Победата на Имамоглу не възвестява края на Ердоган. Човек като него не се предава лесно
Опозиционният кандидат Екрем Имамоглу спечели изборите в Истанбул с цели 9%, при това на фона на още по-висока избирателна активност, отколкото на първия вот през март. Затова е вън от съмнение, че 23 юни 2019 г. ще влезе в учебниците по история.
Още през март Имамоглу изпревари с над 13 000 гласа бившия министър-председател Бинали Йълдъръм от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Този път преднината му е 800 000 гласа, което за мнозина е сигурен знак, че демокрацията в Турция все още е жива.
И още нещо: всички политически противници на Имамоглу, които в навечерието на изборите се нахвърляха срещу него с обиди и клевети, сега смирено го поздравяват за успеха. На първо място, президентът Ердоган, за когото поражението в Истанбул е истински шамар. Той направи всичко възможно, за да подпомогне своя кандидат, дори оказа натиск върху Избирателната комисия. Жителите на Истанбул обаче не застанаха на негова страна.
За първи път ми се случва да наблюдавам как хората в Турция изразяват копнежа си за демокрация толкова категорично. След като Избирателната комисия насрочи повторението на вота за 23 юни, редица курорти призоваха своите гости да прекъснат отпуска си и да се върнат в Истанбул, за да гласуват. И стотици хиляди (някои говорят дори за 1,5 милиона избиратели) се върнаха за 24 часа в Истанбул, за да гласуват.
Сега Ердоган е изправен пред сериозна дилема: президентът е наясно, че не може да продължи досегашния си твърд курс. Защото наред с външнополитическото маневриране му се отваря и нов вътрешнополитически фронт. Загубата на Истанбул ще има последствия и за него. Победата на опозицията в 15-милионния град на Босфора допълнително подхранва слуховете от последните месеци, че бивши членове на ПСР се готвят да създадат нова партия.
Дали това е краят на Ердоган? Едва ли. Човек като него не се предава заради една загуба. Но поражението в Истанбул определено ще се превърне в повратна точка за неговата политика. Оттук нататък Ердоган има две възможности: да втвърди курса си още повече или просто да прави всичко възможно, за да се задържи на власт. Голямата му цел е да остане на президентския пост поне до стотната годишнина от основаването на Турция, която ще се чества през 2023 г. Отсега обаче е ясно, че в бъдеще ще му се налага да прави повече компромиси. Може би за първи път в политическата му кариера.