Така ще им дадем средства да финансират развитието си, казва вицепремиерът
Има общини, които дори не могат да си назначат главен архитект
Служители посрещнаха реформата с “Така е било, така ще бъде. Тези какво си мислят?”
- Г-н Дончев, не ви ли шокираха резултатите от проверката на тайните клиенти в администрацията? Шестчасови опашки вече е прекалено.
- Опашките в КАТ са стара болка и обяснението на МВР е, че има моменти с взривна натовареност. Но това не е достатъчно, трябва да се вземат радикални мерки. Доколкото разбрах след проверките на тайните клиенти и писмата, които разпратих, вътрешният министър се е заел сериозно.
- Ще продължат ли тези проверки, или всичко беше за веднъж?
- С екипа ми правим куп неща - променяме закони, отпадат удостоверителни документи, съкращаваме режими и т.н. В реалността обаче се оказва, че нещата изглеждат малко по-различно. Има случаи, в които администрацията не изпълнява закона, не се спазват правилата за добро обслужване. Срещу това ние имаме две форми за обратна връзка от гражданите и бизнеса - сигналите на специалния имейл и тайните клиенти. Вторият инструмент е проактивен, защото гражданинът може и да ни напише сигнал, може и да не ни напише. Заради това е задължително да увеличим мащабите на тайните клиенти и да си гарантираме, че имаме достатъчно жива сила, която да влиза навсякъде на проверки. Така служителите никога няма да са сигурни дали не са проверявани в момента. Но нито външни консултанти, нито само служители от Министерския съвет могат да ни гарантират тези мащаби. Заради това първо помолихме всички работодателски организации да се включат в проверките “Таен клиент”. Фирмите ползват реални услуги и техните проверки ще са много полезни, защото работят с реални казуси. Вторият подход е държавни служители от едни администрации да бъдат обучени и пращани в други населени места като тайни клиенти.
- Как си обяснявате, че служители от администрацията не познават законите и заради това не ги изпълняват?
- Ако трябва да съм откровен, няма такава ситуация, в която служители да не знаят за промените. Много е лошо, когато си правил едно нещо 20 г. по един начин и сега да трябва да го правиш по друг. Имаме дори засечени реплики от служители в администрацията: “Така е било, така ще продължи да бъде. Тези какво си мислят?”. Това е изконната съпротива срещу промените.
- Една от мерките да няма такива индивидуални случаи беше създаването на комплексни центрове, където човек отива и заявява на едно място всякакви услуги, вместо да се разхожда от администрация на администрация.
- Много общини направиха такива центрове и те работят, както трябва. Но съвместяването на няколко администрации в един център хич не е лесна задача. Друг въпрос е комплексното административно обслужване, при което гражданинът отива само в една администрация, а тя служебно си събира информация от другите. По отношение на това няма спор и трябва да го въвеждаме за колкото се може повече услуги. Но нарочни центрове за услуги е трудно да бъдат създадени, а и ще стане безсмислено при напредване на електронното управление.
- Да, но електронното правителство много се бави. За пореден път отложихте въвеждането на електронни лични карти, продължава всяка администрация да си издава нейни си ПИК-ове, продължават да искат купуването на електронни подписи. Това не е електронно правителство.
