Зам.-министър Иванов: Само ако всички спазват мерките, може да спрем заболяването

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7561899 www.24chasa.bg

Винаги приканваме стопаните, които гледат прасе в двора да го изследват за това заболяване. Въпросът сега е как да овладеем положението, защото от тук нататък вече нещата стават много, много сериозни, заболяването заема широк фронт.

Нашите колеги отиват на проверка единия ден и заварват 200 животни, на другия - умъртвяват 13. Останалите животни са някъде изнесени. Това е игра на котка и мишка, казва зам.-министърът на земеделието Янко Иванов. 

- Каква е ситуацията със заболяването в момента в България, г-н Иванов?

- Състоянието е тревожно. Заболяването се разпространява особено, когато не се спазват основните елементарни санитарни правила от страна на стопаните.

- Това ли е единствената причина да има бум на заразата с АЧС сега?

- Как може да прескочи заболяването от Плевенско в Созопол. Ясно е, че не е с живи или от диви животни, а е занесено от човек. Наскоро чухме за 170 кг месо, укрито в багажници. Нашите колеги отиват на проверка единия ден и заварват 200 животни, на другия - умъртвяват 13. Останалите животни са някъде изнесени. Това е игра на котка и мишка. Ние не може да сложим пред всяка кочина по един инспектор, защото ресурсите на БАБХ са ограничени. Ако всички стопани не положат адекватно същите усилия, ние няма как да се справим с проблема. Аз се обръщам към кметовете. Те също имат ангажимент за здравеопазването на животните. Знам, че са в деликатна предизборна ситуация. Апелираме да се извърши ревизия - преброяване и да се декларират всички животни, които са в застрашените райони, за да може да се предприемат адекватни мерки. Имайте предвид, че това заболяване няма как от самосебе си да престане. То ще продължи,инфекцията ще циркулира докато има условия за това.

- Не закъсняха ли мерките, които предприехте?

- БАБХ започна да говори за заболяването от преди година, но тогава никой не искаше да чуе – най-вече хората с лични стопанства, защото те са най-уязвими, тъй като нямат биосигурност. Мерките, които са предприети трябва да се изпълняват от всички и хората трябва да бъдат ангажирани с проблема.

- През миналата година ситуацията не бе така сериозна.

- Причината е, че тогава се спазваха голяма част от мерките. Някак се успокоиха хората и си казаха, че не е толкова страшно. Сега е активният летен сезон, когато се развива селскостопанска, туристическата дейност. Хората отиват в гората - берат гъби, дървосекачи са, трети се занимават с лов и т.н. Всичко това допринася по един или друг начин за разпространението на заразата.

- Предвижда ли се да се подведат под отговорност тези, които са укрили животни?

- Има административни наказателни разпоредби, но въпросът не е да налагаме санкции. А да осъзнаем всички като общество отговорността си. Голяма част от тези хора не искат да чуят нашите призиви за съпричастност. Липсва споделената отговорност. Утре или в други ден ако гръмнат големите свинекомплекси, които за голямо съжаление са точно в Северна България и в тях се отглеждат около 600 хил. прасета при тези високоинтензивни технологии, не ми се иска да си помисля какво ще стане. Ще се ликвидира целият сектор, а там са ангажирани около 50 хил.човека – от отглеждането на свинете, преработката, клането- всичко това ще замре и то за години – поне за три. В Румъния размерът на щетите вече наближава около 2 млрд. лв.

- Каква е опасността след заколване на животното, след като хората не боледуват от АЧС?

- Въпросът е, че тези, които са заклали прасетата си вкъщи, го пращат на децата, на роднини. Аз лично не ги съветвам да го правят. Въпреки че АЧС не е опасен за хората, има опасност от бактериални и паразитни заболявания, които биха могли да се предадат в месото.

- Какъв риск би възникнал за здравето?

- Ще ви дам пример с трихинелоза. Много често се случва след лов или при домашно отглеждани свине да се яви някое прасе с трихинелоза, което да използват в суджуци и луканки и да пострадат после цели семейства. Когато има такава болест, се намножават един куп бактерии, салмонели т.н., които съпътстват заболяването. Всички прасета, които влизат в кланицата се изследват за трихинелоза, за да е сигурно какво отива на трапезата. Винаги приканваме стопаните, които гледат прасе в двора да го изследват за това заболяване. Въпросът сега е как да овладеем положението, защото от тук нататък вече нещата стават много, много сериозни, заболяването заема широк фронт. Това изисква и много ресурс за ограничаването. Друго е когато е съсредоточено на едно място, ние можем да заградим зоната. Ние ползваме ограничен обществен ресурс. Важно е, че има правила. Когато влезе един екип в заразено място той вече не може да бъде използван на друго място поне за две седмици или три. Представете си като се пренесе из цяла България ние откъде ще вземем хора, защото има правило от мръсно в мръсно може, от чисто в чисто може, от чисто в мръсно може, но от мръсно в чисто не може. Т.е от заразена зона не може да се изкара този екип и да се изпрати да проверява примерно в съседното село. Вземането на пробите е за да се види дали се налага да се разширява периметъра на ограничението. По същия начин е в гората, когато възникне пожар. Винаги се прави просека наоколо, за да не се разширява огънят. По същия начин е и тук. Не се чака да пламне дървото и тогава да се отсече. Въпросът на вземането на тези проби е да се види дали се е разширило огнището. Периодът от заразяването до появяването на клиничните признаци, е скрит период. Затова стопаните си мислят "моето животно е здраво, а пък те го убиха".

- Какъв е режимът, който трябва да спазват стопаните, когато колят или се сдобият с животно? Плаща ли се, за да го регистрират?

