Хеми Перес: Не земята, а умът е най-големият капитал днес, затова вярвам, че ще има мир

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7518213 www.24chasa.bg
Хеми Перес е председател на борда на директорите на Центъра за мир и иновации "Перес" - неправителствена организация, основана от баща му Шимон Перес през 1996 г. Той е и управляващ генерален партньор и съосновател на Pitango Venture Capital - една от водещите израелски групи в хайтек бизнеса. Завършил е Университета в Тел Авив и е служил като пилот в израелските ВВС. Женен, с 3 деца. СНИМКА: Румяна Тонeва

Като баща си мисля, че оптимистите и песимистите умират по един и същ начин, но живеят различно, казва синът на Шимон Перес

- Г-н Перес, през 2010 г. правих интервю с вашия баща, когато беше президент на Израел. Говорихме за случващото се по света и в Близкия изток. Опитах се да го провокирам няколко пъти как действителността се разминава с мечтите му и затова, че е непоправим оптимист. И той ми отвърна с онази реплика, която се бе превърнала в негово кредо.

- Че оптимистите и песимистите умират по еднакъв начин, но живеят различно.

- Точно така! И вие ли живеете като оптимист?

- Да, и аз живея така, научих го от него. Оптимизмът ни кара да бъдем креативни, чрез него ставаме творци, докато песимизмът не ти позволява да правиш много неща. Да, понякога предвижданията за бъдещето може и да не се сбъднат, но определено животът на оптимиста е по-добър. Това е начинът нещата да се случват.

- Кой е първият ви детски спомен от Шимон Перес?

- Първото нещо, което си спомням, е баща ми и Моше Даян в кабинета му събиращи парчетата от красива древна ваза, която аз счупих. Бил съм някъде на 3 години и много исках диня. Но беше зима и майка ми каза, че през зимата няма дини. И като не получих диня, счупих вазата. Всички прекараха съботата в това да я събират наново парче по парче. И това е първият ми ярък спомен.

- Наказаха ли ви?

- Майка ми и баща ми не бяха родители, които използват наказания, но помня, че след това много съжалявах за стореното. И както виждате, още се чувствам виновен.

- А кой е най-яркият спомен от баща ви като държавник?

- Неговата реч в Бундестага. Беше някъде през 2008 г., още в началото на мандата му като президент на Израел. Беше много силна реч. Говореше като евреин, чието семейство е било избито от нацистите, като израелец, като президент, като всичко това, което нашата държава представлява - оцеляваща, издигаща се от пепелта, умилостивена. В залата бе толкова тихо, че можеше да чуеш звука на мислите.

- Вие сте в България за представянето на неговата книга “Няма място за малки мечти”. Как се появи тази последна негова книга?

- Това реално е неговата 20-а и последна книга. Преди да си отиде от този свят, той искаше да остави послание на идващото ново поколение, не само в Израел, но и по света. Без значение дали тези хора ще станат политици, бизнесмени или научни работници. Затова я написа на английски. Беше нетърпелив да я напише, не искаше да губи прекалено много време за миналото. В тази своя последна година живот той бе изцяло фокусиран върху бъдещето. Последните десет дни сутрин и вечер, глава по глава прегледа всичко. Това беше голямо усилие за него, за хората от екипа и за цялото семейство. И когато черновата за книгата бе завършена, той почина. Тази книга бе в главата му от много години, накрая бе просто като музикант, който чува музиката и я претворява в ноти на хартия. Всички факти, дати, събития, описани в книгата, трябваше да бъдат проверени, но най-вече искахме да сме сигурни, че посланието, което има към света, ще бъде чуто. Той не искаше да пише мемоари. В тази книга се фокусира върху шест важни глави. Всяка една от тези истории съдържа различна концепция. В един момент се говори за гъвкавост, друг път става дума за вкопчване в една идея на всяка цена. След това за намиране на опция, която не съществува, тоест за мислене извън рамките... Всичко това е подчинено на упоритост и служба на велика кауза. Историята започва от детството му и завършва с президентските му години. Накрая той написа едно писмо, епилог, където систематизира визията си за бъдещето в няколко страници. Според мен тази книга не е историческа, не е за Близкия изток. Това е книга как да се справим с новите реалности, книга за лидерството.