- Първо, ако някой си представя електронизацията като един миг на просветление, това не е така, случва се поетапно. Само през последната година и половина отпаднаха много документи благодарение на RegiX. От миналата година администрациите си обменят кореспонденция по електронен път. Ние сме една от малкото държави от ЕС, където процесът на подаване и отчитане на документите е тотално електронизиран, няма нищо на хартия. От тази година обществените поръчки се прехвърлят изцяло по електронен път. Имаме отличници като НАП, където услугите са тотално електронизирани. Така че твърдението, че нямаме електронно правителство, е в голяма степен невярно. Остават ни две големи неща, които трябва да се случат тази година - облак и електронната идентификация. Това ще е финалът и е пряко свързан с документите за самоличност. Процедурата е в ход, определени са кандидатите от предварителната селекция и се надявам да бъде финализирана колкото се може по-бързо. Но дори при избран изпълнител и започнало издаване на електронни лични карти има граждани, които ще си подменят документите по-късно. Заради това всякакви алтернативни и сигурни форми на електронна идентификация ще се използват. Ще разрешим такива схеми, включително и през мобилния телефон, на база биометрични данни. Втората стъпка е да направим преглед на всички електронни услуги и да видим има ли такива, които изискват в момента електронен подпис, а можем да минем и без такъв. Примерно при подаването на проект по еврофондовете не е задължително да има електронен подпис. Защото най-големият риск в случая е някой да подаде проект от името на друг. Това риск ли е? Не, защото и да е подал проект от името на друг, при сключването на електронния договор вече има електронен подпис.
- Кога ще продължите с отпадането на изискванията за хартиени документи, както стана със свидетелството за съдимост?
- То продължава непрекъснато. Има сфери, където разсъждаваме оттук напред. Като обществените поръчки. Но има и такива, където за удостоверителни документи се правят проверки за 30-40-50 години назад. Част от тези архиви са електронизирани, други - не. Примерно при удостоверението за брак няма нужда да се предоставя, но ако бракът е след 2000 г. Преди това архивите са на хартия. Всяка институция в момента си дигитализира архивите, но става дума за милиони страници документи и това отнема време.
- И все пак продължават безумните изисквания за документи. Ако единият родител е починал, детето може да напуска България само с оригиналния акт за смърт. Кому е нужно, след като МВР има достъп до ЕСГРАОН и там пише кой е починал и кой е жив?
- Сигурно колегите от МВР имат обяснение, но аз нямам отговор на този въпрос. За администрацията никога не е било проблем да ти иска нещо, което не ѝ трябва, защото тя не полага усилия. И всеки такъв режим трябва да бъде преглеждан.
- Успяхте ли да съкратите администрацията, каквато амбиция имахте в началото на годината?
- 2000 бройки, като министерствата трябва да завършат процеса до края на годината. Само че трябва да развенчаем мита, че българската администрация е голяма. България, отнесено към населението на страната, има администрация доста под средноевропейските нива - 130 000 души. Това не означава, че няма администрации, в които работят повече хора, отколкото им е нужно. Трябва да развенчаем и мита, че администрацията се увеличава. При първия мандат на Бойко Борисов като премиер беше въведен т.нар. административен борд и отварянето на нови щатни бройки някъде е свързано с намаляването им в друга структура. И тези правила стриктно се следват. Дори при създаването на нови звена не се разкриват нови щатни бройки. От 2010 г. досега числеността на администрацията, в това число и МВР, е намаляла с 25 000 щатни бройки. Допълнително в момента правим функционални анализи, за да видим къде персоналът отговаря на потока от работа. Част от анализите са завършени и чакаме предложения от министерствата от каква част от служителите ще се лишат. Вторият подход са споделените услуги. Пилотно ги стартирахме в земеделието и здравеопазването по желание на съответните министри. Там ще видим натрупания опит и ще го приложим в по-широк мащаб, защото ИТ услуги, счетоводство, юристи са услуги, които ще се окаже, че може да бъдат вършени в по-малък състав.
- А обсъждате ли намаляване на администрацията чрез окрупняване на области или закриване на малки общини?
