Министър Ананиев отново предлага само промяна във финансирането, а не решаване на проблемите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7569707 www.24chasa.bg
Валентина Градинарска

 

Личните разходи за здраве ще се увеличат, защото ще има и дейности, които не се покриват по основния пакет и хората ще трябва да си направят допълнително здравно осигуряване или да ги заплащат, казва Валентина Градинарскаглавен изпълнителен директор на “Животозастрахователен институт” АД

И още:

- Здравната вноска се запазва 8%, от нея трябва да се заделят пари за Национален гаранционен фонд и в системата ще влязат по-малко пари

- Трябва да се направи цялостен анализ как се управляват средствата от задължителните здравни вноски, за какво не достигат и за какво се доплаща

- Нужно е да се увеличат публичните разходи за здравеопазване и да се намали делът на личното участие на пациента

- Да се въведе лична електронна здравна карта, която да съдържа здравното досие на пациента и направените от него разходи за диагностика и лечение

- Да се регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата производствените цени на всички медицински изделия с цел ограничаване на огромните разлики между производствена и продажна цена на изделията

- Да бъде направено реално остойностяване на медицинските услуги

- Да се реши проблемът със събирането на здравните вноски, особено при определени групи лица

Валентина Градинарска е главен Изпълнителен директор на “Животозастрахователен институт” АД, дружество - част от групата на ЗК “Лев Инс” АД. Има повече от 20-годишен опит в застраховането, бизнес планирането и продажбите. Активно участва като експерт в работните групи към МЗ по темата за здравната реформа. Под нейното ръководство ЖЗИ разработи нови иновативни продукти и комплексни услуги в полза на клиента.

“Животозастрахователен институт” АД предлага медицинска/здравна застраховка и има изградена мрежа от 480 лечебни заведения в цялата страна

ЙОАНА РУСЕВА

- Г-жо Градинарска, предлаганата от здравния министър Кирил Ананиев реформа предвижда да бъдат включени здравни фондове, които да са равноправен конкурент на НЗОК и всеки осигурен да избира къде да внася здравните си осигуровки. Готова ли е системата за подобна промяна?

-Здравеопазването е изключително важно за гражданите на всяка държава. То е от основно значение и за продължителността на живота на населението, както и за стандарта на живот. Някои държави успяват да организират тази система по-добре от други. Всяка здравна система функционира в рамките на ресурсите, с които разполага. Различните здравни системи са различно ефективни и това зависи не само от размера на ресурсите, които една държава заделя за здраве на собственото си население, но и от целенасочена и социално приемлива здравна политика, от ефективния мениджмънт на здравната система, гарантиращ осигуряване на сигурност и удовлетвореност за пациентите.

Разнообразието на финансиране и разпределение на ресурсите е една от основните характеристики на системите на здравеопазване. Няма система, която да е изградена на основата само на един начин на финансиране, както и няма страна, в която да съществува пълна удовлетвореност на пациентите от механизмите на заплащане за медицинска и дентална помощ.

Почти година след като представи два варианта за реформа, след месеци обсъждане в работни групи, изразени становища на Асоциацията на българските застрахователи и на Асоциацията на дружествата за здравно застраховане министър Ананиев отново предлага само най-обща рамка за евентуална реформа, която е съвсем различна от представената преди 9 месеца и в която няма яснота по нито една от темите, засегнати в работните групи и от заинтересованите страни. А именно: Кога ще бъдат въведени медицинските стандарти? Кога ще бъдат реално остойностени медицинските дейности, за да е ясно кое колко струва, за какво има пари от публичните средства и за какво ще се доплаща, проблемите със събираемостта на вноските, особено при определени групи лица. Как ще се подобрят профилактиката и доболничната помощ, за да се намали големият процент хоспитализации, и др. Всичко това е много важно при дефинирането на основния здравен пакет. Системата има много организационни проблеми и както в предишния модел на реформа, така и в този се предлага само промяна във финансирането, а не решаването им. Застрахователите могат да контролират системата, но не могат да се справят с организационните и управленските ѝ проблеми. Преди около 10 г. се коментираше надграждащ модел, при който здравната каса покрива един основен, ясно дефиниран пакет от дейности, а всички останали процедури да се покриват от застраховка. Тогава беше променена и здравната вноска от 6 на 8%, бяха определени критерии, по които фондовете можеха да участват, и този надграждащ модел на здравно осигуряване беше добър вариант, но нищо не се случи. Промените в осигурителния модел трябва да се правят с ясни експертни аргументи и прогнози, без да водят до излишни сътресения в системата и до несигурен ефект.

