Премиерът на ЕС ще е десен, чака се бял дим до края на седмицата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7512501 www.24chasa.bg

Макрон опитал Кристалина Георгиева като вариант, за да парира Вебер.

Ако лидерите не се разберат на съвета на 20-21 юни, отварят резервна дата - 30-и, за да има навреме нова Европейска комисия

Наследникът на Жан-Клод Юнкер начело на Европейската комисия ще е отново от Европейската народна партия (ЕНП). Дясната политическа сила на Европа, която взе отново най-много гласове на евровота, ще отстъпи всички други ключови позиции, но не и тази. Това даде да се разбере ръководството на среща на новата група в Сан Себастиан.

ЕНП е готова да отстъпи първата позиция:

- в Европейския парламент,

- в Европейския съвет,

- в Съвета на Европа,

- в Европейската централна банка,

- на върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

- и на шеф на еврогрупата в еврозоната.

Само не и тази на президент на ЕК или премиер на Европа - такова послание отправи управляващата партия на Европа на сбирката си в красивия курорт на Испания.

Никой в ЕНП не

се надява на

досегашната

идилия,

в която дясната партия държеше първата позиция и на ЕК (в лицето на Юнкер), на ЕП (в лицето на Антонио Таяни) и на Европейския съвет (в лицето на Доналд Туск). Заради реализма и необходимостта да прокара решенията с 376 гласа в новия състав на Европарламента ЕНП е готова да отстъпи другите ключови позиции. Преговорите са обвързани в пакет, така че всяка от основните групи в новия ЕП да получи нещо съществено. Така например кандидатката на либералите от АЛДЕ Маргрете Вестагер има голям шанс да е новият външен министър на Европа на мястото на социалистката Фредерика Могерини. Датчанката, която в момента е комисар в екипа “Юнкер”, а преди това е била вицепремиер в родината си, е кандидат на АЛДЕ за шеф на Еврокомисията.

Казват, че пред новите реалности, в които ЕК е твърдо на ЕНП, амбицията ѝ се изместила към председателството на Европарламента. Най-голям шанс да оглавят ЕП обаче имат социалистите от ПЕС. Техният кандидат за шеф на ЕК Франс Тимерманс, в момента зам.-председател на Европейската комисия, няма шанс да я оглави, но има добри изгледи да наследи Таяни в Европарламента, категорични са наблюдатели.

Единственият риск кандидатът на ЕНП Манфред Вебер да не наследи Юнкер идва от президента на Франция Еманюел Макрон, който яростно атакува схемата на водещите кандидати. Той настоява ЕК да бъде оглавена от човек, различен от Вебер, Тимерманс и Вестагер. И налага Мишел Барние - евродепутата, отговорник за Брекзит. Само че бившият външен министър на Франция, а след това еврокомисар между 2010 и 2014 г., няма как да измести Манфред Вебер, защото е част от същото политическо семейство (ЕНП), което на 8 ноември избра в Хелзинки кандидата си за шеф на Европейската комисия.

Съпротивата на Макрон срещу системата “шпицен кандидати” според мнозина е

атака персонално

срещу бавареца.

В желанието си да наложи човек, различен от Вебер, в последните седмици френският президент бил тествал като алтернативен вариант не само Барние, но и други. Тръгнаха дори слухове, че е предлагал на Бойко Борисов Кристалина Георгиева или Мария Габриел да оглави Еврокомисията. Българският министър-председател обаче е железен - казал, че страната ни е плътно зад шпицен кандидата на ЕНП.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел и наследничката ѝ начело на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер са като стена зад Вебер. Първата недвусмислено отбила “неприличното” предложение да оглави ЕК, за което била изкушавана не само от Франция, но и от Орбан, който преди евровота заяви пред “Билд”, че тя е борец, прескочил много препятствия. Което не е чудно предвид факта, че унгарският премиер и Ангела Меркел бяха любимите ученици на покойния вече Хелмут Кол. Канцлерката обаче

до момента не

показва да е

изкушена

от офертата.

Още повече че надпреварата Франция - Германия е стара поне колкото Евросъюза. Именно съперничеството между двете държави е сред причините, довели до създаването на ЕС, първо като съюз на западни държави. Сега, половин век по-късно, напрежението продължава да се усеща, коментират наблюдатели.

И именно защото все още нищо не е сигурно, а в края на мандата водещите политически сили се договориха за разпределението в пакет на ключовите позиции, ЕС е изправен пред голямо предизвикателство. За да започне да функционира новата комисия на 1 ноември - в деня след изтичането на мандата на състава “Юнкер”, името на бъдещия председател трябва да е заковано на среща на съвета на премиерите в края на тази седмица. Само така процедурата по номинации на еврокомисари от всяка страна членка и последващите действия по структурирането на новия състав ще се вместят в графика.

Не се ли стигне до консенсус между лидерите на общността, новият Европейски парламент, който се събира на първото си пленарно заседание в началото на месеца, ще избере на 2 юли председател и така ще наруши пакетното разпределение между водещите политически сили. Което пък ще всее напрежение и ще блокира за неопределен момент старта на новата Европейска комисия.

Именно затова е важно след няколко денонощия бял дим да излезе от преговорите на правителствените ръководители на държавите членки. Иначе като нищо Юнкер ще остане премиер на Европа до следващата година - време, през което заради изчакването за наместване на пъзела по върховете, евроинституциите няма да работят с пълния си капацитет. Именно заради тази угроза, според отлично осведомени, преди броени часове лидерите си отпуснали и резервна дата, за да се вместят в графика - в случай че не стигнат до консенсус на 21 юни, ще пробват пак на 30-и. Само и само пакетът да се запази и всички сили в новия парламент да са удовлетворени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Логичен финал след 18 доклада от Брюксел

    Логичен финал след 18 доклада от Брюксел

    Днес Европейската комисия ще покаже своя 18-и доклад за мониторинга на България и Румъния. И в него се очаква (най-после) да е посочено, че наблюдението от европейските чиновници над двете източноевропейски държави ще отпадне. Което ще бъде един логичен финал след 12 години препоръки от Брюксел. Да си го кажем честно - ползата от всичките тези
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,