Иван Бърнев: В Карлови Вари ни аплодираха толкова дълго, че чак ми стана неудобно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7556343 www.24chasa.bg
Иван Бърнев в кадър от филма "Бащата" СНИМКИ: КАДРИ ОТ "БАЩАТА"

Иван Бърнев играе главна роля в победителя от фестивала в Карлови Вари “Бащата”. Образът му е на скептичен фотограф, който се опитва да вразуми баща си. Бърнев има над 20-годишна кариера в киното, като е играл в десетки български и чуждестранни филми.

- Г-н Бърнев, как дойде предложението към вас да участвате в “Бащата”?

В новата лента Иван Бърнев си партнира с актьора Иван Савов.

- С режисьорите сме работили първо в сериала “Къде е Маги?”. Тогава станахме и приятели. След това те ни поканиха заедно с Маргита (Маргита Гошева - съпругата на Иван Бърнев, бел. авт.) в “Урок”. После в “Слава” се разминах с тях, защото бях в чужбина с един спектакъл.

Познаваме се даже още от студенти. Играх в едно студентско филмче на Кристина Грозева “Последната пастирка”. С Петьо се запознахме в движение. Може би най-ценното при тях е, че те дават възможност на актьора за съавторство във филма. Тогава се получават най-добрите роли.

- От трейлъра се вижда, че “Бащата” има много драматични и мистични сцени. Какъв е той по жанр?

- Някои го наричат Road Movie (от англ. “филм по пътя”), други - трагикомедия. И двете категории пасват за “Бащата”, но самият той към коя е по-близо... аз не мога да кажа. Може би е нужен критик?

- Режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева винаги слагат във филмите части от истински истории. Какво от “Бащата” е по действителен случай?

- Истинската история е само начален тласък на сюжета в “Бащата”. След като майката на Петър Вълчанов си отива, съседката отива при него и баща му и казва, че има пропуснато обаждане от майката на Петър, която са погребали в същия ден. Това им се е сторило доста странно и са се замислили как тази случка може да се развие.

Знаете, че след падането на Берлинската стена в Източна Европа съвсем

нашумяха всички

баячки, врачки

и т.н. Във филма бащата, който е художник, тръгва да търси истината зад това телефонно обаждане, а синът, който е изключително прагматичен човек и не вярва в медиуми, се опитва да върне баща си обратно в реалността. В целия този път, който изминават, извървяват и път към себе си.

- Вашият герой е синът фотограф, който е в конфликт с баща си. Какво ви затрудни най-много в ролята?

- Някаква генерална трудност не съм имал, но аз присъствах от първия до последния кадър. Това е изключително изморително. Моят герой от първата сцена до финала, винаги е в кадър. Това е и много отговорно, трябва да бъда през цялото време достоверен.

Някакъв друг вид трудност ми беше това, че съм експресивен човек и лесно показвам чувствата си. Героят ми е с много висок лимит на търпение. Въпреки всичките дивотии, през които минавах с Иван Савов трябваше да се обирам, а не да избухвам.

- Заснемате филма още през 2017 г. Тежки ли бяха снимките тогава?

- Не, не бяха никак тежки. Екипът беше само от приятели, хванахме най-приятния момент от есента. Не снимахме много дълго и ще запомня снимките с много забава и смях, особено пък с Иван Савов. Той има изключително чувство за хумор.

- Къде бяха локациите на снимките?

- Снимките бяха в т. нар. от нас “Ню Бухово”. (Смее се.) Село Бухово е близо до София и е много удобно. Има всичко – селски тип локации и по-градски тип. Там е сниман “Урок”, половината от “Слава” също.

- Имате ли си любима сцена от филма?

- Имам няколко. В едната аз и Иван Савов се спречкваме. Героите ни са на прага на дома на гледача и там става един конфликт. В много от сцените сме в кола, затова и някои наричат филма – филм по пътя.

- Вие се връщате обратно в България, преди да бъдат обявени победителите във фестивала в Карлови Вари. Откъде научихте за успеха?

