Стеф Блок: Отчитаме свършеното, но България да покаже, че реформите се провеждат не само на хартия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7489522 www.24chasa.bg
Стеф Блок СНИМКА: РОЙТЕРС

Решихме заедно с Австралия да подведем Русия под отговорност за свалянето на пътническия MH17, казва холандският дипломат №1

Външният министър на Холандия Стефанус “Стеф” Блок притига на 5 юни на визита в България. Повод за посещението му е навършването на 110 години от установяването на дипломатически отношения между България и Холандия. В навечерието на визитата си той даде единственото си интервю за българска медия на в. “24 часа”.

Блок е министър на външните работи от март 2018 година. Член е на консервативната Народна партия и във втория кабинет на холандския премиер Рюте бе министър на вътрешните работи. Роден е на 10 декември 1964 г.

- Господин министър, посещавате България само седмица след европейските избори. Холандия бе една от страните, които поднесоха изненада. Вместо крайнодесните холандците предпочетоха да изберат класическите партии. Може ли това да се тълкува като знак, че и цяла Европа се завръща към нормалния политически диалог, без екстремни позиции?

- Много съм щастлив да съм в България. През тази година ние отбелязваме 110-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Нидерландия и България. България е голям приятел и ценен партньор в Европейския съюз и НАТО. Надявам се това посещение да даде нов положителен тласък в нашите отношения и да подчертае това, което споделяме и желаем да постигнем заедно.

Нека започна с нещо важно: избирателната активност в ЕС от 51% беше значително по-висока от тази при предишни години (около 43% през 2009 и 2014 г.) и най-високата за последните 25 години. Тази тенденция беше видима също и в Нидерландия. Гледам на това като очаквано потвърждение за

нарастващото значение,

което гражданите отдават

на европейското

сътрудничество

Резултатът от изборите, при който за формирането на мнозинство в Европейския парламент са необходими няколко партии, води до още по-голяма необходимост да работим заедно. В Нидерландия ние имаме много опит с изграждането на коалиции.

- Проблемът с бежанците раздели Европа след 2015 година. Смятате ли, че може да се намери общо решение за кризи като тази с бежанците през 2015-а и как би трябвало да изглежда то?

- Убеден съм, че може да се намери общо решение. От 2015 година насам ние направихме важни стъпки в тази посока. Мога да посоча споразумението между ЕС и Турция, което, измежду други мерки, допринесе в голяма степен за намаляването на незаконно пристигащите в ЕС (-92% от 2015 насам), но също така и мерките, предприети от страните членки, за по-добро прилагане на правилата на съюза.

За да намерим общо решение, е важно да мобилизираме всички необходими елементи за прилагането на цялостен европейски подход към миграцията. Необходимо е да свържем по по-добър начин вътрешните и външните си политики. Само тогава ще можем да осигурим цялостна програма с ефект на всички нива: засилени външни граници, гарантиране на добре функциониращи системи за предоставяне на убежище и репатриране, подобрена интеграция на тези, които остават законно, осигуряване на свободно движение в рамките на Шенген чрез ясни правила, борба с трафика на мигранти вътре и извън ЕС, адресиране на основните причини за миграцията извън пределите на ЕС.

- Как виждате ролята на Източна Европа и по-специално на България, която е външна граница на ЕС, в решаването на такива кризи? Трябва ли да се реформират споразуменията от Дъблин?

- Силната защита на нашите външни граници е от съществено значение. Ние оценяваме отговорността на България при защита на външните граници на ЕС. Обаче силните външни граници са само част от решението. Като страни членки ние трябва да заздравим нашата система за предоставяне на убежище – Европейската система, от която Дъблинското споразумение е съществена част, и да я направим устойчива на кризи. Вземайки предвид големите вторични потоци, към момента това не е така. Ние трябва да балансираме по-добре солидарността и отговорността като част от нашия европейски проект. По време на своето председателство на ЕС България направи няколко много конструктивни предложения, които все още дават отлична стартова точка за такава дискусия. Това включва

нашето сътрудничество

с ключови партньори

извън ЕС за адресиране

на основните причини

за миграцията,

да управляваме по-добре незаконната миграция и по този начин да намалим натиска по границите като цяло. Това е споделена европейска и международна отговорност.

- България от години се стреми да стане член на Шенгенското пространство. Холандия е един от най-сериозните критици в това отношение. Какво остава още да направи страната ни, за да успее и възможно ли е да се присъедини към Шенген в обозримо бъдеще?

