Доц. д-р Бони Петрунова: Имаме 85% сигурни данни, за да възстановим базиликата в Плиска

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7570775 www.24chasa.bg

Храмът е символ на желанието забългарска империя и съперничество с Рим и Константинопол

Моментът, в който Борис решава да приобщи България към модерния свят, е знаков също колкото влизането ни в ЕС

Каменните блокове от базиликата са били иззети за строежа на малките гари на хиршовата железница. Божидар Димитров ги връща обратно

Със строежа на базиликата княз Борис иска да покаже на света, че България е стъпила на пътя на православието

Според ЮНЕСКО България е на трето място в света по културни ценности, но на това място сме и по руини

Ще възстановяваме базиликата поетапно и на части

Все повече деца и млади хора до 40 г. имат желание да опознаят миналото на държавата, да се върнат към традициите

- Като наследник на Божидар Димитров, а и като историк и археолог с име вероятно знаете, че да възстанови голямата базилика в Плиска, беше негова съкровена мечта. Как инициативният комитет от негови съмишленици, в който вече членувате, ще свърши тази работа, доц. Петрунова?

- Като директор на НИМ аз наследих един мъничък проект, финансиран от Министерския съвет през Министерството на културата, с който се беше ангажирал уважаваният от мен предишен директор на музея Божидар Димитров. И много се надявам

в края на 2019 г. да бъде

завършено аязмото

и една малка част от едното крило на голямата базилика в Плиска.

След това от г-н Симеон Пешов и група родолюбци около него, сред които певецът Коцето-Калки, математикът Михаил Константинов и много други, разбрах, че са се събрали с желанието да довършат делото на Божидар. Единият от мотивите им бе огромното им преклонение пред всичко, което е свършил за България, а то не е малко. А другият - убедеността им, че възстановяването на тази базилика ще има огромен духовен и емоционален ефект върху българите и България.

В началото отказах да членувам в комитета, но в крайна сметка техният ентусиазъм ме зарази и се присъединих основно заради идеята на Божидар.

- Монументалната сграда смесва Изтока и Запада, символ е на принадлежността ни към Европа, пише приживе вашият предшественик. Какви са аргументите за това?

- Това е една огромна базилика, най-голямата на Балканите, доколкото знам, и най-голямата православна. Изследовател съм на Второто българско царство - периода XII-XIV век, и за мен лично огромното значение на тази сграда е знаков храм, който има за цел да покаже не само на българите, които Борис иска да обедини в една нация, но и на всички народи, че България е стъпила на пътя на православието и има намерение да бъде

велика държава с важна

роля в тогавашния свят Базиликата също е знак, че съперничи по своето положение, мощ, институционалност на Византийската империя. Или с други думи тя е един символ на желанието за българска империя.

- Строена е 8-9 години - от 866 до 875 г. За времето си е огромна - 102,5 м дължина и 30 м ширина, и даже е по-дълга с 20 м от катедралните храмове на Рим “Сан Пиетро” и Константинопол “Света София”. Наистина ли олицетворява амбицията на владетеля на България тя да стане трета сила след Рим и Константинопол?

- Предполагам вие и читателите на “24 часа” сте запознати с това колко трудно се налага християнската религия в България. Още повече че целият период на Първото българско царство минава под егидата на прабългарската религия. А тогавашните вярвания в царството ни са били коренно различни от тези в Константинопол и в Източната римска империя. Така че моментът, в който Борис решава да приобщи България към модерния свят, е знаков също колкото беше влизането ни в ЕС през 2007 г.

В онези времена приемането на религията минава през различни протуберанси. Борис първо се обръща към Византия, след това към Рим, после отново към Византия, като всичките му дипломатически ходове целят да се сдобие със самостоятелна българска църква. Успоредно с това е трябвало да се направят и знаци на паметта - недвижими паметници. И той вероятно е целял точно това.

Сигурно ще ме попитате

защо Борис, а не Симеон? И аз веднага ще ви отговоря - защото княз Борис подготвя преместването на столицата от Плиска в Преслав и замисля изграждането на такива дворци и култови сгради, които да приобщят дори и скептиците, че това е правилният път.

Ако приемем за истина легендата за избиването на 52-та болярски рода от Борис при потушаването на бунта на болярите скоро след покръстването, очевидно не само оръжието помага, а и силата на убеждението. За съвременния човек вероятно е трудно да го схване, защото това са били много вярващи хора, за които религиозното е било водещото. Каквото каже бог, независимо дали той се казва Тангра, Христос или е с някакво друго име, така се движи неговият живот, поведение и отношение към заобикалящия го свят. Така че построяването на такава грандиозна сграда може би цели, освен да привлече народа към новата религия, и да покаже, че вече сме сред страните от средновековния свят и гледаме съвсем сериозно на тази стъпка. Не е случайно, че по това време ни наричат “барбарос” - варварите, чиято стара религия те смятали за пречка. За онова време това е било все едно да не си член на ЕС.

