Каква власт ще получи румънката Кьовеши, ако стане главен прокурор на ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7569207 www.24chasa.bg

Тя ще може директно да преследва наказателно и да обвинява в 22 страни за престъпления срещу бюджета на ЕС

Ще има колегия от прокурори от всички участващи държави

Как бившата баскетболистка стигна до финала на това състезание

Премиерът Бойко Борисов ще подкрепи кандидатурата на румънката Лаура Кьовеши за поста европейски главен прокурор. “Кьовеши има нашата подкрепа за поста, просто при определянето на хора за високите европейски позиции не е нужно да се говори предварително, както обикновено правят от опозицията”, каза Борисов пред “24 часа”.

Европарламентът и Европейският съвет трябва да стигнат до окончателно споразумение за този нов и важен пост.

Какво ще представлява

EPPO и каква власт ще има

През април 2017 г. 16 държави членки се съгласиха да работят в по-тясно сътрудничество за по-добра борба с измамите за сметка на ЕС. Те се споразумяха за създаването на Европейска прокуратура, а по-късно към тях се присъединиха още 6 държави.

След като прокуратурата започне да функционира - до края на 2020 г., тя ще има правомощия да разследва и преследва престъпления, които нарушават финансовите интереси на ЕС. Те включват:

- измами,

- корупция,

- пране на пари,

- трансгранични измами с ДДС.

Тези измами струват на държавите членки най-малко 50 млрд. евро приходи от ДДС всяка година. Само през 2015 г. има извършени злоупотреби за около 638 млн. евро от структурните фондове на ЕС. Досега само национални органи можеха да разследват такива престъпления. Въпреки това тяхната юрисдикция приключва в националните граници, като оставят националните прокурори с ограничени средства за борба с мащабни трансгранични финансови престъпления.

А съществуващите органи на ЕС като Европейската служба за борба с измамите (OLAF) или Агенцията на ЕС за съдебно сътрудничество (Евроюст) не могат да инициират наказателни разследвания или производства в държавите членки.

Идеята е Европейската прокуратура да запълни този вакуум и да се бори с престъпленията, които нарушават финансовите интереси на ЕС, като ще има правото да завежда дела за измами срещу всеки извършител, независимо от това в коя членка е извършена измамата.

Европейската прокуратура ще извършва трансгранични разследвания на измами, възлизащи на повече от 10 000 евро в средства на ЕС или повече от 10 милиона евро в случаи на трансгранични измами с ДДС.

Прокуратурата на ЕС ще работи в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи и с други органи като Евроюст и Европол.

Европрокуратурата ще бъде структурирана на две нива:

l На стратегическо ниво ще има главен европейски прокурор, отговарящ за управлението на EPPO и организацията на неговата работа, и колегия от прокурори - по един от всяка участваща страна, отговорни за решенията по стратегически въпроси.

l На оперативно ниво се състои от делегирани европейски прокурори, отговарящи за провеждането на наказателни разследвания и преследвания, както и от постоянни камари, които ще следят и ръководят разследвания и ще вземат оперативни решения.

Румънските битки

на Кьовеши

Румънката Лаура Кьовеши е най-вероятният нов прокурор на общата Европейска прокуратура. 46-годишната юристка се прочу с безкомпромисната си битка с корупцията по високите етажи в родината си и последвалата заради нея кампания на румънските управляващи срещу нея. Те продължават да се опитват да възпрепятстват пътя ѝ към Брюксел, но след като Франция оттегли подкрепата си за основния ѝ съперник – французина Жан-Франсоа Бонер, Букурещ едва ли ще успее да я спре.

Кьовеши е родена на 15 май 1973 г. в Сфинту Георге. За личния ѝ живот не се знае много, тя самата предпочита да държи семейството и приятелите си настрана от медиите, след като през последните години те често ставаха обект на заплахи заради работата ѝ. Преди да се заеме с юридическата си кариера, е една от младите надежди на румънския баскетбол. Високата 1,83 прокурорка бе омъжена между 2002 и 2007 г. за Едуард Кьовеши. Завършила е университетите в Клуж, Сибиу и Тимишоара. Защитила е дисертация на тема борба с организираната престъпност.

