Защо Плевнелиев каза категорично “не” на фейсбук и как Радев имаше късмет да атакуват 2 г. жена му, а не него

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7521593 www.24chasa.bg

Властта на президента, която е по-скоро символна, минава през контакта с хората, той пък минава през медиите

Всичко, което трябва да знаете за:

Може би не съм точният човек, който да коментира как един президент работи с медиите и кои са особеностите на тази връзка.

Защото всеки президент има прессекретар, който отговаря за работата с медиите. Всички помним легендарната Нери Терзиева и оценяваме ключовата роля на Бойка Башлиева. Прессекретарят на президента Росен Плевнелиев беше Мария Иванова.

Бях негов секретар по връзки с гражданското общество, науката и образованието, т.е. в моя ресор бяха неправителствените организации. Но като се замисля, медиите са също част от неправителствения сектор. Те имат и свои особености, защото голяма е разликата между институционализираните медии, “жълтите” медии и социалните медии.

Със сигурност на мен ми липсва професионалната компетентност на хората, които управляват комуникационните потоци и работят с медиите. Това е

много важна роля

за публичния

образ на всеки

политик и

бизнесмен,

но за президентската институция тя е с още по-ключово значение. Връзката с медиите е всъщност най-важният инструмент за всеки президент, защото политическото влияние, с което той разполага, идва най-вече от неговия контакт с хората, а медиите са тези, които осигуряват този контакт.

Важно е читателят да знае, че медиите са основният инструмент, чрез който президентът осъществява властта си. Така е, защото държавният глава има много повече символна власт и по силата на това може да упражнява огромно влияние върху общественото мнение, често по-голямо от това на другите власти.

Министър-председателят и кметовете имат реална изпълнителна власт. Тях ги оценяват преди всичко по резултатите от нея. Парламентаристите имат законодателна власт и функциите да представляват различни искания на хората. Всеки депутат може да говори от името на малка или голяма група от своите избиратели – в пленарната зала или в медиите. Докато президентът винаги трябва да говори от името на нацията или

да се обръща

към всички

български

граждани

Коя например е трибуната за обръщението на държавния ни глава към народа? Обществените медии - те са лостът, чрез който той осъществява ролята си на обединител на нацията.

Всяка медия освен всичко друго си има и своите особености. Затова целият екип, работещ в президентския пресцентър, е непрекъснато, почти ежеминутно ангажиран с гарантиране на ефективна комуникация.

Президентът Росен Плевнелиев беше много активен. И един от основните проблеми по време на мандата му беше, че за него всеки ден имаше по една, а понякога по няколко новини. А не може непрекъснато да заливаш медиите с информация: “Какво направи президентът?”. Това в някаква степен уморява медиите, още повече че

нагласата им

като цяло е да

търсят

негативните

новини

От друга страна, връзката е двупосочна - президентът сам трябва да следи медиите и да реагира на събития, които те отразяват. Най-тежкото натоварване за мен като секретар беше необходимостта непрекъснато да следя какво се публикува за президента – всеки час има нещо ново. Невинаги обаче действията на президента са в реакция на медийния поток.

Много често е обратното - държавният глава реагира на нещо, което е в публичното пространство, а не на нещо, което медиите съобщават.

Медиите също

така са не

по-малко важен

фактор

от който и да е политик и дори от самия държавен глава - при конфронтация между медия и политик в повечето случаи страда политикът, колкото и опитен в контакта си с тях да е той.

Най-специфичното в медийното присъствие на президента е, че то е винаги персонално, затова и медийните атаки са насочени преди всичко към личността на президента.

Радев има късмета, че през първите две години беше атакувана преди всичко личността на съпругата му – Десислава Радева беше своеобразен щит пред персоната на президента. Голямото публично внимание върху нея имаше и своята негативна страна – твърде много се написа за роклите на Радева и Брижит Макрон, а всъщност не се разбра какво са си казали българският и френският президент.

Росен Плевнелиев се опита да запази личния си живот колкото се може по-далеч от медиите (всички знаем за котарака на Радеви и музикалните предпочитания на сегашната първа дама, а едва ли някой знае нещо за домашния любимец на Плевнелиеви).

Не мисля, че връзката с медиите на който и да е президент е лесна. Освен това не мисля, че всички медии имат добросъвестно отношение към държавния глава. Днес у нас публичната санкция и неглижирането на жълтите, на т.нар. скандални вестници вече е налице. Но по времето на мандата на президента Плевнелиев те бяха много по-силни, а той - много повече тяхна жертва.

Чест му прави, че реши да заведе дела срещу медии, публикували откровено манипулативна и клеветническа информация чак след приключването на мандата му. Затова част от делата вече са приключили едва на първа инстанция в негова полза с осъдителна присъда. Разбира се, че завеждането на такива дела винаги има политически риск, но решението на Плевнелиев беше продиктувано преди всичко от мисъл за авторитета на институцията.

Сериозен казус във взаимодействието между президента и медиите бе работата с класифицирана информация, а такава се обсъждаше на съветите по национална сигурност, които той свикваше. Спомням си, че по този повод имаше напрежение в контакта с медиите.Според мен най-ефективни и добри бяха изявите на Плевнелиев при посещенията му в чужбина, защото

пред т.нар. западни

медии той направи

едни от най-добрите

си интервюта,

представяйки и защитавайки българските позиции по ключови въпроси.

Българската публичност не е толкова концентрирана в социалните медии, както например в САЩ, където президентът Тръмп е известен с поведението си в социалната мрежа туитър. Туитър акаунтът на Плевнелиев беше много успешен – ежедневно беше четен от всички водещи европейски политици, но не беше популярен в България.

У нас инструмент е фейсбук и оттук големият въпрос - президентът трябва ли да ползва фейсбук? За президента Плевнелиев отговорът беше категорично “не”. Затова комуникацията на президента Плевнелиев минаваше през интернет страницата на институцията с всичките нейни възможни варианти.

Изобщо е много важно да се преценява с какъв тип и какви по обществено реноме медии да контактува президентът. Защото като баща на нацията негово задължение е да брани националното достойнство. В този смисъл изграждането на медийния му образ е отговорна задача. И в това дело е важен не само пресцентърът на държавния глава, а всеки от работещите в президентската институция. Затова трябва да се внимава с избора им.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Само един на съд за хулиганство?!

    Целият футболен свят не спира да сочи с пръст България заради една група лумпени, попаднали НЕслучайно на мача между България и Англия. Заради срамните им нацистки жестове и скандирания хейтът срещу българите като народ и България като държава расте и набира скорост като огромна снежна топка. И вместо органите на реда да ударят с цялата строгост
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,