Проф. Роман Захариев: Не е далече времето, когато освен телефон и лаптоп ще имаме и робот, който да ни помага

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7533738 www.24chasa.bg
Проф. Роман Захариев СНИМКА: Десислава Кулелиева

Създаването на изкуствена високоорганизирана материя не е в противоречие с религията

- Проф. Захариев, коя е най-странната реакция, която сте наблюдавали при среща на човек с робот? Децата или възрастните реагират по-бурно?

- През 70-те години на миналия век японският учен проф. Мори открива един интересен феномен. Нарича го “злокобната долина”. Какво представлява тя? Представете си, ако се направи една графика на харесването на робота от страна на ползвателите, разположено по вертикалната ос, а по хоризонталната е развитие във времето. В началото тази графика върви строго нагоре. Хората силно са заинтересовани от робота и го харесват. Но до един момент. Ако роботът има антропоиден вид и прилича на човек, изведнъж тази графика се срутва рязко надолу. Именно тази част от графиката се нарича “злокобната долина”. Хората в един момент изпитват страх и ужас от това създание, което стои срещу тях, прилича на човек, а не реагира като човек.

И аз имам подобен интересен случай в своята практика. Ние създадохме един такъв робот, който има като глава шлем на моторист, в която е вградена камера. Отидохме в Дневен център за обслужване на хора с увреждания, който е на около 500 метра от института. Този сервизен робот е предназначен да обслужва тези хора. Роботът беше доставен там. Изследвахме поведението на хората, тяхното отношение към робота, поведението на самия робот. Целия ден проведохме експерименти. За да не го транспортираме обратно в института, го оставихме една нощ там и да продължим с експериментите на следващия ден. Когато отидох, видях, че

върху главата

на робота е

метнато одеяло,

защото хората изпитвали ужас. Затова сега сме се насочили вече по един проект “Киберфизични системи, предназначени за педагогическа рехабилитация в специалното обучение”, финансиран от Европейската комисия, към роботи, които нямат антропоиден вид, насочени към специалното обучение на деца с увреждания. Идеята е да се обслужват деца с проблеми, които изостават в развитието си - като аутисти например. Те общуват трудно с хората, но приемат робота като играчка, затова с него контактуват лесно и безпроблемно.

Това обаче не е проста играчка, а интелигентна играчка, която може да вкара необходимата информация в процеса на обучение. Ние бягаме от антропоидния вид на робота, за да не се получи такъв ефект, особено с деца, което би било много неприятно. До някаква степен се доближаваме и като поведение до човешкото. Използваме елементи на изкуствен интелект при управлението на робота. Това ни дава изключителни възможности да моделираме поведението му.

- Това ли е уникалното при роботите, които създава вашият институт?

- Уникалността се заключава в целенасоченото моделиране на роботите на базата на съответен хардуер и софтуер, които създаваме. Това е стандартна платформа, която използваме. По този начин може да развиваме тяхното интелигентно поведение в различни моменти, в които са предназначени да извършват полезна дейност -

да обслужват хора

с проблеми, да обслужват

възрастни,

които вече не могат да организират средата, в която живеят. Тези роботи обаче са само помощници на специалистите педагози или рехабилитатори. В никакъв случай не може да се твърди, че те могат да заменят човека в този сложен процес на обучение.

- Случвало ли ви се е да занесете прототип вкъщи?

- Не съм носил вкъщи наш прототип, но пък тук са ме посещавали деца. За съжаление, не мои, защото внучетата ми са твърде малки, а двете ми дъщери са твърде големи. Децата с огромен интерес разглеждат поведението на роботите, като това е тази част от графиката, която силно се качва по вертикала. Избягвам този момент, в който може да се получи притеснение, страх или ужас от състоянието на робота. Ние ползваме и един тип роботи, разработени от френската фирма “Алдебаран”. Те са са с антропоиден вид - Роби и Роберта. Създателите на тези роботи също са предвидили редица прийоми, за да минимизират този ефект. Когато свършват работа, се сгъват ниско долу. Прилегналата фигура не представлява опасност. След като са изправени и са в позиция, в която могат да извършват действия, щом спрат, отново навеждат срамежливо глава. Ние ги програмираме, може да ги насочваме в определена дейност, но заедно с това изучаваме възможностите, заложени в тях. Това ни помага в създаването на наша самостоятелна платформа, която се нарича AnRI (абревиатура от Anthropomorphic Robot with Intelligence). По този начин се стремим към резултати, които според нас са по-лесно достижими, отколкото на колегите от “Алдебаран”.

- Какво умеят AnRI1 и AnRI2?

