На 28 юни, петък, ЕС и четирите държави от Южна Америка, които съставляват Меркосур — Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, постигнаха историческо споразумение за премахване на пречките пред търговията и за утвърждаване на строги общи правила.
Както всички търговски споразумения, то открива за дружествата от ЕС възможността да продават стоките и услугите си на чужди пазари. Когато обаче въпросните пазари обслужват близо 260 милиона души, има повод да се замислим.
Сега ЕС е в
благоприятната
позиция да се
възползва от
разрастването
на тези пазари
Четирите държави остават на практика затворени за нашите конкуренти, за които ще продължат да са в сила високи мита. Спестяванията за нашите дружества пък възлизат на над 4 милиарда евро - четири пъти повече, отколкото при неотдавнашното ни споразумение с Япония.
Споразумението е благотворно и за дружествата, които предоставят наред с другото далекосъобщителни, финансови, стопански и транспортни услуги, тъй като тези дружества ще могат да се конкурират при еднакви условия. В четирите държави от Меркосур предприятията от ЕС ще могат да участват в процедури за възлагане на договори за обществени поръчки наравно с местните дружества.
По-голям износ означава повече работни места. Допълнителният износ позволява на предприятията от ЕС да се разрастват и да наемат повече хора. Според последните данни 36 милиона европейци са заети благодарение на износа. В България 22% от работните места зависят от износа.
За по-малките дружества ще има специален онлайн портал, който ще им помага да се ориентират в митническите процедури и ще им дава цялата необходима информация.
Европейските земеделски стопани имат много поводи да приветстват споразумението. В резултат на дълбоките културно-исторически връзки помежду ни потребителите от Южна Америка ценят качествената европейска продукция. С това споразумение се премахват митата върху вноса на европейски вина, сирена, шоколад и други продукти с висока стойност. Над 350 емблематични наименования като
българското
розово масло,
храни и напитки
от Дунавската
равнина и
Тракийската
низина ще бъдат
защитени от
имитация
Така се предпазват уменията на редица поколения и се подпомага икономическото бъдеще на квалифицираните занаятчии и производители на храни в Европа.
Разбира се, напълно разбираме евентуалните опасения на земеделските стопани от по-голямата конкуренция в чувствителни отрасли като производството на говеждо месо. Допълнителният достъп, който сме дали на нашите партньори в тези области, обаче е много ограничен, особено ако той се разгледа в контекста на пазара на ЕС като цяло. 99 000 тона говеждо месо в повече например звучат много, но представляват едва 1% от 8-те милиона тона, които изяждаме всяка година. Същото важи за захарта и птичето месо.
В споразумението са предвидени и защитни мерки, които може да се задействат само в случай на внезапно нарастване на вноса в ущърб на нашите производители. При все това от влизането в сила на споразумението между ЕС и Канада не сме били залети от евтин внос, както мнозина се опасяваха. Като цяло износът на храни и напитки от ЕС за Канада е нараснал със 7%.
Преговорите започнаха преди 20 г., но през последните години ние променихме драстично начина, по който водим своята търговска политика, и това е отразено в споразумението. Търговията трябва не само да носи икономически ползи, но и да бъде прозрачна, устойчива и да почива върху ценностите ни.
Без значение откъде идва, храната в нашите чинии трябва да отговаря на високите стандарти на ЕС в областта на храните. Този факт не се променя от споразумението по никакъв начин. В документа е заложен и “принципът на предпазливост”. Той гарантира правото ни да не допускаме даден продукт до пазара на ЕС, ако научните данни не са еднозначни.
Вярваме, че прозрачността повишава качеството на политиките. Националните правителства и членовете на ЕП получаваха информация на всеки етап от преговорите, а пълният текст на споразумението ще бъде публикуван онлайн следващата седмица, за да може всеки гражданин да се запознае с подробностите.
Мит е, че единствената цел на търговските споразумения е свободната търговия. В действителност те представляват комплексни и дълги правни текстове, в които се утвърждават задължителните правила за извършване на търговията. Един особено силен раздел от споразумението е посветен на устойчивото развитие — с цел опазване на околната среда и защита на трудовите права. Нещо повече, в него са потвърдени ангажиментите, които поехме в Парижкото споразумение относно изменението на климата. Тук е включено например
обещанието
на Бразилия
да презалеси
12 млн. хектара
от амазонските
тропически гори
Ако партньорите ни не изпълнят тези обещания, търговското споразумение ни дава допълнителен лост, с който да ги насърчим. Миналата седмица например започнахме процес срещу Южна Корея, защото не намираме за удовлетворителен отбелязания от тях напредък в областта на трудовите права от влизането в сила на споразумението.
И накрая нека изместим фокуса си за момент и погледнем общата картина. Както установихме на срещата на Г-20 в Осака, международните споразумения изглеждат по-крехки от всякога. Някои от най-големите участници са изгубили вяра и се опитват да разрушат цялата система.
За разлика от тях ние заедно с четирите държави от Меркосур решихме да отправим силно послание в подкрепа на многостранното сътрудничество — за открита, устойчива и основана на правила търговия, както и за международно сътрудничество за борба с изменението на климата.