Доц. д-р Георги Н.Николов: Гибелта на Гоце Делчев е на 4 май - това е датата за общо честване

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7503768 www.24chasa.bg

Ако не се правят компромиси от македонска страна, нищо в работата на комисията няма да потръгне

Българските учени тръгват от историческите извори, македонските следва идеологически съображения

Македонците смятат Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев за свои герои. Съхранените до днес техни писма и документи обаче са написани на литературен български език

Не е лошо да се разкаже кой и как е спасил костите на Гоце и ги е донесъл в България, преди комунистите да ги подарят на македонците на 7 октомври

Не трябва ли западната ни съседка Северна Македония да настоява езикът й да се нарича северномакедонски?

Разликата между македонски и български език е все едно шоп и тракиец да не могат да се разберат

- Защо буксува работата на Българо-северномакедонската комисия по историческите и образователните въпроси, доц. Николов?

- Защото комисиите на двете страни тръгват от две различни гледни точки. Българската - от историята, а македонската - от идеологически съображения, и то от съвременна гледна точка.

- Гоце Делчев е препъникамъкът. Къде е проблемът?

- Македонците разсъждават как днес в Македония се приема Гоце Делчев, но това “как се приема” е продукт на едно почти столетно промиване на мозъците. Затова нека бъдат така добри македонските историци

да се върнат

към изворите

на историята

- те са нейната основа. На тях се уповават нашите учени и така трябва да бъде.

- Македонската страна предложи съвместното честване на Гоце Делчев да е на 7 октомври - тогава Георги Димитров предава костите му на Скопие.

- Според мен денят, който двете страни трябва да честваме, е 4 май - гибелта на Гоце Делчев. А на 7 октомври София предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Днес те са положени в огромен каменен ковчег в Стария град и там се полагат цветя. Но дори в Народна република Македония, която се намираше в рамките на Югославия, никой не е отбелязвал 7 октомври, а деня на неговата гибел. И впрочем не е лошо да се разкаже кой и как е спасил тези кости и ги е донесъл в България, преди комунистите с лека ръка да ги подарят на македонците.

- Как ще продължи работата на комисията?

- Доста трудно. Ако не се правят компромиси от македонска страна, работата въобще няма да тръгне. Самите

македонски историци,

изглежда, са поставени

между чука и наковалнята, защото сърбоманската традиция на македонизма още е жива и тя се изповядва в големите градове. Докато българската традиция се изповядва в по-малките населени места.

- Неотдавна Скопие предложи на ЕК да приеме формулировката за “македонски език” в действащото си споразумение за бежанците. Каква беше целта?

- Целта е тази формулировка да присъства в европейските институции. Това щеше да е един вид компенсация за името Северна Македония, което не се прие от всички македонски граждани, а мнозина са категорично против. Идеята е, като има признат македонски език, да се компенсира това негативно отношение.

- Склонен ли е Брюксел да приеме скопската формулировка за македонския език?

- Брюксел намекна, че проблемът с езика е решен в споразумението от Преспа между Атина и Скопие, в което езикът, на който се говори в Северна Македония, е определен като “славянски език, различен от гръцкия”. А гръцкото лоби е много по-силно от нашето, защото те са по-отдавна в ЕС. Гърците например не употребяват термина “български език”, защото в такъв случай би трябвало да признаят, че там има българско малцинство. В действителност по селата в Северна Гърция още има хора, които тайно у дома или по кръчмите си говорят на български. Но появи ли се чужд човек, моментално преминават на гръцки.

Но Гърция е

измислила

хитър термин

за обозначаване на славяноезичните - славофони. Така наричат и остатъците от българско население главно в Беломорска Македония.

- Как Брюксел ще излезе от ситуацията с езика?

- Деликатна е ситуацията на Брюксел, защото друг подобен на този случай няма - някой да иска да се определи официално и документално на какъв език ще говори. Там обикновено се приема, че ще се говори на официалните френски, немски, английски и руски език, или езика, на който се говори в съответната страна. Затова искането на Скопие ще е прецедент. И мисля, че нашите новоизбрани евродепутати трябва категорично да се противопоставят на такива опити, независимо от коя партия са.

- Кои са етапите в спора за т.нар. македонски език?

- Ключовият момент е 1998 г., когато се постигна споразумение за езиците. В него се казваше, че всеки говори на езика на своята държава, без да се казва официално какъв е този език. От този момент нататък в Македония се казва “ние говорим македонски”. А в България не от вчера, не от днес, а от векове смятаме, че т. нар. македонски е един западнобългарски диалект. Въведен е като книжовна норма през 1945 г., но това е процес, валиден и до днес. За основа тогава е взет най-западният диалект в македонските земи, който да е най-далече от българския. От 1945 г. насам този език постепенно се сърбизира и отчасти латинизира, като в него се внасят нови думи, преди всичко сърбизми, останали от периода 1919-1945 г., когато Сърбия доминира в Македония, наричана тогава Южна Сърбия.