- Те са богато съоръжени със сензори и електродвигатели. Имат възможност да анализират работната среда. Нашата платформа е на колела и така се придвижва. Има 1 манипулатор, подобно на човешкa ръка, който има възможност да осъществява определени дейности. Имат възможност също да разпознават и да възпроизвеждат реч, което е много атрактивно. Нашите роботи са насочени към изпълнение на конкретни дейности. Всъщност ние имаме богат опит в областта на създаването на роботи, защото работим повече от 30 години в тази област. Част от създадените роботи бяха насочени най-напред в технологичната област. Става дума за индустриални роботи, които осъществяват тежки процеси, които са не само вредни, но и монотонни. Спомняте си филма “Модерни времена” с Чарли Чаплин. Всичко това на съвременния етап се заменя от роботи. Те и до ден днешен

успешно работят

в много производства

Последният робот, който създадохме, е за фирма, която произвежда алуминиеви профили. Той е двурък и бързо се репрограмира и може да произвежда веднага съответна серия от друга поръчка, която междувременно е направена.

 Принципът се нарича Just in Time - да се достави онова, което ползвателят е поискал навреме. На съвременния етап поради високо развилите се вече интелигентни системи се насочихме към сервизните роботи, които са готови да обслужват и хора. На съвременния етап, както, ако бръкнете в чантата си, ще намерите интелигентен телефон, във вашия кабинет ви чака персоналният ви компютър. Защо да нямате и един персонален робот, който да върши тежката работа вкъщи, която в този момент се извършва от хората.

- А кога ще дойде времето, когато всеки дом или поне всеки нуждаещ се от роботизирана помощ човек ще може да си ги позволи?

- На съвременния етап, макар и по-ниско интелигентен,

се продава робот

прахосмукачка,

който може да

картографира средата,

в която трябва да работи, след което да извърши технологичната си дейност, да сканира средата, да планира безопасна траектория. Това е малка част от интелигентността на съвременния сервизен робот. Съвременният сервизен робот AnRI може да включва и изключва аудио- и видеосистеми, може да отговаря на телефонни повиквания. В определен момент може да вземе лекарствата и да ги поднесе на човека. Той се управлява с гласови команди. Може да отиде до хладилника и да извади напитка. Разработен е дори такъв алгоритъм - ако обслужваният човек колабира, роботът се опитва няколко пъти да предизвика неговата реакция и ако не се получава, той се свързва с “Бърза помощ” или със сина или дъщерята, иска помощ и описва ситуацията.

Много активно се работи в областта на сервизните роботи. Задачата е изключително тежка, макар и много амбициозна. Работим с т.нар. Фраунхоферовата фондация в Германия. Към нея е Институтът IPA, Щутгарт. Там беше създаден робот, в който ние реализирахме управлението с гласова връзка и с интелигентен телефон. Заедно работим и с други университети от Англия. Този робот беше експериментиран в дом за възрастни хора в Милано. Работим с фондация “Матия” в Испания. Приблизително стойността на един такъв робот на пазара е от порядъка на 20 000 - 30 000 евро. Попитах колегите защо възрастният човек, който се нуждае от помощ, за такава сума не си наеме болногледач. Не, казаха моите колеги, защото на третата седмица ще се скарат. Добре, казах аз, защо за тази сума не бъде настанен в луксозен хоспис с медицински грижи. Не, казаха моите колеги, защото този човек е свикнал да живее там, където цял живот е живял.

Роботът нито

влиза в пререкания,

нито пуши, нито пие кафета,

нито ще краде. Той работи и на тъмно с инфрачервени датчици. Дори и светлина не му трябва. Затова вървим с огромни крачки за развитието на роботите. При нас може би малко по-късно, но това ще се случи - всеки да има персонален робот вкъщи, който освен къщната работа да има и информационни способности - да следи какво се случва в интернет, да докладва за мейлите, да ликвидира спама, да филтрира информацията. Това е интелектуална и физическа помощ. Не е далече времето, когато персоналният робот ще извършва дейност в услуга на човека, за да се освободят неговите интелектуални възможности. Това е, което е ценното при нас - огромният интелект, който ни тласка напред и тласка развитието на нашето общество.

- С кои партньори работите?

- Работим и с университети, които са извън Европа, например в Япония с “Кютех”. Интересни въпроси развиваме с тях. Работим с университета в Сантяго. Оказа се, че Чили е нещо като Швейцария на Южна Америка. Много пари се инжектират в наука и това им дава големи предимства. Работим също с университета “Хасан Втори” в Казабланка, Мароко. Заедно колегите възникна идеята за включването на роботи в обща мрежа, за да може да разменят информация и да реагират общо на определени задачи.

- Как си партнирате с бизнеса?

