Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено
За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в управлението на държавата, който действащата конституция не предполага. В нея има неравнопоставеност между правомощията на директно избираните от населението длъжности и тези, избирани през партийни листи. През периода на демократични промени у нас се проявиха и други заложени и нерешени от основния закон противоречия.
Конституцията ни не бе променяна относително дълго - от 1991 до 2003 г. От 2003 г. досега е изменяна 6 пъти. Към това трябва да прибавим и тълкуванията на Конституционния съд по различни казуси, което на практика е дописване на основния закон.
12 г. членство в ЕС не отговориха на очакванията на българите за бързо развитие на страната и за изравняването на стандарта на живот с този на новоприети държави в ЕС като Вишеградската четворка и прибалтийските републики. Сегашната конституция създава предпоставки за силна централизация, като държавното устройство е повече министерска република, отколкото парламентарна. В отделните институции това се проявява така:
Парламент
Законодателната дейност много често се смесва с пряка намеса в обществени процеси посредством създаването на целеви парламентарни комисии. Последните предизвикват тежки съдебни спорове с неприятни последствия за страната. Парламентът все повече се политизира поради начина на избор на депутатите и погрешно поставения квотен принцип на институции, които трябва да са независими. Много честа е намесата на КС в тълкуване на решенията на парламента, което е доказателство за нестабилни конституционни принципи и лоша работа на парламента. Това доведе и до традиционно ниското обществено доверие към водещата институция, което сега достигна до най-ниската си стойност - 8%. Това може да бъде преодоляно с радикална промяна в избирателната система: въвеждане на мажоритарен елемент, балансиране на пропорционалния с мажоритарния избор, нов начин на формиране на избирателните райони.
Президент
Пълномощията му са силно ограничени, което е в противоречие с мажоритарния му избор. Това особено ясно проличава при необходимостта да се поемат международни ангажименти и да се участва в международни решения. Президентът няма реално влияние за вътрешната и външната сигурност на страната. Правото му на вето се преодолява лесно. Сега конституцията не му дава законодателна инициатива. Това може да бъде преодоляно с конституционни правомощия на президента във вътрешната сигурност и външната политика, даване на законодателна инициатива и отнемане на правото му на вето.
Министерски съвет
Функциите му не са изяснени в конституцията. Няма закон, уреждащ устройството и дейността на правителството. Така изпълнителната власт остана единствената без устройствен закон за своя висш орган. Това доведе до силно политизиране на МС за сметка на участието на професионално подготвени министри в него. Неясната структура на МС дава възможност за създаване на противоречащи на логиката министерства, които не носят отговорност за действията си. Това може да се преодолее с ясно определяне на структурата на МС в конституцията и поименен избор на министрите от Народното събрание.
Областно управление
28 административни области са изключително много за населението на страната. Това деление не кореспондира с установеното в страните членки на ЕС. Структурата на областната администрация предполага повече вмешателство в работата на местното самоуправление, отколкото реални действия за развитието на областта. Конституцията трябва да определи областното делене и да въведе второ ниво на местното самоуправление - директен избор на областния управител и осигуряване на независимо финансиране на областта.
Моделът на местното самоуправление сега е сравнително добър и неслучайно дава добри резултати. Авторитетът на местната власт се дължи на прекия избор, който е предпоставка за избора на водещи и професионално подготвени личности в населените места. Недостатък е моделът на финансиране - силно централизиран, което може да се преодолее с конституционно определяне на независимо финансиране на местната власт.
Съдебната система също трябва да получи гаранции от конституцията за пълна независимост и категорично разграничаване от политическо влияние.
За да бъде управлението на държавата ни ефективно и да изведе България от унизителното последно място в ЕС, е необходима нова конституция, осигуряваща мажоритарно начало в избирането на представителите на държавните институции и по-добър баланс при разпределението на пълномощията, а също децентрализация и деконцентрация на управлението и на паричните потоци.
В действащата конституция е заложено още едно силно противоречие. За да бъде приета нова, трябва да бъде свикано Велико народно събрание (ВНС) - по инициатива на президента или на 1/2 от народните представители. За да бъде свикано ВНС, действащото Народно събрание трябва да приеме проект на нова конституция и да се саморазпусне. Трудно може да си представим, че едно обикновено НС ще предприеме действия за разпускането си. Затова разумното решение, ако съществува желание за постигане на ефективна форма на държавното управление като основа на възход на България, е едно обикновено НС да приеме проект на нова конституция в края на мандата си. Президентът на основата на този проект да насрочи по съществуващата конституция избори за ВНС. Което пък ВНС да работи с бюджета на обикновено НС и да приеме новата конституция. След което в пълномощията на ВНС е да реши да се трансформира в обикновено и да изкара пълен мандат.