Кирил Маричков: Спряха "Щурците" за няколко месеца, след като изпяхме парче на “Бийтълс”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7534072 www.24chasa.bg

Не даваха да изпълним “Веселина” на “Мелодия на годината”, защото авторът ѝ Радой Ралин беше забранен

- Напускате “Бъндараците” и създавате “Щурците”. Но първите години често сте имали проблеми, спирали са ваши концерти. Защо?

- Много, много... Първите години беше така, поне два пъти годишно ни спираха концертите. Главно беше заради песента на “Ролинг Стоунс” Satisfaction. Не можехме да се въздържим да не я изпеем въпреки категоричната забрана. Вече имахме наши си песни, които имаха успех - “Звън”, “Веселина” и т.н., но хората очакваха, че ще изпълним нещо такова. Всеки път на финала за бис викаха: “Айдеее, давааай Гет-но-гет-но-гет-но” (от I Can't Get No). Обикновено след това спираха концерта. Някой от комсомолците, като ни чуеше, се обаждаше където трябва и край на турнето. Хубавото беше, че не знаеха, че я пеем на всяко участие.

Всичко, което трябва да знаете за:

Спомням си как един път си говорехме, че правим много концерти, няма ли да си вземем отпуска, да отидем малко на море, да си починем… И нашият барабанист тогава - Пепи Цанков, каза: “Няма нужда да си вземаме отпуска. Просто изпяваме Satisfaction, спират ни турнето и отиваме на море!”. Така и стана. Нарочно я изпяхме на едно място във Варна, където имаше много партийни и комсомолски активисти, и… отидохме на море.

“Щурците” през 1969 г.

В края на 1968 г. пак във Варна ни спряха за няколко месеца заради Hey Jude на “Бийтълс”. Наказаха ни да не свирим, да не пеем, забраниха да бъдем пускани по радиото и телевизията... Сега като се замисля за този концерт,

Кирил Маричков през 1968 г. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

аз съм си виновен,

можело е да не ги правя тези неща. Участвахме в “Мелодия на годината”, която се предаваше на живо по Националната телевизия от Двореца на културата във Варна. Идва режисьорът и ни казва да не вземем да изпеем нещо на английски. В никакъв случай! Защото там бяха всички от Комсомола, от ЦК на БКП, директорката на телевизията, министърът на културата... Виждахме ги, всички бяха в ложата. Каза да не пеем и “Веселина”, тъй като Радой Ралин по това време беше забранен, а текстът на песента е негов. Той заедно с още двама - Валери Петров и Христо Ганев, бяха единствените от Съюза на писателите, които не се бяха подписали в писмо, заклеймяващо Солженицин за неговите романи “Архипелаг ГУЛАГ” и “Един ден на Иван Денисович”. Затова бяха забранени, въпреки че и тримата бяха членове на партията.

И на въпросния концерт бяхме последни, изпълнихме песента “Звън”, която стана мелодия на годината на радио “София”. Извикаха ни на бис, а няма какво друго да изпеем освен “Веселина”. Излязохме и я изпяхме. Това не предизвика някакви страшни реакции, но хората продължаваха да ни аплодират и започнаха да искат Satisfaction на “Ролинг Стоунс”. Този път реших да не я изпълняваме, но излязох и казах: “Ще чуете една песен, която не ни дават да пеем, но ще го направим. И започнахме Hey Jude. Цялата зала стана на крака и запя с нас. Получи се като празник, толкова хубаво беше. След това стана страшно. И това беше първото ни много сериозно наказание. Изпратиха писма до Концертна дирекция, до телевизията, до радиото, да бъдем спрени отвсякъде.

- А изтриха ли ваши песни?

- Изглежда, изтриха и някои записи, защото си спомням, че

не намерих в

радиото някои

парчета

като “Песен без думи”, първата, която сме записали. Между другото, тя е кавър на “Шадоус”. Ние я направихме с много хубав български текст. Имаше една - “Стоп, стоп”, по текст на Радой Ралин, и нея я няма. И една от първите мои песни също - “Въртележка”, изчезна. Останалите май си бяха там. На по-късен етап изчезна една, по текст на Георги Константинов. Беше за цар Ивайло, но бе много силен намек за Тодор Живков. “Ти, Ивайло, ти ни научи да мразим царя...”, нещо такова имаше в текста и тази песен вече я няма. Георги Константинов ме караше сега пак да я направим, но тя беше актуална за времето си. Няма смисъл на умряло куче нож да вадиш. Сега може да бъде разбрана по съвсем различен начин вече.

- Когато сте правели кавъри на песни на популярни групи, искахте ли разрешение за това от авторите?

- Никой не искаше разрешение от никого.

Правехме си кавъри

и не искахме разрешение, дори когато трябваше да излязат на грамофонна плоча. Записахме “Стар албум”, която е парче на групата The Kinks, както и “С китара по света”, от първия албум на “Крийм”. Разбира се, направихме ги с български текстове, на първата автор е Пепи Цанков. Много хубаво се получи. С нея имаме много смешен случай. Преди няколко години оригиналът звучеше в реклама на много популярна световна марка. И по много световни телевизии. И много хора започнаха да ни казват, че са чули нашата песен, за което сигурно сме взели големи пари. Аз им отговарях - Някой е взел, но не сме ние. (Смее се.)

Когато включихме тази песен в плоча, едва се преборих да бъде изписано името на Рей Дейвис, който е автор. От “Балкантон” казваха, че ще сложат три звездички вместо името. После се оказа, че си има правило в закона - ако направиш кавър, авторските права продължават да се плащат на авторите на оригиналния текст и музиката, а на теб не ти се плаща нищо. Пепи Цанков не взема авторски права за това, че е направил български текст. Мишо Белчев също не получава нищо, че е написал текста на “След 10 години”, която е кавър на италианска песен. От групата не крият този факт, те са си поискали и официално разрешение. Ние с “Фондацията” също направихме парчето и отново трябваше да искаме съгласие. Получихме го, пак при същите условия. Не ги интересува, че я изпълняваме с български текст, те си получават парите за авторски права. Друг е въпросът, че в България тези суми са минимални.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Важно е да се знае какво има в млякото и салама

    На потребителите често им писва от многобройните регулации, наложени от Брюксел. Но тази, която се задава - с етикети върху храните, за които ще се знае къде и как са произведени, със сигурност ще им хареса. И причината е една-единствена - хората ще знаят какво мляко и сирене купуват и дават на децата си
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,