Владимир Губарев: Мислите, че “Чернобил” е приключил? Нищо подобно, радиацията се качва

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7495554 www.24chasa.bg
Владимир Губарев Кадър: pravda.ru

Филмът за аварията не разкрива мащаба на катастрофата, казва руски журналист очевидец

Владимир Губарев е руски журналист, драматург и писател. Като научен редактор във в. “Правда” пръв от пресата пристига в авариралата АЕЦ “Чернобил” 4 дни след катастрофата на 26 април 1986 г. Покрай работата си има контакт с политическата върхушка на СССР и получава важна поверителна информация. Два месеца след ядрения апокалипсис за осем дни написва пиесата “Саркофаг”, заради която едва не го изключват от КПСС, а в Англия е удостоен с театралната награда “Лорънс Оливие”. “След “Чернобил” от нищо не се страхувам”, казва репортерът, който даде интервю за московския в. “Новая газета”.

- Хареса ли ти филмът?

- По-скоро да, хареса ми. Това, разбира се, е ужасно интересно, необичайно, просто страшно. Що се отнася до самите събития в “Чернобил”, те са предадени добре. Имам предвид работата на пожарникарите, на оперативния персонал. Донякъде примитивно е представено случилото се в централата след аварията. Така просто не е станало и не би могло да стане в АЕЦ. Но като цяло е истина. Сценаристът прекрасно е проучил литературата и е избрал това, което му се е сторило нужно и важно. Но според мен американците не показват нищо необикновено. Аз зная несравнимо повече, общувах в Чернобил с всички, бях дълго в московската 6-а клиника. Впрочем, когато във филма жената на пожарникаря подава 5 рубли към лелката на регистрацията, за да влезе в болницата, авторът показва, че не е разбрал що за особена клиника е това: защитена така, че е невъзможно дори да се приближиш – със или без пет рубли.

- Е, това не е важно нито за сценариста, нито за зрителя.

- Разбира се. Много по-важна е страшната истина за това какво се случва с хората, получили лъчева болест. Много неща в сериала са копирани от документалните филми, които тогава отнесе Робърт Гейл (американският хирург, пристигнал в СССР да спасява пострадалите - б.р.). Но е истина и това, че

няколко души,

получили 4, 5, 6

смъртоносни дози,

останаха живи

- Като във всеки филм на очи се набиват неизбежни несъответствия. Например запасняците, призовани в “Чернобил” и отстрелващи изоставени домашни животни в пустия град, въоръжени с винтовки трилинейки.

- Това също е простимо. По-лошото е друго: куп стереотипи, които нямат никакво отношение към действителността. Като задължителната ушанка със звезда на съветския космонавт във всеки американски филм. Такава е американската гледна точка, убеждението, че цялото руско ръководство е от глупаци. Глупаци има. Също както и при тях. Но Горбачов няколко пъти е показан на заседания на Политбюро неясно за какво. Това, разбира се, е пълна глупост. Нямаше нищо подобно. Самата позиция на Горбачов също бе друга. Той наистина не вярваше. Първата информация бе за пожар, нищо особено. Той се надяваше, че е пожар и всичко ще бъде потушено. Заради това и толкова дни не се изказа, чакаше, а не защото се боеше. Срещнах се с него и с Яковлев (секретар на ЦК на КПСС), когато ме повикаха спешно от “Чернобил”. Казах им, че това няма свършване. Мнозина му го казаха, къде-къде по-компетентни хора. Но други го уверяваха: Ще изгасим, всичко ще оправим. И на него много му се искаше да вярва – в това, естествено. 

- Мен ме смути срещата на “министъра на въгледобивната промишленост Щадов” с миньорите. Пристига младо конте с автомат, заплашва, че ще разстреля всички, а войниците едва ли не щракат спусъците. Аз познавах истинския Щадов…

- Да, реалният Щадов прекрасно знаеше как да разговаря с миньорите.

- Не мога да разбера защо им е притрябвало да дадат на филмовия герой името на истинския министър.

- Именно в това са и моите най-сериозни претенции към филма. Но преувеличенията и несъответствията са нормални и простими - дори явните фантазии, за да впечатлиш зрителя.

Смешно изглеждат

миньорите, които уж

се съблекли голи

заради жегата

в галерията. Всичко това аз съм го видял с очите си и твърдя, че не е било и не би могло да бъде. Наистина миньорите не обличаха специални дрехи, но и голи не слизаха под земята. Просто е - мъжете повече от всичко се страхуваха за мъжкото си достойнство, даже се говореше за “оловни гащи” и т.н. Е, добре, измислили са го. Посмяхме се. Но правиш ли художествен филм, не наричай героите с истинските им имена. Например Валерий Легасов. Той не бе толкова примитивна фигура, колкото го показват. При това са се опитали да съберат в образа му всичко и всички, и академик Велихов, и други. Извинявайте, това е кино. Но тогава не го наричайте Легасов. Той не бе такъв и в централата не се занимаваше с показаното във филма.

Историята на Легасов, разбира се, е тъжна, но той не се самоуби заради “Чернобил”. Зная това със сигурност. Бяхме в близки, доверени отношения, дори разговаряхме няколко часа преди смъртта му, но не се догаждах какво следва и нищо не усетих.

Впрочем още една лъжа във филма. Онези записи, които Легасов уж крие от КГБ в контейнер за боклук, всъщност бяха предназначени за мен. Там имаше надпис “За Володя Губарев”.

След смъртта му,

разбира се, касетите

бяха прибрани от КГБ

На погребението, когато пристигнаха (съветският премиер) Рижков и (секретарят на ЦК на КПСС) Лихачов, аз се приближих и казах: “Или ми дайте касетите, или няма да се спра и ще стигна до Политбюро. Записите са предназначени не за вас, а за мен”. Колкото и невероятно да звучи, това подейства! Още същата вечер донесоха касетите в “Правда”. И след два дни аз ги публикувах във вестника, без да ги редактирам. 

