Има ли край адът за родителите на пребитото бебе Никол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7518208 www.24chasa.bg

Четири години стигат дори когато заседават български съдии!

Единадесет удара с юмрук в главата и тялото за 4 астрономически минути. Така бе посрещната Никол в нашия враждебен свят преди 4 г. Пребита от една акушерка, чието професионално и човешко призвание е да дава живот. Но вместо това в онази фатална нощ излива гнева си (с неясно какъв произход и причини) върху едно невинно човешко същество, чиято житейска пътека е буквално на броени часове. Грозен житейски парадокс!

Помня, че когато стана известен случаят “Никол”,

всички нормални

хора останаха

безмълвни

в потреса си, защото и най-видиотеният автор на хоръри едва ли би могъл да измисли подобен сюжет.

Но в България не само го измислихме, вече го живеем 4 г. Четири години по 365 дни – това са точно 1460 дни, толкова трае адът за Никол и нейните родители.

Днес Никол вече е малко прекрасно 4-годишно момиченце. И, за съжаление, прави епилептични припадъци, а когато родителите й трябва да я лекуват добросъвестно, се оказва, че лекарствата увреждат бъбреците, черния дроб на детето. Кое да изберат, как да решат най-трудния възможен житейски избор?

И какво бъдеще го

чака това дете?

Ще може ли да тича и играе като всички други, ще израсте ли травмата, или ще я носи цял живот, ще има ли някой ден свои деца? И ако един ден научи истината за побоя над нея от акушерката, ще може ли да го приеме, да го разбере, ако въобще такова нещо може да се проумее някога?!

Замислят ли се над тези важни съдбовни детайли съдиите, когато решават казуса по случая “Никол”?

Питат ли се адвокатите на виновната акушерка как се чувстват родителите на Никол, когато отново и отново трябва да ходят в съда на делата за престъпното деяние, с което тяхното дете бе посрещнато на бял свят?

Защо поне веднъж не се опитаха

да погледнат

на това дело

човешки, а не

магистратски?

Ако, не дай боже, някой от тях – прокурори, съдии, адвокати, се озове в подобна житейска ситуация, няма ли да вие от ужас, да се гърчи от гняв, да носи без вина виновен цял живот непосилния товар на отговорността за случилото се?

Колко пъти тези хора в тоги гледаха записа от онази ужасна нощ в родилното отделение на една софийска болница, та не разбраха за какво точно става дума? И ако не са разбрали, нека да го гледат всяка вечер, преди да заспят, да видим, ще могат ли да затворят очи до сумрака на утрото?

Какво точно още не им е ясно, та

да не могат да

се произнесат

за вината на

акушерката? Толкова ли е сложен и труден този очевиден казус, при това документиран с камера? Какво не разбраха, та да им помогнем ние, редовите очевидци на едно зло, да вземат най-после да го разшифроват? Да го оглеждат отляво, отдясно, отгоре, отдолу, да се връщат – на по-горна и на по-долна инстанция до припадък, а родителите на Никол през това време да се самоизтерзават от едното съдебно заседание до следващото.

Да чакат с ужас и омерзение какво още ще измисли защитата на обвиняемата, за да иска още и още заседания и протакания, какви злонамерени клетви ще чуват отново и отново в съдебната зала от нейни близки и роднини, на каквито странични наблюдатели вече са били свидетели?

Нека не ни разбират погрешно – съдиите и криво да седят, право трябва да съдят. Но да се протака 4 години едно такова дело, е не магистратско, това си е божие наказание…

Защото малката Никол вчера, днес, утре ще е нашият горчив урок, че като здравеопазване, като общество, като човешки стандарти отдавна сме прекрачили разумната граница. Прехвърлена е човешката мярка и това няма как да бъде простено.

Законите, параграфите и алинеите са едната страна на нещата. Има обаче и друга – човешка се нарича. Затова, ако все още искаме да сме общество на нормалните, ако искаме да запазим здравия си разум – нека да поискаме да се сложи точка на делото “Никол”. Адът за това семейство трябва да приключи час по-скоро! И дано Никол да има повече късмет, дано никога повече животът да не я среща с хора като акушерката, която вдигна ръка над едно новородено бебе. Единайсет удара с юмрук – може ли да се забрави?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Логичен финал след 18 доклада от Брюксел

    Логичен финал след 18 доклада от Брюксел

    Днес Европейската комисия ще покаже своя 18-и доклад за мониторинга на България и Румъния. И в него се очаква (най-после) да е посочено, че наблюдението от европейските чиновници над двете източноевропейски държави ще отпадне. Което ще бъде един логичен финал след 12 години препоръки от Брюксел. Да си го кажем честно - ползата от всичките тези
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,