Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал близо 19 000 прочитания.
Какво могат да направят родителите, когато открият, че с детето им става нещо тревожно
Мнозина се питат дали родителите на 16-годишния ученик от Пловдив са постъпили правилно, като са информирали ДАНС, че с детето им се случва нещо тревожно и че е влязъл в контакт с “Ислямска държава”.
Да, разбира се, че са постъпили правилно.
Много деца в тази възраст имат проблем - било то в поведение, в емоционален план, било с взаимоотношения, но и често крият тези проблеми.
А в случая говорим за много сериозен проблем.
Но по принцип и родителите крият, тъй като това оспорва тяхната родителска компетентност, а и общо взето е в българския манталитет - ние сме свикнали да скриваме проблемите под килима. Затова смятам, че родителите в този случай са постъпили изключително добре.
Оттук насетне, доколкото зная, те съдействат и това ще обедини всички усилия. А и когато те са близо до детето си и следват правилните напътствия, това ще е от изключителна полза.
Много често родителското криене и неглижиране (защото това е дете и то е сгрешило) след това води до по-тежки последствия.
Колкото и родителите да познават детето си, невинаги имат ресурс да се справят с проблемите. В случаи като този намесата на психолог е от изключително значение. Първо, защото родителите са силно емоционално свързани с детето. От една страна, това може да ги подведе и
те да му вменят
много повече
вина и
отговорност, която да го блокира, да го накара още повече да се крие и да отиде към друг тип привързаност и към хора, които повече го приемат. От друга страна, пак поради емоции много родители могат да неглижират тежестта на проблема и той да се разрасне. Затова е добре родителите да работят с психолог, а когато се налага - и с психиатър. Защото не трябва да се подминава и тази сериозна точка, че понякога има и патология, която е необходимо много добре да се прецени от специалист психиатър.
Какво може да е провокирало поведение като това на ученика от Пловдив?
В последните години има тенденция, която все повече взема връх. Още от ранна детска възраст, след това тийнейджърите, тези, които са вече на 18-19 г., навсякъде има мултиплициране на идеята за уникалност, за свръхспособности, свръхпредлагане, от което те много лесно и бързо избират и на практики няма лимит.
В днешно време родителите много често се притесняват и дори страхуват от децата, защото децата им постоянно са критични. Те много често са възпитавани в духа на това “всичкоимане”, “всичкоможене” и свръхпоощрение, което стига до тираничност.
Много често поради това, че родителите се притесняват от децата си, искат те да ги одобряват, да са абсолютно доволни, щастливи и задоволени и правят всичко за тях с най-добрите идеи и намерения,
децата стават
тиранични,
искат пълна власт и налагане. И това е едната тенденция.
Другата е с търсенето на свръхвъзможности и уникалност. Интелигентни, можещи, разбрани деца, когато говориш с тях на 4 очи, са много продуктивни, умни. В същото време те имат нужда от приемане, от идентичност - да се намерят в група, да бъдат уникални, свръхспособни, със свръхвъзможности, да са над другите. Цялата култура предизвиква това у децата. Неслучайно има постоянни предизвикателства, изключително много свръхизисквания в тяхната среда - самите тийнейджъри един на друг си поставят
тежки
изисквания,
които ги
провокират
И родителите вече не са такъв голям фактор за случването на поведенчески проблеми или за излизане извън рамките на нормата в поведението.
Родителите са важен фактор, но провокациите не идват толкова от това, че родителите не те разбират и приемат.