След Втората световна война сърбизацията продължава, особено в спортната терминология, навлизат и много латинизми. От посланика ни в Македония д-р Александър Йорданов научих, че в периода 1998-2002 г., когато на власт е било правителството на Люпчо Георгиевски, по телевизията на Република Македония вървяло предаване “Говорите ли македонски?”. В него са правили разбор на произволна дума, разнищвали са я от край до край, премахвали са сръбските и латинските окончания и най-накрая

“изчистената”

по този начин дума

се оказвала българска

След идването на Бранко Цървенковски на власт това предаване, естествено, е спряно и политиката става 100% антибългарска.

- Махат “ъ” от “македонската азбука”, заменят български думи със сръбски. Защо македонците толкова са искали да отдалечат езика си от нашия и да се доближат максимално до сръбския?

- В бивша Югославия Сърбия е доминирала. А околните републики са снабдители на Белград. Македония дава плодове и зеленчуци, Словения - бяла техника, Хърватия и Черна гора - курорти. Сърбите дълго време се възползваха от всичко това. Но

трохичките,

хвърляни на

македонците,

са ги накарали да действат в тази посока. Затова са махали всичко, което е могло да ги идентифицира и сближи с българите. Буквите “ъ” и “ж” са ги подразнили, затова са ги и махнали.

Споменавал съм пред вас и в друго свое интервю, че който се е опитал да се нарече българин в периода след 1945 г., не го е чакало нищо добро. Лагери, изтезания, затвори, оставаш без работа, децата ти - без перспектива, и т.н. Целият този комплекс от фактори е оказал влияние за сърбизацията на Македония. И когато те се отделиха в самостоятелна държава, за спомен сърбите взеха от казармите в Македония не само всичкото си оръжие, но изтръгнаха и електрическите контакти...

- Безкритични ли сме били към тези промени в т.нар. македонски език, наложени през годините? Какви са били българските реакции?

- В някои случаи сме били безкритични. Някои наши институции са подписвали договори със съответни македонски институции, като не са обръщали внимание на тази малка уловка, смятайки, че не е толкова важна.

В България се появиха книги на български език, писани от македонски автори - романи, поезия, научни изследвания. Правилно би било в бележка под заглавието да се пише:

“Адаптация на

литературен

български

език”, а не

“Превод”

- С договора с България се признават два народа, две държави и два езика, заяви още през 2017 г. министър-председателят на западната ни съседка Зоран Заев. Той каза: “Мое право е да бъда македонец и да говоря македонски език”. Каква е тежестта на този аргумент, изречен от министър-председател?

- Разбира се, това е негово право. Той може да каже, че говори и на патагонски език, но това няма никакво значение. Македонците смятат всички наши герои за свои герои - Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев... Зачетете ли се обаче в съхранени и до днес техни писма и документи - всичките са написани на литературен български език.

А западните ни съседи са превели дори и предсмъртното стихотворение на Вапцаров на т.нар. македонски език - та това е словоблудство! Ако Димитър Талев или Никола Вапцаров бяха македонци, щяха да пишат на македонски. Само че и двамата пишат на литературен български език.

- Пак преди 2 г. на брифинг в Струмица премиерът Борисов отговори на въпрос на журналист диалект ли е македонският на българския език с думите: “Разбрахте ли ме, като ви говоря, нали никой тук не използва слушалки?” Близостта на двата езика достатъчен аргумент ли е да се смятат за един - български?

- Да се говори за близост между българския език и т.нар. македонски език, е смешно. Все едно един шоп с един тракиец да не може да се разбере. Това са диалектни форми. И не се разбират единствено нововъведените думи. Бях много учуден да чуя как е “ревнив” на македонски език - “любоморен”. Но се оказа, че това е сръбска дума.

Очевидно Македония има желание македонският език да се обяви за официална литературна норма. Ние обаче не можем да приемем това. Не настояваме македонците да казват, че това е български език. Но и не приемаме, че това е македонски език. Според мен този спор е много заплетен и е по-сериозен от историческия.

- Как може да се реши?

- Ако страната ни, която е в изгодна позиция, прояви по-голяма твърдост. И ако бъде защитена с участие на научните ни среди. Например от Института по български език на БАН, където има капацитети от европейска и световна класа. Аргументите им отдавна са изказани, но трябва да стигнат до ушите и очите на нашите дипломати и управляващи.

И най-накрая - не трябва ли оглед на своето съвременно състояние западната ни съседка Северна Македония да настоява езикът й да се нарича северномакедонски?

CV

Георги Н. Николов е роден през 1958 г. в София

Завършил е история в СУ през 1981 г.

Работил е в Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”

От 1990 г. е асистент, а после доцент в Историческия факултет на СУ, където в момента е зам.-декан

Чете лекции в НХА “Николай Павлович”, университета в Лотс, Полша, Ханкук, Сеул и Университета за източни изследвания в Неапол

Автор на четири монографии в областта на Средновековието

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Връщайте децата в училище, за добро е!

    Лош пример дава училището в Ботевград, в което при една проверка се оказа, че 57% от децата отсъстват от часовете. Това е прекалено висок процент, за да се очаква в края на годината какъвто и да било добър резултат. Представете си класна стая с 25 ученици, а на чиновете има-няма десет-единайсет деца.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в