Колко БВП ще носят пари за грамотност и връщане в училище

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7491667 www.24chasa.bg

До 15 г. - 5-10% по-висок БВП

150 000 работни места може да се преместят към предприятия с по-висока добавена стойност

България все още е страната с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС, независимо от значителното скъсяване на дистанцията в последните две десетилетия. Сближаването – ако не с най-богатите страни в общия пазар то поне с успешните икономики на Централна и Източна Европа – е възможно само с по-бърз икономически растеж за продължителен период от време.

Единственият устойчив източник на такъв растеж е нарастването на производителността на труда. За да се създава повече добавена стойност от заетите в икономиката, са нужни значителни инвестиции във физически капитал, технологичен трансфер, предприемачески открития, които да подкрепят преструктурирането към стопански дейности с по-висока производителност.

Но тази трансформация не е възможна без промяна и в качеството на човешкия капитал. Ето само един лек щрих, който често не попада във фокуса на внимание -– ролята на

намаляване на

дела на рано

отпадащите

от училище и тези, които излизат от него без базова грамотност, знания и умения. Заслужава ли си инвестицията във връщане на отпадащите от училище деца, в задържането им там и в реалното им ограмотяване?

По данни на НСИ в България делът на лица с ниско образование, или, да го кажем открито – практическа неграмотните – е около 18% от населението между 25 и 64 г., а това са около 680 хил. души. Дори в най-добрите години от икономическия цикъл малка част от тях са пригодни за заетост дори при сегашната структура на икономиката ни, доминирана все още от много дейности, предполагащи по-ниски умения за сметка на ръчен труд. Само че голям дял и от децата, завършили основно образование, не са получили очакваните знания и умения. Илюстрация са резултатите в националното външно оценяване в 7-и клас, също - данните в международното изследване ПИЗА.

Какво би се променило в икономиката, ако тази тенденция се обърне? Да допуснем, че поне 2/3 от децата, попадащи в групата на най-слабо образованите, останат 3 до 5 г. по-дълго в училище и получат малко по-добри знания – дотолкова, че делът на тези със слаби постижения в изследването на ПИЗА падне наполовина. От гледна точка на динамиката на пазара на труда, такава промяна ще означава разширяване на икономически активното население, пригодно за заетост. И обратно - без промяна част от тези младежи биха останали незаети. Към 2035 г. това ще означава

допълнителни

2,5-3% заети

лица, което поне частично ще компенсира демографските тенденции към свиване на хората в трудоспособна възраст в този период.

Освен по-висока заетост тази част от навлизащите в работната сила лица ще са по-грамотни. А това означава повече опции за увеличаване на производителността на труда в предприятията. Но и по-важно – позволява в дългосрочен план преструктуриране на заетостта от дейности, базирани на неквалифициран труд, към такива с по-високи изисквания към уменията на работещите на най-ниските позиции.

Ето едно сравнение на България със страните в Централна Европа за илюстрация. Ако у нас в автомобилната индустрия, машиностроенето, електрониката и електротехниката работят 19% от заетите и

допринасят

за 21% от износа,

в Чехия, Словакия и Унгария тези сектори са с 2 пъти по-висок дял в заетостта и генерират близо 60% от износа.

Потенциалната промяна в тази посока би засегнала около 140-150 хил. работни места в индустрията, които в следващите 15 г. ще се “преместят” към предприятия, генериращи по-висока добавена стойност.

Дори към момента, без натрупаните инвестиции в капитал и технологии във въпросните индустрии в посочените страни, разликата между добавената стойност на един зает в тези сектори в България е около 2 пъти по-висока от отраслите, разчитащи в най-голяма степен на евтин нискоквалифициран труд. Намаляването на дела на най-слабо образованите ще спомогне за описаната по-горе промяна в структурата на икономиката и заетостта.

Какво може да е количественото измерение на ползите от успех в задържането в училище и насочване на фокуса на политиките към подобряване на качеството на образование за децата с най-големи затруднения и слаби постижения?

Ако се доверим на редица международни сравнителни изследвания с данни за различни страни по света, които откриват връзка между годините в училище, резултатите на учениците в ПИЗА и икономическия растеж в дългосрочен план, то ръстът на БВП може да бъде с 0,2 и 0,35процентни пункта по-висок за годините до 2035 г., като към тази година БВП би бил с до 6% по-висок от сценария на статуквото. Отвъд този макропоглед, при по-детайлно разглеждане на ефектите от описаната възможна промяна в структурата на икономиката, отчитайки стартовата позиция на България към момента, вероятно годишният ръст може да бъде с 0,3 до 0,5 процентни пункта по-висок, като към 2035 г. размерът на БВП би бил между 4,6% и 10% по-голям. Разликата ще зависи от скоростта на преструктурирането, която освен от промяната в качеството на човешкия капитал е силно зависима от успеха на привличане на подходящи нови инвестиции, предприемаческите умения и иновативността в бизнеса.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Връщайте децата в училище, за добро е!

    Лош пример дава училището в Ботевград, в което при една проверка се оказа, че 57% от децата отсъстват от часовете. Това е прекалено висок процент, за да се очаква в края на годината какъвто и да било добър резултат. Представете си класна стая с 25 ученици, а на чиновете има-няма десет-единайсет деца.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в