- Знаем, че голямата базилика е била сравнена със земята по време на турското робство. Как обаче е оцеляла до днешни дни?

- За съжаление, това е драматичната съдба на 80% от големите български паметници от създаването на българската държава до нейното възобновяване след Руско-турската война. Нещастието ни е, че сме били на такъв кръстопът, че

всяка политическа

и икономическа власт,

която е идвала,

е унищожавала

паметниците и се е опитвала да създаде свои нови. А това се е отразило пагубно на всичко онова, което сме запазили.

Затова може би вече е дошло времето да го възстановим. Всичко, за което имаме информация и което си заслужава, разбира се. Защото според мен не всичко, което ние, археолозите, откриваме, трябва да бъде съхранено на всяка цена. И не всичко, което времето е отхвърлило, може да бъде възстановено.За тази своя теза в интервю впрочем отнесох много критики. Но има и движими паметници, които се описват, вдигат и могат да се преместят при нас в музея. Паметници като базиликата обаче трябва да бъдат запазени.

сигурни данни,

за да възстановим

базиликата в Плиска

Спирам се на любимото за вас, журналистите, изречение “сравнено със земята”. В края на Втората световна война

изравнена със земята е

Варшава, но базиликата

не е - тя е била разграбена Каменните блокове, от които е изградена, са много удобни за производство на вар. Пекат се в пещи и след това се превръщат в много яка спойка в изграждането на нови стени. Затова и част от тях са били иззети при изграждане на малките гари на хиршовата железница у нас. Тогава Божидар Димитров се беше обърнал към министъра на транспорта или на финансите, не помня точно. И понеже тези гари били изоставени и рушащи се, той се беше съгласил иззетите каменни блокове да бъдат върнати обратно на базиликата, за да бъде вложен в нея автентичен оригинален материал.

Важно е да се знае, че онова, което все пак се е запазило - частта от базиликата, която стърчи над земята и основите й под земята, е разкрито по време на дългогодишни археологически проучвания. Сред изследователите археолози са доц. Павел Георгиев, покойният проф. Рашо Рашев - един от изследователите на Плиска и Преслав, Станислав Станилов, който сега е в “Атака”, и много други археолози. Така всичко, което е могло да се разкрие по археологически данни, е било разкрито.

- Какво по-точно знаем?

- Например колко помещения е имало в базиликата, какво е било покритието на сградата, какви са били прозорците, имало ли е канализация, допълнителни съоръжения, обслужващи базиликата. Всичко това се разкрива от археолозите. Разполагаме с около 85% сигурни данни за възстановяването на базиликата.

- Христо Смоленов твърди, че в градежа на храма е вложена мяра за дължина с космичен еквивалент. Какво означава това?

- Неговата хипотеза се базира на математически изчисления, на базата на които се твърди, че няма нищо случайно, което да е поставено върху земята. Старите строители са съобразявали с разположението на звездите във Вселената и строежа на своите обекти на Земата. Това им придава

повече енергия,

мощ и излъчване

Впрочем не звучи толкова научно-фантастично. Японците например и досега практикуват фъншуй в тази архитектурна част, за която преценяват дали е добре да се живее според това пресичат ли се в патогенни за човешкото здраве точки съответните меридиани и паралели. С нещо подобно са се съобразявали и тогавашните строители. Според Смоленов базиликата е един от знаковите паметници, съобразени със съграждането на самата държава като нещо продължително във времето и даващо духовен шанс в развитието на тази нация. Дали е прав, или не - не мога да кажа.

- Казахте, че имате поне 85% представа как е била построена базиликата. Как ще продължи реставрацията - със същите материали и в оригинален размер ли? Питам, защото за вече възстановеното от базиликата вече има критики, че я възпроизвежда с няколко метра по-ниско.

- Наистина е по-ниско

Делото на този инициативен комитет по мое мнение ще продължи бавно и трудно. Аз съм скептикът в групата и дълбоко се надявам да не съм права. Но една от причините за моя скептицизъм не е в материалите - максимално ще се спазват тогавашните технологии и материали. Това е заложено и в нашите документи, с които се прави реставрация и консервация.

Големият проблем на България всъщност е

изключителното недоверие

към експертите,

както и непознаването на цялата нормативна база по реставрация и възстановяване на паметници на културата. А тя не е само за България, но и за цяла Европа и даже за целия свят. Когато например се водят специализирани спорове, медиите винаги цитират само първата част на прословутата и вече морално остаряла Венецианска харта от 1964 г., създадена под патронажа на принц Чарлз. Гласи, че възстановката е разрешена само дотам, откъдето започва хипотезата. Или ако аз като археолог съм намерила три реда градеж и реша да вдигна четвърти, той вече е хипотеза, защото не съм сигурна, че го има. Следователно не мога да го изградя.