През 2006 година става прокурор в Сибиу, три години по-късно е главен прокурор към Върховния и касационен съд на Румъния. През май 2013 г. пое ръководството на румънската служба за борба с корупцията.

В следващите 5 г. инициира разследване срещу над 4000 политици от всички партии, бюрократи на ръководни длъжности, прокурори и съдии.

Повдигнати са няколкостотин обвинения, а 70 политици бяха осъдени за корупция – сред тях двама бивши премиери.

Каква власт ще

получи румънката Кьовеши,

ако стане

главен

прокурор

на ЕС

Когато Кьовеши погна и най-могъщия румънски политик Ливиу Драгня, обвинявайки го в отклоняването на 21 милиона от европейските фондове и изборни измами, целият държавен апарат се изправи срещу нея. За известно време частна охранителна фирма ходи по петите на всичките ѝ близки и ги тормози, тя самата получава смъртни заплахи. Борбата с Драгня ѝ коства поста и Кьовеши е отстранена от ръководството на службата за борба с корупцията. След това тя бе обвинена, че тормози предимно управляващите социалдемократи с изфабрикувани обвинения и държи невинни хора с месеци в затвора.

Когато се кандидатира за поста върховен прокурор на ЕС, румънската прокуратура заведе дело срещу нея за нарушения на юридическите практики, бе ѝ забранено да упражнява професията си и да напуска страната.

“Това не ме спира, смятам, че съм квалифицирана за този пост и мога да допринеса много с опита си”, заяви обаче тя с типичната си хладнокръвност.

В Европа консерватори, либерали и зелени застанаха зад кандидатурата ѝ и осъдиха действията на Румъния.

Социалдемократите до

последно се опитваха

да не я подкрепят,

като само срамежливо заявиха, че са “обезпокоени” от ставащото в Румъния.

В крайна сметка на 4 февруари специална европейска комисия я предложи за поста главен прокурор на ЕС заедно с още двама кандидати – Бонер и германеца Андрес Ритер. Ритер отпадна в следващите седмици, а миналата седмица Франция все пак се съгласи да подкрепи румънката и оттегли подкрепата си от Бонер, което де факто направи Кьовеши единствен кандидат за този пост.

Победа тя отбеляза и на родна почва – през май тази година Ливиу Драгня все пак бе осъден на три години и половина затвор.

Присъдата почти сигурно ще извади от обществения живот човека, който бе смятан за дърпащия конците на правителството в Букурещ и ключовата фигура в стремежа на румънските социалдемократи за противоречиви съдебни реформи.

Драгня не успя да убеди съда, че не е използвал влиянието си да осигури постове в държавната администрация на две жени, които са му приближени. Въпреки победата на СДП на изборите през 2016 г. дълбоката амбиция на Драгня да стане премиер беше осуетена заради замразената в миналото затворническа присъда за изборни измами.

Дисциплинарните дела срещу Кьовеши същевременно бяха отхвърлени на две инстанции тази пролет. През март съдът отмени и забраната ѝ да напуска страната.

Все още се води

разследване по обвинения в

корупция срещу Кьовеши – повдигнато от предприемача и член на бившата комунистическа партия Себастиан Гита. Това обвинение също се очаква да отпадне скоро, след като главната прокуратура сама призна, че няма никакви доказателства и е безпочвено. Това не попречи на Гита, който е собственик и на една от големите телевизии в Румъния, “Румъния TV”, да продължи с кампанията срещу нея.

Но пътят на Кьовеши към лидерския пост в новосъздадената Европейска прокуратура изглежда все по-сигурен.

Лозан Панов я доведе в България през 2017 г.

Лаура Кьовеши посети България на 16 март 2017 г. за участие в конференция, посветена на румънския модел за борба с корупцията, организирана от Върховния касационен съд (ВКС).