- Тоест тази книга представлява неговото завещание?

- Тя е негово завещание и желание, неговото вдъхновение за следващите поколения. Затова тази книга е важна не само за нас, неговото семейство, за израелците, но и за целия свят. Това е причината не само да я публикуваме година след неговата смърт, но и да я преведем на толкова различни езици. И ето, сега съм в България, където може би ще кажете, че не всички хора ще я прочетат. Но за нас тя е важна, защото написаното в нея е валидно не само за момента, но и за десетилетия напред. Тази книга в много отношения е безсмъртна, тъй като описва начина, по които светът се движи към своето бъдеще. 

- Кои от инициативите на Шимон Перес са все още живи?

- Повечето от инициативите му са живи. На първо място това е израелската държава. Първата му мечта - да изгради държава. Втората е да подсигури израелската отбрана. Всичко, което направи от създаването на ядрените способности в Димона до израелската космическа програма, мирните споразумения с Египет и Йордания... Единственото, което е под въпрос в очите на обществото, е споразумението от Осло. Но дори когато вземем това споразумение, има три важни неща. За първи път тогава палестинците и израелците започнаха да говорят за 1967 г., а не за 1948 г., така че това бе голяма стъпка. Също така за първи път израелци и палестинци признаха взаимно правото на съществуване на другия. И третото нещо е, че нищо друго досега не е заменило тази основа. И мисля, че исторически това ще служи като фундамент за постигането на дълготраен мир между израелци и палестинци. Може да отнеме време, може да има възходи и падения, кръвопролития, но в края на краищата ще живеем заедно. Но явно ще отнеме повече време, отколкото той си представяше.

- Докато ви слушам, мисля, че сякаш чувам неговия глас през 2010 г., когато си позволих да поспоря с него за бъдещето.

- Вие не вярвате, че ще има мир, така ли?

- Не вярвам. Може да има, както казвате, възходи и падения и дори дълги примирия, но те ще са временни. Не вярвам, че ще се възцари дълговечен мир от момента, в който влязох в пещерата с гроба на Авраам - вашия и на арабите общ праотец.

- И какво видяхте там?

- Пещерата е разделена на две, има джамия и синагога и от двете има по едно прозорче, което гледа към гроба, а върху самия гроб е монтирано армирано стъкло, което спира камъните и куршумите от едната и другата страна. Когато видях следите върху него, си казах, че щом двама братя се бият над гроба на баща си, те никога няма да се помирят.

- Когато говорим за вяра, няма как да спорим. Всеки живее според вярванията си. Всичко опира до историята, в която вярваш. Това, в което аз вярвам, е, че всичко е в ръцете на израелците и палестинците - да се разберат или да не се разберат. Може ли да се разреши този спор? Според мен може. Имаше хора, които никога не биха повярвали, че Израел и Египет могат да живеят в мир. Никога! Не вярваха, че когато Ануар Садат дойде в Израел, може да има мир. Това е вярата. Или я имаш, или я нямаш. Но пътят за постигане на едно или друго е в нашите ръце. Евреите и арабите трябва да живеят заедно, няма друг път. Има една фраза на Пабло Пикасо за изкуството, в която се казва, че трябва да изучиш правилата като професионалист, за да ги нарушиш като артист. И вярвам, че когато израелци и палестинци се оттеглят от границите, тези граници просто ще паднат. Защото какво са границите? Това са въображаеми истории. Когато пътуваш в Европейския съюз, виждаш, че границите са нещо без смисъл. Изкуствени линии, които хората са прекарали, защото едно време земята е била скъпа и природните ресурси са най-важното, което сме имали. Но най-важното, което имаме днес, е не земята, а умът ни. Това е най-големият ни капитал. Евреите и арабите имат избор пред себе си. Да живеят заедно или да продължат да се избиват един друг. Историята, в която аз вярвам, е, че да се избиваме, е безсмислено. На цената на какво? Заради един гроб? Еврейската история не се гради на физически неща, тя е базирана на духа, на гласа, на идеите. Нямаме нужда от пирамиди, от мумии и династии. Ние живеем според Библията и мъдростта на предците ни, според ценностите, в които вярваме и идеята за меритокрация. До момента, в който нямаме какво да споделяме заедно с арабите, между нас няма да има мир. Бъдещето на Израел е наука, технологии и предприемачество, а не убийства, граници и битка за природни ресурси. Затова не мисля, че е въпрос на вяра, а какво сами ще направим с бъдещето си. Затова съм оптимист. Без да убивам съмненията, които имам. Винаги имам съмнения, уважавам мнението на другите, но мисля като баща си и затова съм убеден, че оптимистите наистина живеят по-добре от песимистите.