- Нидерландия приветства стремежа на България напълно да се присъедини към Шенгенското пространство. В същото време в Съвета няма мнозинство. Редица държави са критични по отношение на присъединяването към Шенген поради различни причини.

Нидерландия ще вземе решението си относно пълното присъединяване към Шенген и ще продължава да процедира така в бъдеще въз основа на оценката на Европейската комисия за постигнатия напредък по отношение на преодоляването на недостатъците в съдебната реформа и борбата с корупцията. Ние отчитаме вече свършената от България работа. В момента е важно България да покаже, че реформите се провеждат не само на хартия, като това може да стане чрез постигането на осезаеми резултати в практиката и чрез продължаване на реформите. 

- Холандия е един от големите инвеститори в България. Как холандските фирми оценяват работата си в страната?

- Инвестиционните потоци идват главно от големи мултинационални корпорации и компании. Но гръбнакът на икономиката са малките и средните предприятия, които се опитваме да подкрепим с различни инструменти. България има добра икономическа основа, която е привлекателна за нашите малки и средни предприятия.

Като цяло нидерландските компании се справят добре в България и са доволни от средата за правене на бизнес. Имаме големи компании като Shell, Heineken, ING, NN Bulgaria, Jan de Rijk, Unilever, Philips, De Giro, Strypes, които инвестират много в България и създават работни места. Освен това те въвеждат високи стандарти и добри корпоративни практики.

През април председателят на най-голямата асоциация на работодателите в Нидерландия - г-н Ханс де Бур, доведе търговска мисия в България за проучване на реални възможности за бизнес. Благодарение на отличното сътрудничество с българското министерство на икономиката и с Българската търговско-промишлена палата тази мисия се превърна в още една добра стъпка,

за да направи

България по-известна

като бизнес и

инвестиционна дестинация

сред експортно ориентираните малки и средни предприятия. Виждаме допълнителни бизнес възможности, особено в областта на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор, информационните, комуникационните и като цяло високите технологии. В някои области обаче холандските компании срещат трудности като липсата на равнопоставени условия и недостатъчно прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки и тръжни процедури. Добрата, прозрачна и предсказуема правна система се отплаща под формата на по-висок икономически растеж и повече инвестиции.

- Много българи емигрираха през последните години по посока на Холандия. Това проблем ли е за холандската държава и влияе ли на политиката и икономиката ѝ?

- От 2014 г., когато бяха премахнати преходните мерки за свободното движение на работници, все повече българи работят в Нидерландия. Към края на 2015 г. броят на работещите в Нидерландия български граждани се увеличи от 3000 на 8000, а през 2017 г. достигна 12 100 души.

Работниците мигранти са важна част от нидерландската икономика и имат важен принос за запазването на някои нейни сектори. Мобилността на труда укрепва икономиката на Нидерландия (особено икономиката на знанието), нейния иновационен капацитет и конкурентоспособност.

Но мобилността на работната сила също има своите недостатъци както в приемащите, така и в страните по произход. Особено някои изпращащи страни са изправени пред все по-голям недостиг на работна ръка.

В Нидерландия работниците

мигранти имат същите

права за добри условия

на труд и живот като

всеки друг работник

Правителството е инвестирало и ще продължи да инвестира в комуникацията с работниците мигранти относно тези права и как те се прилагат.

- Преди повече от 4 години над Източна Украйна бе свален пътническият самолет MH17, при което загинаха десетки холандски граждани. Разследващата комисия посочи Русия като отговорна за катастрофата. Едва в началото на тази година Москва се съгласи на разговори с Холандия по този въпрос. Има ли напредък в тези разговори и ще се стигне ли скоро до съдебен процес?

- На база заключението на обединения разследващ екип, според който полет MH17 е бил свален от ракетна система, притежание на 53-а зенитна ракетна бригада на Руската федерация, Нидерландия и Австралия решиха да подведат Русия под отговорност по силата на международното право. По-рано тази година се проведе първият етап от разговори. Страните се споразумяха да не разкриват никакви детайли от съдържанието на тези разговори.

Същевременно криминалното разследване на обединения разследващ екип все още продължава. Този екип от холандски, австралийски, белгийски, малайзийски и украински разследващи органи има за цел да установи кой носи персоналната отговорност за свалянето на полет MH17. Тези прокурори ще преценят кога да започнат наказателен процес.

Установяването на истината и отговорността за всички 298 жертви на ужасната трагедия и техните близки остава основен приоритет на холандското правителство.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,