Ученикът "терорист" и комплексарската ни държава

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7503081 www.24chasa.bg

Още като прочетох, че в Пловдив е предотвратен терористичен акт, първото, което си помислих, бе: какъв ли опит за PR стои зад тази новина?

За голям наш късмет, като изключим атентата в Сарафово, засега международният тероризъм е обърнал гръб на България. Иначе като човек, който повече от 20 години е наблюдавал работата на полицията и службите, няма как да съм оптимист за действията и разкритията ни, ако някога ни връхлетят събития като във Франция, не дай Боже.

Най-големите успехи на контраразузнаването ни са да заловим топтерорист, след като сме получили цялата информация за него от партньорска служба, да го натоварим в багажника на служебен автомобил и да го предадем на турското контраразузнаване на ГКПП Капъкуле – все едно се движи като призрак и никога не е стъпвал на територията на страната ни. Въпреки че никой никога няма да го потвърди официално, това не е сюжет от шпионски филм, а истинска случка от края на 90-те години.

Уви, и антимафиотските ни служби могат да се похвалят повече с корупционни скандали, когато става въпрос за пробиви на организираната престъпност, отколкото с успехи в разкриването на големи наркоорганизации или залавянето на топмафиоти, както това се случва през няколко месеца в Италия.

Спомняте ли си как издирваният с червен бюлетин на Интерпол за дузина убийства Сретен Йосич се разхождаше месеци наред свободно из София в началото на новото хилядолетие? Организатор на международни канали за трафик на наркотици и групи за поръчкови убийства, той си седеше в нашата уютна столица и се срещаше с нашите псевдобосове, половината от които днес не са между живите, без да бъде засечен нито от полицията, нито от спецслужбите. На по-младите това може да звучи абсурдно, но те просто няма как да знаят, че в онези години полицията по-скоро работеше в интерес, отколкото срещу големите ни организирани престъпни групи.

Затова накрая се наложи холандски офицери, които разследваха сръбския мафиот, буквално да отидат на крака на бариерата на ГДБОП, за да подадат информация за него и така да се стигне до залавянето му.

В онези години камионите с контрабандни цигари влизаха в България “на вдигната бариера”, ощетяваха държавата със стотици милиони от мита и акцизи и после допълнително удряха икономиката, като се продаваха на цени, които подбиваха законната продукция на пазара, за която бяха платени данъци. Нямаше как да е различно, защото в един момент се оказа, че половината отдел “Стокова контрабанда” в ГДБОП вместо да разследва Косьо Самоковеца, работеше за него.

И точно заради всичко това, което описах дотук, като прочетох за “предотвратения терористичен акт” в Пловдив, си помислих, че това е по-скоро някаква “PR операция”. Както и се оказа впоследствие. Всички вече сте прочели историята - ученик, объркан като всеки тийнейджър на неговата възраст, влиза в интернет контакт с човек на ИДИЛ. Родителите му обаче очевидно са на мястото си (за разлика от десетки хиляди други, които въобще не знаят какво се случва с децата им), забелязват промяна, сами уведомяват службите и накрая стигаме до тавана с материалите, от които може да се направи бомба.

Е, може ли да се тупаш в гърдите, че си “разкрил и предотвратил нещо”, при положение че ти е поднесено на тепсия? На мен лично би ми било изключително неудобно. Да трупаш обществен рейтинг на гърба на дете, е много грозно. Особено когато то ще се окаже накрая по-скоро жертва, отколкото престъпник. И това важи не само за службите и прокуратурата, но и за медиите, които насочиха вниманието към ученика и семейството му.

Този случай не трябваше въобще да бъде оповестяван публично. А делото да се гледа в друг град, за да се запази в анонимност и детето, и родителите му. Във вестниците “24 часа” и “168 часа” винаги сме имали възможност да разказваме много и изключително интересни истории.

Няма да ми стигне мястото да изброявам – от големи финансови афери, през убийства, до масовите отвличания, при които помагахме много активно на службите и семействата на жертвите по време на преговорите. Не публикувахме обаче почти нищо, за да не застрашим човешки животи. Да не унижим някого.

А историята с ученика от Пловдив показа колко комплексарска държава сме – от служби и магистрати до журналисти и медии.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Как да спрем тормоза на чиновника

    Тайни клиенти обиколиха 13 администрации, за да ползват 15 услуги, и потвърдиха това, което всички българи знаят - чиновнически тормоз, опашки, безсмислена загуба на време и нерви. Подмяната на шофьорската книжа отнело на един от клиентите 6 часа висене в приемната на КАТ. Вицепремиерът Томислав Дончев даде 1 месец на ведомствата да се поправят,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в