В рядко цитираната втора част от Венецианската харта обаче е отбелязано, че когато става въпрос за изключителни световни паметници с пределно ясна концепция, е допустимо паметниците да бъдат възстановени в реалния им размер. Например, ако една древна стена върви вертикално, тя не може да направи чупка и да промени тази посока. А след като археолозите са намерили основата и знаят дължината и широчината на базиликата, няма как тя изведнъж да се окаже с 5 м по-дълга или по-къса, защото ъглите са намерени. И когато това е налице, няма пречка за възстановяването й.

Впрочем центърът на Варшава, която е световен паметник на културата, е възстановен тъкмо по този начин. Полската столица е буквално изравнена със земята след жестока бомбардировка от оттеглящите се немци по време на Втората световна война. Днес всички знакови паметници във Варшава са възстановени впоследствие и никой не е задал въпроса защо.

- А у нас задаваме ли въпроса защо?

- Непрекъснато и за всичко. Не че не обичаме България, просто българите сякаш не обичаме себе си. Аз се радвам да чуя критика, защото поражда размисъл. Всеки може да направи грешна стъпка и когато добронамерено му кажеш “Помисли няма ли други варианти”, този някой може да направи нещата по-добре. Но когато критиката е преобладаващо деструктивна, води до забрани и спиране на всичко, означава, че ти не се обичаш и харесваш. И това много ни пречи!

- Какви са ефектите от тази деструктивна критика за паметниците на културата у нас?

- Ние не можем да възстановим и покажем в пълен обем изключителното си културно наследство. Според ЮНЕСКО България е на трето място в света по културни ценности, преди нас са само Италия и Гърция. Но трябва да знаем също, че България е на трето място в света и по руини. Е, какво лошо има някакви си 0,5% от тези неща да бъдат вдигнати поне в някакъв видим обем, за да може на съвременното поколение да му се покаже какво е било. Нито ще изкривим толкова историята, нито ще се получи някакъв фатален сблъсък на цивилизации.

Тази вечна опозиция на реставрирането на каквото и да било у нас води и до друго - че у нас няма какво да се разгледа и покаже, че няма с какво да се похвалим на света. Затова и туристите ще отидат в Гърция, в Италия, в Полша, в Чехия, в Унгария и в още много други страни. Или пък ще дойдат само за седмица-две по Черноморието ни, което, както виждам, тази година изоставиха. Критикарите сред нас не си дават сметка, че отричайки всичко, вредим и на собствения си живот.

- Колко години и какви средства са нужни, за да се възстанови базиликата?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Ще възстановяваме базиликата поетапно и това е записано в устава на сдружението ни. За всяка фаза от реставрацията ще се казва “правим това и това и то ще струва толкова и толкова”.

Спомена ли някаква сума сега, тя може да се окаже голяма, може да се окаже и малка. Заявя ли срок, утре българският народ може да каже “Хайде да си възстановим базиликата, какво толкова! И да я вдигнем за 5 години”. Вярно, правили сме и чудеса в историята. Но не се ангажирам със срокове и цифри.

- Преди дни излезе проучване, според което 7% от младите се интересуват от миналото на България. Вярвате ли, че са толкова малко?

- Не знаех, че са 7%. Но като човек, който се занимава с издирване и опазване на културното наследство, аз имам друго наблюдение. Все повече и повече деца и млади хора, разбирайте до 40 г., имат желание да опознаят миналото на държавата си, да се върнат към традициите си. Неслучайно се правят толкова много сватби по стари обичаи и тържества и чествания по знакови места и туристически маршрути. Желанието е огромно - видяла съм го. Но според мен тези млади хора не получават началната база в училище и това е много тъжно. Интересът към българската история се провокира, а когато този елемент от обучението отсъства, следват цитираните от вас 7% интерес. Това определено не е добре!

CV

l Родена в с. Арда, Смолянско

l Доцент доктор

l Зам.-директор на Националния археологически институт с музей към БАН 2011- 2014 г. Ръководител на секция по средновековна археология там

l Хоноруван лектор е и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски", в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, в НБУ

l Ръководила е над 70 теренни проучвания и археологически разкопки

l От 2017 г. е директор на Националния исторически музей

l Член на инициативния комитет за възстановяване на базиликата в Плиска

l Автор на над 200 книги, статии, монографии, научнопопулярни публикации

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    5-има души, сред които две малки деца, загинаха при зверска катастрофа на пътя Варна - София вчера след челен удар. Само преди седмица 6-има загинаха в друга страшна катастрофа до Казанлък също след челен сблъсък. С тях всички черната статистика за 20-те дни на октомври набъбва до 50 души. Не е за вярване
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,