря на полицията, на баретите, на областния управител, на кмета, на ръководството на банката”. Трябваше

да завърши с премиера,

което означаваше

край на всичко

Ставаме и си отиваме. Е, не се получи. Не можех рязко да прекъсна брифинга, защото щеше да стане скандал.

Трябваше ли да се обяснявам? Кой щеше да ме чуе? И да насоча отново прожекторите към момичетата. Подмазвал ли съм се? Не. Факт е, не съм станал политик. Преглъщам и продължавам нататък.

- Не ви ли е обидно, че онзи момент измести успеха на самата акция?

- Кой щеше да ме разбере. Имаше ли някакво значение, то и сега няма, но това е истината.

- Обиден ли сте от МВР?

- Не, напротив, напуснах МВР, когаго бях на върха. Никой не ме е карал да го правя, но знаех какво ще стане. Имах ясна представа какво се готви.

Емоцията, егото и неправилната преценка на собствените възможности са лоши съветници на тези, които имат власт. Управлението на една институция като МВР, както и овладяването на една кризисна ситуация, много зависят от подготовката, опита и овладяността на характера на професионалния ръководител.

- Да се върнем и към терористичния акт в Сарафово. Там МВР не допусна ли грешки? На делото в спецсъда стана ясно, че в онзи момент на летището е имало само трима-четирима полицаи. Единият пушил, другият бил в почивка, третият бил при пристигащи и т.н.

- Какво трябва да направи полицаят, когато вижда човек с раница на гърба? Там всички са с раници, лежерно облечени, с очила. Да им вменяваме вина, не е редно.

- Не получихте ли оперативна информация от чуждите служби?

- Какво мислите, че се получава като информация? Че на еди-коя си дата, в еди-колко си часа ще дойде един човек с перука, очила, синя фланелка и къси панталони и ще постави една бомба на летището в Сарафово. Няма такова нещо.

- От месеци наред в ареста са крупни бизнесмени. Докато бяхте главен секретар, в МВР имало ли е сигнали срещу фамилиите Баневи, Стайкови, Арабаджиеви?

- Получавали сме оперативни данни за много хора, някои от тях се определяха като бизнесмени, или бизнес дами, друге - като богати и известни. Докладвали сме ги в прокуратурата. Там, когато преценяваха, че има достатъчно данни за извършени престъпления, се образуваха досъдебни производства. С някои от тях бяхме по-успешни и лицата вече си изтърпяха наказанията. С други - не толкова. Фактът, че някои, за които ме питате, и преди са влизали в криминалните хроники, означава, че е работено по тях. Те не са осъдени на три инстанции, което означава, че трудното тепърва предстои. Както за обвинението, така и за защитата.

- Защо всички ръководства на МВР претърпяват пълно фиаско по битовата престъпност?

- Т.нар. битова престъпност е сложен не само криминален, а и социокултурен феномен.

Ние предприехме много мерки за овладяване на ситуацията. Спомняте си случаите в селата Мечка, Бохот, Долни и Горни Дъбник и много други. Освен системите за видеонаблюдение по места в МВР започна изграждане на система за ефективно управление на силите и средствата. За сметка на съществуващия щат бяха отделени над 1300 служители, които приоритетно да работят в малките населени места. Планираха се лъчеви операции за увеличаване на полицейското присъствие. Отделът за оперативен анализ към главния секретар започна да работи по проекти и да разпределя данни към останалите структури, съвместно с дирекциите “Оперативен отчет” и КИАД. Целта беше не просто жандармерията да отиде по селата, а да знае какво точно да прави там, кого да профилактира, къде да застане.

Всичко това рязко приключи и топлата вода започна да се открива наново. Отделът беше закрит, националната полиция беше разформирована и разделена на две части, ГДБОП беше разформирована и премина в ДАНС, една много мощна информационна служба като ДОТИ беше извадена от МВР абсолютно ненужно и трансформирана в ДАТО.

Намаляване на числения състав на МВР в изключително сложна обстановка. Пълна липса на приемственост поради

тотална чистка на висшия

ръководен състав,

обезсмисляне на кариерното развитие и заличаване на цялостния професионален път на тези, които не напуснаха или не бяха уволнени.

- Защо хората напускат системата?

- Защото ги мачкат, как да работят, къде е мотивацията? Разнопосочни, необмислени и безсмислени реформи, водещи до деструкция на МВР, която започна още след 2005 г., “доразвита” чисто по политически причини през 2008 и 2009 г. с изваждането на НСС от МВР и създаването на ДАНС, поредното “закриване” на ГДБОП и раздробяване на националната полиция, довършена през 2013 и 2014 г. Как да работи ефективно МВР, когато се увеличават изискванията, а се отнема оперативен ресурс? Естествено, има и много други фактори, които няма да са интересни на неизкушения читател. За хората е важно услугата “Сигурност”, която им предоставя държавата, да бъде качествена. Без значение от вътрешните проблеми в сектора. Имаме готов европейски модел на близката до нас по население и проблеми Австрия, отчитайки особеностите на федералния характер на републиката, бихме могли да извлечем много ценен опит.

CV

Роден е на 1 юни 1969 г. в Пловдив. Завършва със златен медал езиковата гимназия в родния си град, а през 1994 г. се дипломира с отличие в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Руска филология”.

Три години по-късно завършва специалност “Национална сигурност” в Академията на МВР и постъпва на работа в системата на сигурността като оперативен работник. После става началник на група “Международни терористични организации” към служба “Сигурност” - Пловдив, на НСС. От 2002 до 2004 г. е началник на сектор в РЗБОП - Пловдив. През 2004 г. се дипломира с пълно отличие в Националната академия на ФБР - Куонтико, Вирджиния, а от 2004 до 2008 г. е шеф на РЗБОП - Пловдив. Една година е директор на Главна дирекция “Криминална полиция”, а от 2009 до 13 юни 2013 е главен секретар на МВР. Експерт е по корпоративна и национална сигурност. Шеф е на отдел “Сигурност” в Българо-американската кредитна банка. Главен комисар от резерва. Женен е, синът му Максим е тийнейджър.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да пазим учителя!

    Днес е първият учебен ден. По традиция учениците от всички класове във всяко школо тържествено изпращат първолаците към класната стая. Но заедно с това ритуал трябва да има и за техните учители - онези, които им дават знанията и уменията, с които ще прекрачат прага на пълнолетието си след години. Трябва да стискаме палци на тези съвременни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,