Въшката на челото

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7558627 www.24chasa.bg

Учете смисъла на българските думи, защото да не владееш родния си език, освен позорно е и опасно

Винаги съм смятал, че да изпъстряш речта си с банални английски думички, е като въшка на челото. Колкото и умни неща да казваш, ако пускаш лафове като “малко съпорт от моите приятели” или “има пойнт в този ивент”, веднага се познава колко ти е куха лейката.

Но напоследък забелязвам един нов феномен - навлизането на зле преведени думи, които определят дневния ни ред и се възприемат напълно безкритично от чиновниците и медиите и се повтарят непрекъснато, а се забравя истинската българска дума. Не искам да изпадам в някакъв патриотарски пуризъм, но така се губи смисълът - на конкретното нещо, за което се говори в частност, и на живота изобщо.

От няколко месеца се говори непрекъснато за “къщи за гости”. Разбира се, като нещо укоримо, някаква далавера, с която разни тарикати са си построили вили. Всъщност под термина “къща за гости” се разбират хиляди малки хотелчета, в които много хора са инвестирали надеждите си за хубав живот и много труд, но те задължително се възприемат като далавера. Смятам, че това се дължи на

лошо

подбраната

дума

“Къща за гости” има още едно значение в българския език и то е от отдавна и описва пристройка към голяма богаташка къща, в която собственикът настанява своите гости, без да очаква някаква насрещна престация просто защото са му приятели и той иска да ги приюти в максимално комфортни условия. Ако бе използван някакъв по-коректен израз, вероятно щеше да се разбира истинският смисъл на случилото се. Сега непрекъснато говоря с хора, мои познати, които не схващат историята. По Програмата за развитие на селските райони са били предвидени грантови средства за строеж на малки хотелчета в изпаднали райони на родината. Целта е била да се развие друга - неземеделска форма, на устойчива заетост с цел подобряване на благосъстоянието на хората. Затова сега е важно да се доказва запълненост, да се проверяват домови книги и прочее. Но остава едно неизличимо впечатление, че това е просто някаква схема, в която едни хора си строят къщи. Сигурно е имало злоупотреби, и то не малко, но фокусът е изместен от истинските проблеми и всички собственици на малки хотели са стигматизирани. Всичко това заради неподходящата дума. Някой главоч е превел, без да мисли, guesthouse. На български има поне няколко израза, които по-точно описват съдържанието. Може да се каже пансион, хан, хотелче, странноприемница, квартири и всеки ще знае за какво става дума. Но вместо това, за да звучи някак си по-съвременно и някак си по-загадъчно, тази странна дума навлезе в политико-административния жаргон и медиите я повтарят безкритично.

Подобно е положението с друга такава, пръкнала се напоследък от чиновниците - “животните от задния двор”. Покрай мерките срещу африканска чума по свинете ветеринарните власти препоръчват и изискват хората да си изколят животните от задния двор. Все едно, ако ги преместят в предния, могат да оцелеят. Терминът описва всички видове животни, отглеждани в лични стопанства, и служи да отграничи тези от промишлено угояваните в индустриални свинеферми. Нормалното е да се каже в личните стопанства или в кочините, но някакви полуизучени началници са превели твърде буквално английската дума backyard , която в международни документи се употребява в смисъл изобщо на двор, независимо преден или заден.

Същата глупост

е и “сделка

за Брекзит”

Тука не мога да размахвам пръст на тъпите чиновници, защото изразът се използва главно от медиите, разни дълбокомислени анализатори и дипломати - демек учени хора.

Това, за което става дума, е редно на български да бъде преведено като споразумение за напускането на Великобритания. Даже видях едни остроумни хора, които не казват Брекзит, а Бризход.

“Сделка” на български винаги означава покупко-продажба. В случая нямаме точно такова нещо, а договорка как Обединеното кралство да излезе от различни по характер задължения, които е поело с присъединяването си към Европейския съюз.

Лафът deal or not deal е много навлязъл в градския жаргон на англоезичния свят. Значението му е “съгласен или не”. Смята се, че е дошъл от търговците на стари коли в Съединените щати, но заради популярната телевизионна игра стана глобален. Играта сравнително сполучливо бе преведена на български “Сделка или не”, но в британския случай този превод много подвежда, защото не става дума за някаква продажба или за някакво просто решение, а за сложна съвкупност от договорки, която на български най-точно се описва от думата “споразумение”.

Разбира се, че е важно да се учат чужди езици. Аз самият съм инвестирал много в това децата ми да знаят. Синът ми владее чудесно английски и италиански език и не толкова перфектно немски и гръцки. Но все пак най-важно си остава да знаеш добре български. Смятам, че образованието по български е много сбъркано - учиш какво е искал да каже поетът, а не смисъла на думите. Вероятно заради това българските ученици показват катастрофални резултати на тестовете “Пиза”, така нареченото четене с разбиране. А важното е да знаеш и разбираш думите. Това е дълбок културен проблем, който ни пречи и от който произтичат неразбориите, за които ви разказах.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Велик е нашият войник, но трябва и някой лев

    Това, че армията отново присъства в живота, макар и с рекламна кампания, е чудесно. Все пак това е основна институция на държавността. И е хубаво младите да си припомнят защо е велик нашият войник. Пък и да поискат и те да са войници, щом ги влече. Голата реклама обаче не върши работа, ако не е подплатена с добър продукт
  • Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

    През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов