Вестникари, защо спите за ДДС-то?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7509051 www.24chasa.bg

Едно време ние поне бихме тъпана

Чърчил бил казал, че българите са единственият народ в Европа, който след баня си казва “честито”. Не знам дали наистина го е казал, но днес ние сме единственият народ в Европа (освен Унгария), който удря вестниците с пълното ДДС! А това е много по-голям резил от ежегодното къпане.

Срамно е и примирението с тази срамотия. Тези дни политиците заговориха за по-ниско ДДС върху книгите и хляба, а за вестниците – ни вопъл, ни стон. Защо обаче днешните вестникари си мълчат? Защо поне не се обиждат? През 90-те вече да сме ударили тъпана, да сме си раздрали ризите, да сме затрупали парламента с петиции!

Навремето дори докарахме тази безнадеждна битка до първо четене в парламента и вярно нищо не се получи, но поне показахме характер. Тогава всички бяхме изпокарани, но за ДДС-то се обединихме. Днес никой с никого не се кара, но не забелязвам и общи действия.

Освен това лъсна лицемерието на някои депутати. На думи тогава те бяха горещо “за” вестниците, а на дело гласуваха “против”. Няма да им казвам имената, някои вече не са живи.

Днес тиражите са многократно по-ниски и бюджетът изобщо не би усетил, бълха го ухапала. Но, за да ти дадат, трябва да поискаш, нали така? Хотелиерите как поискаха и получиха? Капанчетата имат характер, а вестниците - не?

Един човек беше казал, че продажбите на сапун са мерило за културата на един народ. Аз пък казвам, че ДДС-то за вестниците е мерило за демокрацията.

Р

азбраха го всички наши балкански съседи, само ние тук трън си вадим. В Румъния ДДС-то върху вестниците е 9 процента, в Сърбия е 10, в Гърция е 6, в Македония е 5. Явно тук у нас 500 години “присъствие” ни се е отразило най-тежко.

А как е в автентичните демокрации? Във Великобритания ДДС-то за вестници е 0 (нула), във Франция е 2,1 (две цяло и едно), а в Швейцария е 2 процента. Тези 3 държави са измислили демокрацията. И точка първа в техния учебник гласи, че вестници може да има и без демокрация, но демокрация не може да има без вестници.

При нас всичко се стреми да убие вестника. Нашето съсловие дори е излъчило едни дьонмета*, които професионално се занимават с оплюване на своята професия и колегите си. Когато през 1996 -1997 г. вестниците бяха подложени на геноцид чрез дъмпинг, тези хора бяха на страната на газетоубийците. Днес същите искат всички недоубити вестници да ритнат ведрото, та да останат само техните еднопистови тролски сайтове.

Тези сайтове, да са живи и здрави, не са пълноценна информационна храна. Те са все едно да ядеш само солта и оцета без салатата. Или да правиш любов през дупка в стената.

Причините за тяхната нищета са и обективни, и субективни. Обективни – защото се списват от 2-3-ма души, понякога от един-единствен, който от сутрин до вечер прави “копипейст”. Пълното и обективно всекидневно информационно покритие изисква поне 30-50 репортери, като всеки познава дълбоко своя ресор. Това го има само големият всекидневен вестник.

Субективни - тези сайтове по принцип се издържат от един спонсор и неговата кауза. Всичко, което работи за каузата, влиза. И всичко, което я опровергава, отпада. Затова човек, който е заменил широкото ветрило на всекидневника с еднопистовата манджа на любимия сайт, неизбежно развива т. нар. тунелна визия, т.е. виждате само една точка и нищо друго наоколо. В резултат той се настървява, оглупява и се отчуждава от действителността.

Уважавам безкрайно телевизиите и техните новини, но само вестникът може да предложи аргументите в сериозна дълбочина, да даде истинско разбиране. За колко прочитате една сериозна статия? Ако искате да я схванете, нужни са поне 10-15 минути. Сутрешният блок вкарва трима събеседници в 10 минути, като водещият говори поне 50 на сто от времето, а за мъдрите глави остава само време да се прекъсват.

Умрат ли пълноценните вестници, било като хартиен носител, било в интернет, цялата нация ще развие “тунелна визия” и прогресивно ще оглупее.

Днес е много модно да се критикуват вестниците, че обслужвали този или онзи. Но преди да критикуваме, редно е да се попитаме - а аз купувам ли хартиеното издание? Плащам ли тази стока? Не? Е, на подарен кон зъбите не се гледат!

Откъде идват приходите на вестниците? Има три основни източника:

1. Продажби на хартиен тираж

2. Приходи от търговски реклами

3. Субсидии от нетърговски спонсори – от държавата, олигарсите, фондациите, европейските програми.

През 90-те години вестниците се издържаха главно от тиражите и тогава читателят беше Бог.

После тиражите се свиха и Бог стана рекламодателят, но пък в един момент на власт се научиха да наказват бизнеса, който рекламира при лошите. Напоследък набра сила третият фактор - олигарси, фондации и европейски програми, които спонсорират своята си кауза. Те също зависят от властта, било то нашата или някоя друга. А читателят им е последна грижа.

Значи, ако в началото на прехода съотношението между трите източника на финансиране (читател – реклами – спонсори) беше 70:20:10, сега е 10:40:50. Цял подвиг е, че някои газети все още се опитват да бъдат интересни.

В годините на прехода властите упорито работеха, за да поставят вестниците на колене. На тези, които бяха заели позата, те даваха щедри помощи. На останалите правиха всички възможни мизерии. В средата на 90-те правителството на Виденов субсидира небивал дъмпинг на вестникарския пазар, който на практика уби конкуренцията. Повечето вестници така и не се съвзеха. Надеждата бе, че правителството на СДС поне ще спре дъмпинга. Но то не направи нищо може би защото работеше с германската фондация “Конрад Аденауер”.

По-късно, при управлението на Станишев и ранния ГЕРБ, бе монополизирано и разпространението. Така конкуренцията стана невъзможна.

Вместо да помогнат, политиците се чудят какви още мизерии да измислят. Предишният президент се опита за внесе един “закон за печата”, който на практика въвежда цензура. Онзиден Румен Радев също се изказа против “фалшивите новини”, които трябвало да бъдат спрени. Целият човешки опит и опитът на прехода в частност ни учи, че щом властта се заеме с фалшивите новини, първо изхвърчат истинските.

Ако иска да помогне на истината, властта може да направи само 2 неща.

Първо – да намали ДДС за вестниците. Това ще увеличи ролята на читателя в описаната по-горе триада.

И второ – да премахне всички форми на медиен монопол. Словото е само дотолкова свободно, доколкото има друго слово за конкурент.

*Дьонме – подигравателна турска дума за християнин, който е приел исляма – главно за да избегне данъка “джизие”, който се плаща от раята.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С камери срещу крадците - лесно е и работи

    С камери срещу крадците - лесно е и работи

    За целия летен сезон в Слънчев бряг са регистрирани и разкрити само 10 грабежа. Рекордът, с който се похвалиха хората от туристическия бранш, се дължи на нещо просто - сложени са 300 камери, които покриват 80% от територията на комплекса. Постижението си е за хвалба, защото през лятото там се събират не само хиляди туристи
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,