- Работим с много бизнес ориентирани производствени системи, но към момента все още в България не е толкова висок интересът към роботиката. Аз съм оптимист и виждам как нещата вървят напред. Ние бяхме някога на много предни позиции в света. Ние сме готови да продължаваме с нови средства. В ръцете ни е нова технология с висока степен на интеграция на микропроцесорните системи, които ни дават възможности да осъществяваме управление в режим на реално време.

- Има ли България достатъчно пари за роботика?

- Разбира се, обществена тайна е, че сме недофинансирани. Успяваме обаче да получим финансиране чрез ЕК по различни програми. Успяваме да печелим проекти и с тези средства да реализираме напредък. Все пак държавата скромно финансира, защото, както виждате, не сме на улицата, а в лаборатории. В САЩ, Япония, Чили се изсипват огромни средства, за да се стимулира процесът напред. Но пък ние сме в непрекъснат обмен на идеи с колегите, така че се намираме на високо ниво. Посрещат ни с голям интерес. Аз правя презентации, в които описвам нещата, които правим. Това прави огромно впечатление.

- Работят ли млади учени при вас, може ли институтът по роботика да привлича конкурентни специалисти, или те предпочитат да натрупат опит и да заминат в чужбина?

- Има и млади хора. Успяваме да ги задържим. Аз бях 8 години директор на института. Използвах работата ни в CERN. Изпращах млади хора там и като поработят 1-2 години, акумулират огромен обем от знания. Те се връщат и прилагат своя опит. По този начин успявах да привличам и да задържам млади хора. Младият човек е много любопитен. За него е много интересно да работи онова, което привлича вниманието му.

Роботиката е именно

такова направление,

което създава интересни

емоции у младите

Освен това при нас идват и ученици. Занимаваме ги в нашата Робоакадемия.

- Трябва ли да се учи роботика в училище?

- Хубаво е. В Япония има антропоидни роботи в много училища. Програмират ги, намират алгоритми. Интересно е, но за това трябват средства. Преди години бяхме направили роботизиран кабинет в училището "Индира Ганди" в София. Там използвахме простички роботи, но беше интересно за децата. Извършваха конкретни физически действия с роботите.

- Какво е впечатлението ви от младото поколение, което расте със смарт технологиите, но загърбва четенето - това пречи или помага във високотехнологична сфера като вашата и може ли едното без другото?

- Една от дъщерите ми дойде един ден и ми каза: Татко,

защо ме накара да

прочета “Война и мир”,

когато намерих творбата

в резюме в интернет

Прочитайки така творбата, не е активирана дейността на мозъка на детето, въображението. Книгата няма да отпадне. Физически може да има друг характер, може да четете на таблета, но процесът на четене е изключително полезен за развитието на въображението.

- Наскоро министърът на образованието и науката Красимир Вълчев каза, че много професии ще бъдат заменени от машини, но не и учителската, какво е вашето мнение?

- Роботите могат да бъдат помощник, но човешкият интелект е този, който планира и организира процеса на обучение. А той е специфичен за всеки отделен индивид.

- Работейки с роботи, вярвате ли в Бог?

- Това е деликатен въпрос. Всеки човек има свои виждания в тази област. Това не може да се свърже с роботиката. Създаването на изкуствена високоорганизирана материя, която да служи на човека, в никакъв случай не е в противоречие с религията. В религията има редица етични норми, моменти, които създават спокойна атмосфера за съжителстване на хората. Това е голямата роля на религията.

CV

- Роден е през 1950 г. в София в семейство на юристи

- Завършил е технология на машиностроенето в МЕИ - София

- Има следдипломна квалификация по управляващи системи в Института по роботика и манипулативни системи с ръководител проф. Копачек във Виенския технически университет

- Защитил е дисертация в Института по машинознание в Катедрата по робототехника към Академията на науките в Москва

- Започва работа в Централния институт по изчислителна техника, София

- Постъпва с конкурс за научен сътрудник през 1979 г. при образуването на Института по техническа кибернетика и роботика, БАН, София.

- След това започва работа в Института по мехатроника - БАН.

- 8 години е директор на Централна лаборатория по мехатроника - БАН.

- През 2010 г. при поредните реорганизации в БАН започва работа като зам.-директор в Института по системно инженерство и роботика - БАН, с директор акад. Чавдар Руменин

- Един от основателите на Българското дружество по роботика към Научно-техническите съюзи в България

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    5-има души, сред които две малки деца, загинаха при зверска катастрофа на пътя Варна - София вчера след челен удар. Само преди седмица 6-има загинаха в друга страшна катастрофа до Казанлък също след челен сблъсък. С тях всички черната статистика за 20-те дни на октомври набъбва до 50 души. Не е за вярване
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,