- Бях на спектакъла “Одисей” на Маргита в Пловдив. Бях оставил телефона си настрани, без звук. След спектакъла видях, че Петър Вълчанов ми беше звънял, както и други от екипа. След това аз им звънях, но те пък не ми вдигаха. Ясно е, че е било истерия и лудница около тях заради новината, а по-късно ми изпратиха съобщение. Така научих за наградата.

- Защо според вас “Бащата” спечели това голямо отличие в Карлови Вари?

- Филмът показва най-близките отношения в семейството, а тази година журито търсеше точно такива истории. Например специалната награда на журито отиде при филма “Лара”. Той разказва за майка с провалена музикантска кариера, а синът ѝ е преуспяващ музикант. Явно тази година фокусът пада върху такъв тип теми.

Друга причина е, че Бащата е трагикомичен филм. Погледнато е и през забавната страна на нещата.

- Как премина представянето на филма на фестивала в Карлови Вари?

- Мина много неочаквано за мен. Нищо не подсказваше, че ще вземем голямата награда.

По време на

първата прожекция

в зала с 1000 души

реакциите не бяха силни. Там, където беше смешно, нямаше взрив от смях. Искаше ми се повече. В края обаче част от публиката си тръгна, но останаха много хора, които много дълго ни аплодираха с Иван Савов. Кланяхме се и чак ни стана неудобно, толкова дълго продължиха аплодисментите. На 3 юли сутринта беше втората прожекция, а пред вратите на залата се виеше една огромна опашка от хора, които си бяха купили билет и това за български филм, който все още не е спечелил никаква награда. Залата беше с 300 места и беше пълна. Тогава след прожекцията имахме среща с публиката.

- Какво ви попитаха зрителите?

- Някои веднага ме свързаха с чешкия филм “Обслужвал съм английския крал”, в който съм снимал преди 13 г. с известния им режисьор Иржи Менцел. Спомниха си, че играя в главната роля. Питаха ме за нея.

Говорих за това, че в “Бащата” актьорите имахме свободата да бъдем съавтори. Например имах момент, в който се оказа, че съм по пантофи, а вече бяхме снимали много сцени. Режисьорите казаха, че продължаваме и нататък така, и аз си заснех половината филм по пантофи. (Смее се.) Това може да се случи само при тези режисьори. Превърнаха дефекта в ефект.

- Правим ли вече филми, достойни за “Оскар”?

- Може да се зададе и въпросът: “Дават ли вече оскари за такива филми като нашите?” Имаше едни времена, в които никога не бихме си помислили, че големите кинофоруми ще проявяват интерес към това, което ние правим в малкото балканско регионче. За да стигнем до “Оскар” обаче, трябва да настояваме с присъствие, да се появяваме често в големите форуми като тези в Берлин, Кан, Локарно, Карлови Вари. Само така в един момент наш филм ще може да бъде допуснат и до номинация за “Оскар”.

- Вие сте едно от най-големите лица на българското кино. Как се развива седмото изкуство у нас през последното десетилетие?

- Имаме страхотни филми в последните години, които достойно могат да влязат в селекция за “Оскар”.

Проблемът е, че

нямаме постоянство

Например при румънското кино всяка година излизат много филми и може да се отбира. При нас филмопроизводството е малко, излиза един на 2 г., който да бъде забелязан и само той тръгва по фестивали. Нямаме тази елементарна логика, че количеството ще роди качеството.

Всяка година на големите филмови форуми има тема фокус. При оскарите например едната година е темата за бежанците, другата е отношението към различните и т.н. Ако имаме постоянство с филми, все някой ще отговаря на тази тема и ще влезе в селекцията.

Знам, че много искаме да имаме филм с награда от Кан и, от оскарите, но това не би трябвало да бъде цел. Трябва да се произвеждат филми, които да са гледаеми и да върнат доверието на българския зрител към нашенското кино.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кабинетите на медсестрите - плюс за болния

    Две главни ползи ще има, ако акушерки и медицински сестри имат право да разкриват самостоятелни кабинети. Първата и най-важната е за пациентите. Подобна стъпка със сигурност ще облекчи натоварването на общопрактикуващите лекари и ще стопи опашките пред тях за дребни манипулации или за проследяване на бременност.
  • Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

    През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов