За правото на собственост и правото на придвижване

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7498095 www.24chasa.bg

Защо трябва споровете за цената на отчуждаване да не спират строежа на пътища

Аз съм потомък на хора, пострадали от принудително отчуждаване. Къщата на баба ми бе насилствено съборена, а теренът - отчужден, за да се вдигне върху него отвратителен соцблок.

Къщата бе прекрасна - голяма и много красива в стила на късния дунавски необарок. Навремето дядо ми предпочел да купи голяма и хубава къща за семейството си, а не магазина, където е бил бизнесът му. Ако го беше направил, щеше да го хване реституцията, но за принудително съборената му къща нямаше компенсация след 10 ноември, а това си беше чиста комунистическа репресия.

Къщата я събориха, за да могат да вдигнат грозотията на мястото на историческия център на Силистра. Освен къщата на дядо ми събориха и още две съседни - също много красиви, и загрозиха трайно града. Спокойно можеха да направят това, което направиха, на гола поляна, но другарите искаха да живеят в центъра.

Помня и драматичния начин, по който го преживяваха близките ми, а и други хора, които само бяха заплашени с евентуално отчуждаване.

Въпреки това аз безусловно подкрепям новия законопроект, който предлага споровете за размера на обезщетението при отчуждаване за строеж на магистрали да не спират изпълнението им. Защото е очевидно, че има нужда от нови и добри пътища, а рекетът със съдебните спорове за размера на обезщетението силно затруднява строежа на магистрали.

Убеден съм, че правото на собственост е най-важното право и без него рухва всичко. Но също така знам от обичайното право, че е в реда на нещата поземлените собственици да отстъпват част от собствеността си за пътища. В съвременното право се наричат сервитутни права. Тоест собствениците на имоти, върху които преминават пътища, имат права и те трябва да бъдат уважавани. Но и гражданите, които се нуждаят от пътища, също имат право на придвижване.

Доколкото новият законопроект запазва правото на собственика да търси цената, която смята, че струва неговият имот, аз не виждам посегателство върху правото на собственост. Струва ми се, че ветото на президента и последвалото сезиране на Конституционния съд са просто заяждане с правителството, а не защита на базово право. Да оставим настрана, че по принцип имотите, които се отчуждават за пътища, са форма на тарикатски бизнес. Група граждани, които са по-отворени от останалите, изкупуват терените, по които ще минават пътища, и после изнудват държавата за пари. Не казвам, че всички те разполагат с вътрешна информация за маршрутите, но е напълно възможно и да е така. Това не са дребни земеделци, които се издържат от нивата си. А след като споровете са оставени в полето на съдилищата, не виждам и какво евентуално нарушение на конституцията може да се съзира.

Иначе правото да налага вето е най-важното правомощие на българския президент. Той трябва да го използва активно, защото така се прилага на практика принципът на контрол на властите, формулиран от Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо, и възприет от всички съвременни демокрации. Check and Balances е принцип, който е стигнал съвършенство в устройството на Съединените щати, без него не може да функционира нито една демокрация. Това право на българския президент служи да не позволява правителствата и легислатурата да се самозабравят, опиянени от своята непогрешимост. Но както и с всяко друго право не е хубаво с него да се злоупотребява и да се ползва самоцелно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой краде най-много ток

    Установен е поредният крадец на ток - цял хотел с високотехнологични хватки е теглил електроенергия, без да плаща. Софтуерните манипулации и кражбите на електроенергия от хотели, ресторанти, копачи на биткойни, понякога от цели заводи правят количествата неплатен ток повече от този, който “изтича” от гетата.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в