Тогава тя все още беше ръководител на румънската антикорупционна прокуратура. Появи се в залата заедно с председателя на ВКС Лозан Панов, който я е поканил за участие. В залата присъстваха само няколко членове на Висшия съдебен съвет - Камен Иванов, Елка Атанасова и Калин Калпакчиев, както и бившият председател на Софийския градски съд Калоян Топалов. Калпакчиев неведнъж е предлагал Кьовеши да говори в България за румънския модел, а на конференцията ѝ задаваше въпроси. Днес той е председател на Съюза на съдиите.

На следващия ден, 17 март, Лаура Кьовеши участва и на конференция, организирана от “Правосъдие за всеки” в столичен хотел.

След като Кьовеши беше свалена от поста си в Румъния и стана ясно, че ще кандидатства за европейски главен прокурор, веднага я подкрепиха от “Демократична България”. След това същото направиха и БСП, а преди дни и премиерът Бойко Борисов.

Три българки номинирани за колегията на Европрокуратурата

СТОЯН НЕШЕВ

До дни ще излезе класирането коя от трите магистратки - прокурорките от Софийската градска прокуратура Десислава Пиронева и Светлана Шопова, както и съдийката Теодора Георгиева от Административен съд - София-град, ще е българският европейски прокурор, обясниха запознати с процедурата пред “24 часа”.

Номинациите на магистратките одобри правителството, а министърът на правосъдието ги изпрати на т.нар. комитет по подбора, който ги изслуша на 25 април. Той се състои от 12 души, избрани измежду бивши членове на Съда на ЕС и Сметната палата, членове на Евроюст, съдии от националните върховни съдилища и други.

Решението на комитета по подбора ще стане ясно, след като изслуша всички кандидати на държавите членки. След това той ще изпрати списъка с избраните на Съвета на ЕС, който ще назначи по един от класираните за европейски прокурор от всяка страна.

Процедурата по подбора в София премина през два етапа – проверка по допустимост на кандидатите по документи и публично изслушване, което бе проведено на 18 февруари.

Българската комисия за подбор се състоеше от зам.правосъдния министър Евгени Стоянов, шефката на НИП Миглена Тачева, членовете на ВСС Вероника Имова, Драгомир Кояджиков, Георги Кузманов и Гергана Мутафова, както и проф. Маргарита Чинова.

Решението да бъдат избрани Пиронева, Шопова и Георгиева предизвика изненада в магистратските среди. Причината - за основни фаворити се смятаха висшите прокурори Божидар Джамбазов и Сава Петров, които се представиха безупречно на изслушването, показвайки сериозни познания в областта на финансовите разследвания. Кои са избраните българки, които могат да станат членове на колегията на Европрокуратурата? Преди да стане прокурор, Десислава Пиронева е била полицай в столичното 1-о РПУ. Най-известното дело, по което тя работи, е това за ремонта на МиГ-овете срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев. Неотдавна то приключи с оправдателна присъда на първа инстанция.

Светлана Шопова е прокурор от кариерата. Тя е дъщеря на бившия член на ВСС Георги Шопов, но въпреки това колегите ѝ казват, че тя се е еманципирала. Тя е магистър по европейско право от Университета на Нанси, преминала е и през много обучения в ЕС по въпроси, свързани с международното и европейското право. Третата кандидатка е бивша прокурорка също от Софийската градска прокуратура. Сега Теодора Георгиева е административен съдия. Преди да облече черната тога през 2017 г., Георгиева работеше в антикорупционния отдел на СГП.

България обаче трябва да проведе и друга процедура за Европейската прокуратура – да избере поне двама делегирани прокурори. Те ще работят по разследванията у нас. Преди да бъдат избрани, е необходимо статутът им да се уреди в нашето законодателство. Засега няма информация от Министерството на правосъдието процесът за избор на делегирани прокурори да е започнал.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Учителите са по-важни от нова апаратура

    Идеята само болниците, които имат модерна и нова апаратура, да могат да обучават специализанти и студенти по медицина, по принцип е добра. Защото няма как бъдещите лекари да станат добри, ако не са виждали модерните апарати, на които им предстои да работят в практиката си утре. А и няма как да бъдат конкурентни на онези свои колеги