- Трябва да отидат и да кажат "ние имаме прасе", то се намира еди си къде. Това е всичко. Нищо не им струва. Направили сме режима съвсем облекчен, за да може всички да отидат и да заявят, да декларират животните, които имат . То се отнася не само за прасетата, но и за крави, за овце. По този начин може да има контрол, прегледи и т.н. Това е същото като да имате лека кола, която да не е регистрирана, да я карате по улиците, да я блъснете и после да искате обезщетение. Трябва да се знае това животно на кого е, откъде е взето, с кого е било в контакт, за да може да се проследи евентуално назад. А ако е възникнал някакъв проблем да може да се види до къде той се простира и до къде могат да се вземат мерки.

- Оплаквания имаше и от ловците - твърдят, че пробите от отстреляни животни се бавят твърде дълго.

- Имало е период, когато не са били набавени диагностикуми. Имайте предвид, че за да ги набавим трябва обществена поръчка. Този проблем е решен, обмисля се възможността да се включат още две лаборатории в изследванията, така, че да няма никакво забавяне. Ловците са малко длъжници в тази ситуация. Вече трета година ние се обръщаме към тях да намалят, редуцират популацията на дивите животни. Това важи особено за високорисковите райони, които са по протежението на Дунав. Има научни доказателства, че ако популацията в тези райони се намали под 0,3 животни на кв. км, рискът вече се свежда до минимум. Причината - контактите са малки и няма как да се поддържа инфекцията. Така ще останат животни за прираст. При нас се случи точно обратното - през последните три години вместо да се редуцира популацията на дивите свине, тя се увеличи. Затова се прави системно прочистване, не инцидентно, за да може планово да се редуцират. Във всяка държава има годишен планов отстрел. Той обикновено възлиза на 40-60% от популацията. Изчислено е, че при такъв отстрел няма да се повлияе на възпроизводствения процес. Ние дори това не можем да достигнем. Още по-малко да го редуцираме в рисковите райони, за да да свалим риска. Една от мерките, която беше обявена, е финансово стимулиране само и само да редуцират популацията на тези животни.

- През миналото лято законодателят искаше да пусне ловците, за да ловуват. Те бяха доволни от това. Сега се оказва, че не ловуват...

- Лятото, когато в гората гъмжи от туристи, гъбари, дървосекачи и когато шумата е на дърветата е опасно, особено когато става въпрос за групов лов. Затова ние сега разчитаме на индивидуални отстрели. За тях се изисква специално разрешително за подборен отстрел на ловци с по-добра квалификация , но така или иначе нека да стрелят. Има и определена награда за всяко едно отстреляно диво прасе и предадена проба за изследване. Всичко се опитваме да правим само и само да можем да ги стимулираме и да постигнем крайния ефект. Всяка идея сме готови да дискутираме. Ние си даваме сметка, че на ловците това им е хоби, не им е задължение. Те не са ловци, за да изпълняват нашата програма, но сега е моментът те да допринесат към гражданското общество със своите знания и умения, защото те са тези, които ходят в гората. Освен, че разчитаме на тях да редуцират популацията, ние разчитаме на тях и да уведомяват ако намерят труп на умрели прасета. Тези трупове са източник на зараза, животни ги разнасят и по този начин вирусът остава жизнеспособен в труповете за продължителен период от време. Респективно - това е източник на зараза и за други животни, така, че те са един от основните ключови играчи в цялата тази игра.

- Като експерт по болестите по животните как и кога очаквате ситуацията да утихне?

- Инфекцията продължава да циркулира до тогава докато има три основни фактора- единия са възприемчиви животни, другият - с активен механизъм за предаването и третият източник на зараза. Ние трябва да скъсаме някъде веригата, трябва да унищожим източника на заразата, за да може да се прекъсне тази инфекция и механизма на предаване. Какви са прогнозите? Има общо взето три вида мерки. Едните са за предотвратяване на проникването на нови територии, другата мярка са ограничаване на заболяването във вече съществуващите огнища и третата група мерки да се стремим да изкореним заболяването, а това не е невъзможна задача. Ето един пример е Чехия. Но там с последователност в мерките и стриктно спазване на дисциплина, успяха да се сборят. Това е една от държавите в Европа, която я дават за пример като такава, която е успяла да се пребори в краткосрочен план със заболяването. Чехия се справи успешно със заболяването след като са приложили редица крайни мерки, сред които идентифициране на всички ферми в зоните (включително на тези с едно прасе) и евтанизиране на прасетата в личните стопанства, които нямат мерки за биосигурност - тип „заден двор”. Наложили са забрана на придвижването на животни и на движението на гражданите в горите. Отглеждането на домашни свине е било разрешено само в индустриалните ферми в региона. Давам си сметка, че не може една държава да е трайно благополучна, ако в комшиите мечката играе - т.е там има заболяване. Затова ние трябва да предприемем всички мерки. От една страна да не допускаме отново да влиза и да ликвидираме тези огнища, които вече сме идентифицирали. Борбата ще е дълга, може би ще отнеме години. Затова трябва търпение и разчитане на силите, защото ние не сме безкрайно много и трябва да щадим и хората. Вече трета-четвърта седмица нашите колеги на терена не са почивали. И те сигурно искат да си вземат отпуск Да не говорим и за отношението към тях-не ги посрещат с хляб и сол. Става ми болно, защото това са хората, на които разчитаме да опазят животновъдството.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Четете “24 часа”, ако искате да знаете истината!

    Онзи ден много медии се подведоха по едно изказване на Калин Сърменов, че на любимата актриса Стоянка Мутафова ѝ е била направена сърдечна операция, а именно байпас. Това на нейната възраст от 97 години изобщо не е нещо елементарно и сигурно много хора са се притеснили. Истината е съвсем друга - преди няколко месеца ѝ е сложен т.нар
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,