- Защо такъв филм не бе направен по-рано?

- През 1988 г. бях в Холивуд. След пиесата ми “Саркофаг” американците се запалиха да направят филм. Предложих сюжет. Вземаме три семейства – на американски лекар (прототип – на Робърт Гейл), на пожарникар и на саамски еленовъд. Знаеш ли, че когато след аварията

облакът отиде в

Северна Скандинавия,

милион заразени

елени бяха изклани?

Милион! А какво е еленът за хората там? Цял народ се оказа лишен от всичко!

Това е планетарна трагедия – такава беше идеята на филма. Американците веднага казаха: да. Настоях за 5-10 минути снимки в самата АЕЦ “Чернобил”. Съгласиха се, но застрахователите поискаха чудовищни пари – по 50 милиона на снимачен ден.

- А самият “Чернобил” прилича ли на себе си във филма?

- Прилича. Макар че е сниман в Игналинската АЕЦ в Литва.

- По образование си инженер, кога разбра какво става в АЕЦ? Имаше ли изобщо някой, който в началото да го е разбрал?

- Лично аз разбрах на място, в “Чернобил”. Но в началото (шефът на централата) Брюханов докладва в Москва, че има пожар и той ще бъде ликвидиран. А сутринта тръгва лъчева болест и след час в здравното министерство разбират всичко. В 6 сутринта медиците са готови да излетят, да приберат поразените. Но ги задържат до 2-3 ч по обяд, когато болестта вече се е разразила. И те изведоха 200 души. 200! Всичко бързо стана ясно. Войските бяха вдигнати. Замериха висока радиация. Но мен ме порази невежеството на хората.

Персоналът на АЕЦ

се оказа поразително

неграмотен

А имаше препарати, които се даваха на атомните подводници, на АЕЦ. После провериха – имаше ги и в “Чернобил” - около 100 дози от лекарството, които можеха все пак да защитят пожарникарите. Но никой не ги извади. Липсваха военни дозиметри, а и никой не е предполагал, че могат да потрябват.

- Тоест както е показано във филма?

- Вече казах, във филма са показани много истини. И изобщо смятам, че всяко напомняне за “Чернобил” е безкрайно полезно. Но историята за спасяването на Киев. Там са полудели, паниката е навсякъде. Нивото на радиацията в Киев действително се повиши, но незначително и няма нужда от преувеличения.

- Вятърът духаше в друга посока.

- В началото да, всичко се носеше на север, към Скандинавия. Разбира се, не говоря за Беларус, това е крайно особен и тъжен разговор. Но една от най-пострадалите територии, която получи по-високи дози от останалите, е Бавария. Трудно бе да се каже къде точно ще се появи бедата,

петната се

разпространиха из

цяла Европа. Падна

дъжд – валя радиация

После температурите се повишиха, облакът се вдигна и замина. Ето защо е страшно.

По какво се различава “Чернобил” от ядрената бомба в Хирошима? По това, че сега Хирошима е с най-високата продължителност на живота в Япония – благодарение на медицината, която хвърли всичките си сили в този град.

А тук е друго, тук плутоният не избухна, той премина в различни съединения, появиха се 20 изотопа. С тях е трудно да се бориш, а днес много хора си мислят, че всичко е минало и с времето ще се нормализира. Няма такова нещо! Радиацията се повишава. 

- И какво да прави човечеството?

- Ти можеш ли да ми изредиш десет фамилии на киноактьори? Можеш. А да назовеш поне един оператор на атомна централа? Макар че от него зависи твоят живот, а от артистите – не. Аз съм ходил на военни ядрени опити, на мирни ядрени взривове, бил съм на всички атомни централи в СССР и зная много за авариите.

Бях против развитието на атомната енергетика и не защото тя не е безопасна. Страната не бе готова технологически – нужно бе високо равнище на техническо развитие, а у нас то беше ниско.

И второ – ние не можахме да подготвим необходимия брой кадри. А искаха да поставят АЕЦ на всеки ъгъл.

Повтарям, филмът е страшен. Но колкото и да е странно, той не предава мащаба на чернобилската катастрофа. Ако тя бе станала сега, нямаше да успеем да построим саркофага така бързо, да убедим миньорите, да пратим войниците на покрива. Ние, не ме е страх да го кажа, от тази авария излязохме с много малки загуби. Не знам как в днешните условия това щеше да бъде решено.

Случилото се в “Чернобил” е заради ред глупости - не сложили допълнителен трансформатор, не подали енергия, когато вълната нахлула, и активната зона останала без охлаждане. Глупост. И те мълчат, че радиоактивността отива в океана, разнася се край нашите Курили, около Камчатка, та чак до Аляска, даже до Калифорния. Там има и гориво, то дава Бог знае какъв фон. Така че тихоокеанска риба аз бих ял с голямо внимание - без гръбнака и костите, само филето.

Трябва да се разбере, че “Чернобил” оказа влияние не само върху нас, а и върху цялото човечество. Върху политиката, медицината, философията. Върху живота на много бъдещи поколения. През идните 300-400 години последствията ще влияят. Това трябва да се знае. Защото повечето зрители нямат понятие за онова, което се случи в “Чернобил” през 1986 г. Хубаво е, че този филм излезе.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Връщайте децата в училище, за добро е!

    Лош пример дава училището в Ботевград, в което при една проверка се оказа, че 57% от децата отсъстват от часовете. Това е прекалено висок процент, за да се очаква в края на годината какъвто и да било добър резултат. Представете си класна стая с 25 ученици, а на чиновете има-няма десет-единайсет деца.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в