-Какви са предимствата и рисковете при такава реформа и кои са базовите стъпки, които трябва да се предприемат, за да може да се постави началото?

- Конкуренцията винаги поражда по-добро качество, но трябва да има ясни правила. Трябва да се направи цялостен анализ за това как се управляват средствата от задължителните здравни вноски, за какво не достигат и за какво се доплаща. Трябва да има законодателни промени, да се увеличат публичните разходи за здравеопазване и да се намали делът на личното участие на пациента, да се въведе лична електронна здравна карта, която да съдържа здравното досие на пациента и направените от него разходи за диагностика и лечение, да се регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата производствените цени на всички медицински изделия с цел ограничаване на огромните ценови разлики между производствена и продажна цена на изделията, да бъде направено реално остойностяване на медицинските услуги и всичко, което изброих в предишния ви въпрос и тогава можем да коментираме най-подходящия осигурителен модел.

Освен това възможността, която се дава на лечебните заведения сами да образуват цените на медицинските услуги и да ги договарят с фондовете, означава, че те няма да намалеят, а ще се увеличат. Здравната вноска се запазва 8%, но от нея трябва да се заделят пари за Национален гаранционен фонд, което означава, че в системата ще влязат по-малко пари. Ще има и дейности, които няма да се покриват по основния пакет и хората ще трябва да си направят допълнително здравно осигуряване или да ги заплащат, което означава, че личните разходи за здраве ще се увеличат.

- Сред основните изисквания към здравните фондове са те да наберат минимум 500 000 осигурени, за да могат да бъдат лицензирани за такава дейност. Изпълнимо ли е това и ясни ли са другите условия, на които ще трябва да отговарят?

- Първоначално фондовете трябваше да наберат 1 млн. осигурени, сега - минимум 500 000. Няма отговор на въпроса как е определен този брой. Не са ясни и другите условия, на които трябва да отговарят фондовете.

- Предвижда се фондовете да не могат да селектират хората по никакъв признак. Основните притеснения обаче са как в тази ситуация системата би се справила с пациентите, които имат хронични, онкологични или редки заболявания или увреждания, тъй като голяма част от тях са осигурявани от държавата, а и лечението им изисква по-голям ресурс.

- Представеният модел не дава отговор на въпроса кой ще поеме в бъдеще скъпоструващото лечение на хората с редки заболявания, на онкоболните, на хората с тежки хронични болести. Според мен една цивилизована държава трябва да поеме лечението на най-тежко болните, така както се грижи за родилките, бременните и децата.

- Много хора и сега имат допълнително доброволно здравно осигуряване. Ако реформата влезе в сила и те изберат да внасят осигуровките си във фонд, но той не е същият, това би ли създало някакъв проблем?

- Хората, които ползват допълнително здравно застраховане в момента, за съжаление, са малък процент, защото се прави основно от фирми като част от социалната им политика. На практика то работи трудно, защото няма ясно разграничение на покритията между НЗОК и фондовете. Не смятам, че е проблем хората да внасят допълнителни осигуровки във фонд, различен от задължителния. Застрахователните компании ще структурират своите продукти в сегмента на непокритите от основния пакет здравни услуги и ще се конкурират на тази основа.

- Според предлагания вариант фондовете ще могат да избират с кои лекари и болници да сключват договор. Изразиха се мнения, че така ще се ограничи възможността всеки да избира къде и кой да го лекува, защото ще трябва да се съобразява с договорите на фонда. Основателни ли са тези притеснения?

