Провокация към подкуп и полиграф - защо не?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7509070 www.24chasa.bg

В Наказателния кодекс трябват промени - по-малко състави, но съответстващи на днешната реалност

България отдавна е изпълнила всички изисквания за приемане в Шенген. Нещо повече - може би сме държавата, направила такъв уникален пакет от усилия, които да доведат до реални мерки, пазещи отлично границите на ЕС. И специални отношения с Турция, и стена срещу емигрантите, и комбинирани усилия между армия и полиция. Сигурно може и още, но не за толкова кратък период от време.

България отдавна е изпълнила всички изисквания за приемане в еврозоната. Малко държави от еврозоната спазват така стриктно изискванията за членство, както България. Защо тогава не ни приемат?

Да, България продължава да е с най-нисък жизнен стандарт в ЕС, но това ни е и изходната позиция. От друга страна, темповете ни на развитие не са лоши. Особено като се има предвид, че голяма част от най-добрите ни специалисти се изсмукват от развитите държави в ЕС - нещо, което те отлично знаят. Не съм убеден и че официалните статистики, според които Румъния има по-висок стандарт от България, са точни. Наблюденията ми на място не говорят за такава ситуация. В крайна сметка Евростат се базира на националните статистики.

Над 90% от колите, произвеждани в Европа, имат части, произведени в България. Страната ни е сред първите 10 държави в света с най-бърз интернет. Заплатите се покачват с около 10% годишно, което си е впечатляващо. Ако щете - ние имаме един от най-високите дялове хора, знаещи чужди езици.

Не може да се отрече, че правителството полага много усилия и за привличане на чужди инвестиции, и за влизане в Шенген, и в еврозоната.

Холандия най-директно декларира, че няма да влезем в Шенген поради проблеми с корупцията. И други държави в ЕС са на същото мнение, но са по-дипломатични. Последният доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка показа сериозен напредък. Но, изглежда, това не се споделя от някои от държавите в ЕС. А решението в крайна сметка зависи от тези държави.

Можем ли да променим ситуацията?

Главният прокурор предостави на “24 часа” доклад за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Докладът бе поискан по реда на Закона за достъп до обществена информация. Там са изброени немалко вече взети мерки срещу корупцията. Първата е създаването на Специализирания наказателен съд и съответната му прокуратура. Втората е Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Законът изисква от лицата, заемащи висши държавни длъжности, да отчитат наистина много и детайлна информация за имущественото си положение. Това обстоятелство, а и добре работещият публичен регистър по вписванията направиха възможни и проверките по “Апартаментгейт”. Правомощията на КПКОМПИ са най-големите спрямо подобни органи по света. Даже може да се твърди, че създават известни рискове за бизнеса, а и известно дублиране с правомощията на данъчните. Но и не може да бъде обвинена държавата ни, че не полага усилия в борбата срещу корупцията.

В

доклада на главния прокурор се казва, че 140 лица на висши държавни длъжности - министри, зам.-министри, депутати, шефове на агенции, кметове, магистрати, агенти на ДАНС, полицаи, дънъчни, митничари - са разследвани за корупция. Цифрата е впечатляваща. Имам чувството, че подобни цифри сякаш плашат държавите в ЕС. А би следвало да е обратното. Няма да забравя как като започна разследването “Батко и Братко” в АПИ, ни спряха европейските фондове. А би следвало да ни похвалят, че всяко съмнение за корупция се разследва. Дали не трябва да поработим по тези въпроси и да поубеждаваме по-ефективно наблюдателите от европейските държави. Дали са наети максимално добрите пиар и лобистки фирми в тази насока? Защото при много по-фрапиращи случаи, като при видеото с вицеканцлера на Австрия, нещата си отминават и заминават, без да се засяга имиджа на съответната държава.

Независимо от броя на разследванията, не може да се отрече обстоятелството, че немалко шумни процеси завършват с оправдателни присъди. Дали да не се помисли и за привличане на специалисти по наказателно право като консултанти на прокуратурата и на разследващите органи. Това и сега не е забранено от закона. А би следвало да се уреди в закона. Особено при престъпления на “бели якички”, където се изискват изключителни специализирани знания.

Г

лавният прокурор смята, че е наложително да се увеличи броят на съдиите в Специализирания наказателен съд. В Специализираната прокуратура има 110 прокурори, а в съда - 23-ма съдии.

Главният прокурор правилно констатира, че много от текстовете в НК “са пригодени за една отминала реалност”. Голямата част от изявените специалисти по наказателно право са на мнение, че е необходим нов НК. С по-малко състави за престъпления, но съответстващи на днешната действителност. Според нашия НК твърде много неща са обявени за престъпления. Което няма как да не отвлича прокуратурата от основните ѝ цели.

Може би е време да се направят промени в законите, които да са тясно свързани с практически начини за установяване на престъпленията. В САЩ масово се използва провокацията към подкуп и това води до изключително ефективни резултати при средно големи случаи на корупция. България е сред държавите, където самата провокация към подкуп е обявена за престъпление. Но България не е нито Норвегия, нито Швеция. Съдът по правата на човека изрично се е произнесъл, че провокацията към подкуп е допустима, стига да се регламентира в съответния закон като специално разузнавателно средство, което да се разреши от съдия.

В световен мащаб най-ефективният начин за борба срещу корупцията при висшите чиновници е проверката с детектор на лъжата (полиграф). Но в България едва ли ще бъде въведено. И сега полиграфът се използва изключително успешно в специалните служби на почти всички държави, в полицията и учрежденията на много държави, а също и в много от корпорациите.

А дали не трябва да се въведе и обучение на хората на високи позиции - как да се държат, докато заемат тези позиции? Защото именно скандалите оставят трайно впечатление у външните наблюдатели.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какъв firewall*, за да защити държавата данните на хората

    Някой изнесе голямо количество лична информация за милиони българи, целейки да дискредитира държавата. И е критично важно в следващите дни тази държава да покаже, че може да защити своите граждани. При днешното светкавично развитие на технологиите няма система със 100% гаранции срещу кибератака. Тогава?
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в