Връстниците станаха изключително
провокативни, груби и цинични
и са много тежка и висока летва един за друг. Какво се случва? Децата търсят уникалност, различност, търсят нещо, с което много силно и ултимативно да блеснат. И в момента, в който се появят индивид, група хора, течение, които ги приемат, поощряват, разбират, дават им възможност да бъдат уникални, компетентни, специални, да изявят способностите си, да бъдат оценени. Какъвто е случаят с момчето от Пловдив - то е било специално поканено, гласувано му е доверие, направило е нещо, което малко хора могат да направят за определено време. Това дава възможност да се задоволят едни много значими потребности за тази възраст - да бъдеш приет в група, да формираш идентичност. Ти се свързваш с някакви хора, придобиваш ценностната им система, техните нагласи, ставаш един от тях, ставаш специален, уникален и съответно си нещо повече от връстниците си. Това, което навсякъде се постулира в интернет.
Когато едно дете е на 14, 15, 16 или 18 г., то няма социален опит, няма възможност да избира между това кое е приемливо и адекватно. Емоциите бушуват, те са бързопреходни,
ценностната система на всички твои
връстници те ръчка ти да си уникален
по някакъв начин, лесно се влиза в такива схеми.
Родителите трябва да са изключително бдителни. Често, когато децата са умни, находчиви, но по някакъв начин са изолирани от средата, в един момент могат да тръгнат в посока наркотици, алкохол, вербуване в организации, които са с разпространение на престъпна дейност. Има обаче понякога симптоми, свързани с промяна в навиците, с нови механизми на действия. Може да се появи прекалено добро поведение, дори с формата на примирение, само да се замажат очите вкъщи. Или започва тотално изолиране и отчуждение и отхвърляне на всички досегашни навици в семейството.
Затова виждам от моята практика, че вече има родители, които използват механизми за онлайн следене и знаят във всеки момент детето им къде влиза, по какъв начин общува. Това не е прекрачване на границите, но те виждат директориите, в които влизат децата.
Освен това от ранна детска възраст родителите дават толкова голям избор на децата, че те не могат да се ориентират и тогава много лесно, когато някой ги подхване отвън и им предложи нещо стабилно като рамка с добра перспектива, те не опитват да правят избор, защото някой вече ги е манипулирал и е направил този избор. Има отпадане на правила във възпитанието. Когато няма правила, няма зачитане на авторитети - тогава няма рамка. И когато дойде някой - група или организация, на практика много лесно може да ни придърпа детето. Това се случваше преди с религиозни направления, които нямат у нас историческа почва, с престъпните групи - това е формата, при която много деца търсят свръхпровокации или себенараняване (което е деструктивна форма на изразяване).
Случаят в Пловдив е по-различен от всички и апелира за много повече внимание към емоционалните процеси при тийнейджърите. В тази възраст е характерно черно-бялото мислене и ако емоционално ме провокират, аз не мога да откажа, защото още нямам тази гъвкавост.
Ако се откажа, отивам в черния за
мен спектър и ставам аутсайдер
И затова много лесно се провокират един друг, а могат да бъдат провокирани и отвън. Естествено, хормоналните процеси също водят до тази лабилност. Фактът, че в днешно време много често при тийнейджърите няма усещане за отговорност поради прекомерно многото избори и малкото правила и рамки. Съответно много често се стига до това, че тийнейджърите не осъзнават отговорностите и не мислят за последствията. Те действат импулсивно и това е така, защото много родители в желанието си да помогнат на децата си - да ги направят успешни и добри, им помагат във всичко, скриват дадени проблеми. Има куп случаи, в които родители отиват в училище и се карат с учителя или с директора за провинения на детето си. Много родители от ранна възраст в детската градина презаписват детето си от група в група, от една градина в друга, защото нещо се случва с детето, но винаги са виновни възпитателите и оттам тръгва процес, при който детето няма лимит. И когато стане тийнейджър, на база на черно-бялото мислене, хормоналните процеси, бурните емоции, липсата на опит плюс липсата на мислене за последствията, може да направи абсолютно всичко, ако е достатъчно реактивно и емоционално като физиология. Затова от много ранна възраст възрастните трябва да възпитават детето да отлага желанията си, да изчаква, защото това го прави адекватен на социалните изисквания човек и личност.