-В градовете с голяма концентрация на лечебни заведения със сигурност ще се избират за партньори такива, които предлагат добро съотношение качество/цена, за да бъдат клиентите ни максимално удовлетворени, но в градове, в които има една болница и един медицински център, няма какъв избор да направим. “Животозастрахователен институт” АД като дружество, което предлага медицинска/здравна застраховка, има изградена мрежа от 480 лечебни заведения на територията на цялата страна, защото това е важно в обслужването на нашите застраховани лица и те имат възможност на свободен избор къде и при кого да се лекуват. Затова смятам тези притеснения за неоснователни.

- Какъв ресурс ще е необходим на един здравен фонд, за да се включи в системата? Тук влизат разходи за разкриване на офиси в страната, персонал и други административни разходи, за които стана ясно, че ще дойдат от здравните вноски в размер на 3% от приходите на всеки фонд?

- Няма отговор на въпроса как е определен максималният размер на административни разходи от 3%, които могат да правят дружествата. При толкова неясноти в предлагания модел е трудно да се изчисли евентуалният разход, но при всички случаи ще е сериозен.

- В първоначалния вариант на реформата в системата можеше да влязат само здравни фондове, които не изпълняват друг вид застрахователна дейност. Остана ли това условие и ще може ли “Животозастрахователен институт” АД като част от групата на дългогодишен и доказан застраховател като “Лев Инс” да се включи?

- Концепцията на здравния министър е като конкуренти на касата да се включат нови здравноосигурителни фондове. Не е ясно обаче с каква процедура, какъв ще е необходимият капитал. Знае се само, че за да участваш, трябва да имаш минимум 500 000 осигурени. Ако се приеме дейността да бъде извършвана само от новоучредени дружества, ще се нарушат правилата за конкуренция. Някои от застрахователите не биха участвали в конкуренция на НЗОК и биха останали само в сектора на допълнителното осигуряване. Трябва да се отчете и че дейността по здравно осигуряване в началото ще бъде губеща. Поради този факт моето мнение, а и мнението на повечето колеги е, че е по-удачно да участват съществуващите застрахователни дружества, които са финансово стабилни, защото всички работим по директива Solvency II и така или иначе сме обект на силна регулация.

Освен това при участие на сегашните застрахователи ще се избегне създаването на нова регулаторна рамка. Дружествата, които работим в момента, имаме обучени специалисти, разработени процедури и натрупан експертен опит в тази дейност. Биха могли да се изработят нови регулации, така че съществуващите дружества, които искат да извършват тази дейност, “да допълнят” лиценза си. Няма причина при ясни правила и критерии “Животозастрахователен институт”АД като част от групата на един от най-големите застрахователи - ЗК “Лев Инс” АД да не участва в здравната реформа.

- Имаше идеи и този, който се осигурява във фонд, да плаща допълнителна потребителска такса. Каква би била тя?

-При толкова много въпроси няма как да се каже колко би била допълнителната потребителска такса.

- Други притеснения са и че фондовете за разлика от НЗОК имат повече права да отказват да заплатят едно лечение. Как може да коментирате това?

- Частните фондове имат интерес да следят какви плащания правят за медицински дейности и продукти към лечебните заведения. Но това са взаимоотношения между нас като договорни партньори. Това не засяга осигурените лица. Основният проблем на почти всички досегашни опити за реформа в здравния сектор е, че те се концентрират само върху финансирането на системата, без да засегнат здравния продукт, дейностите, които се финансират публично, и организацията на сектора.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Велик е нашият войник, но трябва и някой лев

    Това, че армията отново присъства в живота, макар и с рекламна кампания, е чудесно. Все пак това е основна институция на държавността. И е хубаво младите да си припомнят защо е велик нашият войник. Пък и да поискат и те да са войници, щом ги влече. Голата реклама обаче не върши работа, ако не е подплатена с добър продукт
  • Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

    През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов