Кирил Маричков: Наша песен дълго време беше на първо място в класация в ГДР

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7567290 www.24chasa.bg

С “Щурците” сме свирили във всички соцстрани. Навсякъде можехме да пеем на английски, само тук не разрешаваха

Певецът със съпругата си в Италия
Певецът със съпругата си в Италия

Кирил Маричков: Наша песен дълго време беше на първо място в класация в ГДР

На 30 октомври в зала 1 на НДК ще има голям концерт “Кирил Маричков на 75 години”. Датата не е избрана случайно, тогава е рожденият ден на популярния български изпълнител. Във връзка с годишнината на страниците на вестник “24 часа” публикуваме поредица интервюта с вокала на “Щурците”. В предишните издания той разказва за своето детство, за първите си музикални изяви, спомени за група “Бъндараците” и създаването на “Щурците”.

Кирил Маричков: Наша песен дълго време беше на първо място в класация в ГДР

- Г-н Маричков, навремето трудно ли ставаха пътуванията за концерти извън страната?

- Зависи, в соцстраните не беше трудно, имали сме турнета във всички, само в Югославия не сме били.

- Колко дълго продължаваха?

- В Съветския съюз бяха най-дълги. Обикновено най-малко месец, там сме били три пъти. В ГДР сме ходили много пъти. Имахме и концерти, и записи сме правили на наши песни, представете си, на немски! Две от песните се класираха много добре в техните класации, това бяха парчетата “На прага” и “Дай ми малко нежност” на Пеци Гюзелев, с която бяхме доста време на първо място. На концертите в ГДР ги пеехме на немски. Много се мъчех, като изпълнявах “На прага”, беше нещо такова:

“Мьохтест ду ден нихт ин ди ауген миъ зе-ен” (Пее и се смее.)

- Как се справяхте с произношението?

- Бая се мъчехме, седяхме в студиото и репетирахме дълго време. Един наш приятел българин, който беше написал текстовете и знаеше немски май по-добре от български, ни помагаше. В студиото бързо записахме музиката,

но като трябваше

да пеем,

започнаха мъките,

спираха ни записа, за да оправим произношението. В крайна сметка всички парчета станаха много добре и както вече казах, едно от тях се класира на първо място. Много турнета имахме там, обикаляхме и с групата “Карат”, с музикантите имахме приятелски отношения. След това ги поканихме в България, те пък тук направиха много успешно турне.

Като ходехме навън, пеехме доста песни на английски, особено в Полша. Никой не ни спираше и ни беше много кеф, защото тук не разрешаваха. Имахме и наши песни на английски, пели сме например в такъв вариант “XX век” и “Вълшебен цвят”.

- А имали ли сте концерти в скандинавските държави?

- И там сме били, но за да си купим инструменти. Там почти никой не е имал концерти. Свирят по клубове, ресторанти, както правехме и ние. Лесно е да се върнем тук и да казваме, че сме правили концерти. Не е вярно! Но ние не сме свирили по ресторанти, бяхме в клубове.

- Колко дълго изкарахте там?

- Пет месеца. Със спестените пари си купихме инструменти.

- Как издържаха семействата ви да отсъствате толкова време?

- Не им беше добре. В този период - петте месеца, когато бяхме в Норвегия, аз тъкмо се бях развел, така че нямах този проблем. Като се върнах, след известно време се ожених за втората си жена.

- У дома имаше ли ревност заради фенките?

- Нямам такъв имидж като други рокзвезди.

- Имате син, който обаче тръгна по различен път от вашия, не се занимава с музика. Къде е сега?

- Живее си в Италия, където работи като адвокат, съпругата му Микела е италианка. Внучката ми Виктория стана на 14 години. Вторият ми внук Александър е на 10 г. За съжаление, той не е Кирил, според мен направиха грешка.

- Каква?

- Дядо ми, баща ми, аз и синът ми, всички носим името Кирил, трябваше той също да се казва така - номер 5. Но нищо, Александър е хубаво име.

С Виктория имаше интересен случай преди 4-5 години. В училище на една родителска среща казали на баща ѝ, че е много добра ученичка, изключително дете, но от време на време си фантазира някакви странни неща и ги разказва на децата.

Обяснявала им, че

дядо ѝ е рокзвезда

Синът ми започнал да се смее и казал на учителите, че ще им даде името ми и да отворят ютюб, където могат да ме видят и чуят.

Виктория знае български, но когато си пишем, го прави с латински букви. Малкият обаче не може добре да говори.

- Често ли си идват?

- По празниците. Обикновено за Великден, но не само тогава, а и по други поводи.

- Какъв дядо сте?

- Добър (смее се). Никога не съм глезил сина си така, както сега глезя внуците. Нямам възможност да ги възпитавам, защото не са тук и в редките случаи, когато са при мен, ги глезя.

- А вие ходите ли в Италия?

- Не сме ходили от две години, но доста пъти сме били там.

- Оставят ли ви да гледате внуците?

- Като сме там, се случва да ни ги оставят за ден, тук също. Но повече сестра ми и жена ми се занимават. Аз имам своята работа и не мога много да влизам в ролята на дядо, който гледа внучета. Мога да им се радвам, да им говоря смешки, да им свиря на пианото, но не си представям да се занимавам с тях цял ден.

- Кога замина синът ви?

- Още когато баща ми беше посланик там. Синът ми замина и започна там да следва, завърши право. Тук също взе някакви изпити, за да има право и в България да работи като адвокат. А Италия е много хубава държава, Господ я обича. Има изключително красива природа. Пейзажите на великите италиански художници не са измислени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С камери срещу крадците - лесно е и работи

    С камери срещу крадците - лесно е и работи

    За целия летен сезон в Слънчев бряг са регистрирани и разкрити само 10 грабежа. Рекордът, с който се похвалиха хората от туристическия бранш, се дължи на нещо просто - сложени са 300 камери, които покриват 80% от територията на комплекса. Постижението си е за хвалба, защото през лятото там се събират не само хиляди туристи
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,