- Това е много тежка тема. А и в областните администрации работят 1000 човека. В момента готвим модела за финансиране след 2020 г. и опитваме да имаме синхрон между това, което правим с европейски пари, и това, което правим с националните. Де факто, в момента нямаме сериозен ресурс да правим институционална политика. Нужни са ни силна централна власт и силна местна власт. Но има неща, които се случват на регионално ниво, където местната власт няма мащаб или правомощия, а пък централната власт не може да стигне дотам. Първит проблем е, че областните управители нито имат пари, нито правомощия. Вторият е, че обхватът и броят на областите не отговарят на нуждите на регионалната политика. Има прекалено малки области. Но промяната в броя не е лесна. Не можем да ги сведем просто до статистическите райони от второ ниво, защото тогава ще имаме хиперогромни области, които обхващат общини без никаква логика помежду си. Заради това опитваме един гъвкав модел за регионални проекти, който няма да се вмества до границите на областите и общините. Механизмът ще позволява финансиране на общи проекти в образованието, технопарковете, информационната инфраструктура. Този модел ще позволява три-четири общини заедно да направят нещо. Но нови администрации не искам да създавам. А дали трябва да има 28 областни управители, събужда всякакъв вид локални емоции и за тази дискусия в момента нямаме време. По отношение на общините - те не са малки. Ние имаме сравнително големи общини и като територия, и като население. Проблемът е, че са много бедни и не могат сами да генерират приходи, за да предоставят адекватни услуги. Има общини, които не могат да вземат на работа главни архитекти и не могат да предоставят качествени услуги.
- Тогава ще им преотстъпи ли държавата част от приходите си, за да имат пари?
- Само преди две години правителството имаше такава инициатива, която не срещна подкрепата на парламента - всеки общински съвет да има правото да определи надбавка върху данъка върху доходите на физическите лица. Това щеше да разшири много доходната база на общините и ще даде данъчна диференциация в различните райони на страната. Ако общината отчаяно има нужда от пари за детски градини, може да определи надбавка върху данъка, хората ще плащат и ще събере пари. Или обратното - общинският съвет може да реши данъкът да стои на базисната стойност, за да е атрактивна общината за нови инвеститори. Според мен е хубаво да има рестарт на тази тема след местните избори и да се проведе тази дискусия. Категорично трябва да увеличим приходната база на общините и да дадем на местната власт инструменти да развиват общините.
- Тоест в следващата бюджетна процедура можем да очакваме отново такова предложение за общинска добавка върху данъка?
- Това е огромна тема. Аз съм далеч от мисълта, че сядаме с Владислав Горанов, разбираме се, минава през Министерския съвет, отива в парламента и нещата се получават от първия път. Това не може да стане без обществена дискусия.
- От няколко месеца говорите за промяна на икономическия модел в България. Имате ли вече някакви предложения като мерки в тази насока?
- Самото говорене върши работа, защото променя мисленето на ректори, директори, мениджъри, собственици. Иначе две европейски програми ще имат значително увеличено финансиране. Ако разполагаме с 6-7 милиарда повече, една огромна част от тези пари трябва да отидат в програмата за конкурентоспособност и тази за образование и интелигентен растеж. Но парите няма да решат проблема. Трябва нов начин на правене на политика и нови правила. Това предполага създаването на нова институция. Трябва да слеем част от министерството на икономиката и част от министерството на образованието, да намерим силен лидер, който да води тази структура. Защото ние и в момента даваме много пари по тази тема. Но няма гаранции, че се следват най-високите приоритети и има координация. Едно такова звено трябва да координира целите. Но ни трябват и гаранции, че публичното финансиране няма да измести частното. Трябва да намерим начин да регулираме процесите между учените в лабораториите и фабриките, които внедряват техните продукти. Освен това, ако не искаме да имаме сложната история на София Тех парк да не може да си напълни лабораториите, трябва някой да координира създаващите се центрове за върхови технологии. Новото звено трябва да поеме опека над тези институции и да им дава задачи. Трябва да има промени и при традиционната бизнес инфраструктура, дори и скоростта, с която държавата и общините могат да удоволетворят исканията на бизнеса. Опитваме да ускорим процеса на разрешителни за строеж на фабрики. Ще променим и регламентацията на индустриалните зони. Целта е още със създаването на зоната да се минат процедурите за цялата и когато се появи инвеститор, да не минава отново през тях.