- Аз пък мисля, че явно трябва да се виждам с някой от семейство Перес на всеки 9-10 години, за да поддържам оптимизма си за света на високо ниво. Затова ще ви помоля да разкажете за центъра за мир и иновации “Перес”.

- Този център бе създаден през 1996 г. след споразуменията от Осло. Основната идея бе да направи идеята за мир и самия мирен процес близки до хората. Баща ми си даваше сметка, че когато лидерите подписват тези споразумения, хората от двете страни може и да не ги подкрепят. Просто защото не се познават достатъчно и живеят с грешни представи един за друг. За палестинците ние сме войници, които влизат в къщите им и ги извеждат навън, а за израелците палестинците са терористи, които се взривяват в автобусите ни. Но когато видиш палестински и израелски деца заедно, срещайки се за пръв път, си даваш сметка, че мирът е възможен. Ние работим по това, събираме израелски и палестински младежи, създаваме приятелства, правим общи спортни събития, работим по медицински проекти... Имаме проект, по който палестински деца, които не могат да бъдат лекувани в Газа или Западния бряг, получават медицински грижи в Израел. Животът на хиляди деца е спасен по този начин. Обучаваме палестински лекари в израелски болници, които после се връщат и служат на палестинското общество. Имаме много подобни проекти за хората. В последните години от живота си баща ми се посвети на идеите за бъдещето, за трансформацията от един стар свят, в който хората решават проблемите помежду си с нож, към един нов свят, в който хората си сътрудничат, свързани чрез компютри за по-добър живот. Това е визия за мира, която се гради на вярата, че нациите са велики не заради земята, която притежават, а заради умствените си възможности. За да направим възможна тази концепция за преминаване от стария към новия свят, решихме да създадем център, в който да обединим идеите за мира и тези за иновациите. Този център сега привлича много и най-различни хора. Идват деца, войници, ултраортодоксални, хора от север и юг. Минавайки през центъра, разбират силата на иновациите във всички области на нашия живот. Това вдъхновява хората. Всяко дете, което премине през това едночасово пътешествие, на излизане си казва, че иска да бъде част от това невероятно бъдеще.

- Тоест създавате нови оптимисти по един професионален начин.

- Просто представяме идеите, в които вярваше баща ми. Мечтай, представяй си бъдещето, бъди упорит, не се предавай, не губи надежда, не бъди песимист, служи на кауза, направи всичко възможно, бъди оптимист!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    Добре е, че се пестят време и нерви на данъкоплатците

    НАП все повече заприличва на съвременна институция, която има за цел не само да гони длъжниците и да следи за повече приходи в хазната, но и спестява излишни усилия на тези, които я пълнят. Едно от тях е гласуваната законова промяна хората да не дават бележки, ако ползват данъчни облекчения, а НАП сама да попълва информацията
  • Да паразитираш върху наивници

    Да паразитираш върху наивници

    Как БСП отново “спечелиха” изборите НАПОСЛЕДЪК взе да ми харесва как Бойко Борисов търкаля стогодишната партия по паветата на София и я прави объркана и разногледа. Мая Манолова беше посочена за кандидат на БСП, преди Корнелия Нинова изобщо да схване за какво става дума. Дори само заради това трябва да си подаде оставката