Новините за изчезването на нацията са преждевременни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7580428 www.24chasa.bg

Проблемът не е в

броя на родените

деца, а в размера

на заплатите

 

До 2050 г. България ще се стопи до 5 милиона, а до 2100 г. – дори до 3 млн. Тези новини периодично ни връхлитат и предизвикват шок, ужас и национални политики за насърчаване на раждаемостта. Но всъщност далеч не е ясно дали българската нация ще се топи наистина с такива темпове, или пък ще започне да се увеличава, а проблемите, които има към момента, не могат да се излекуват с повече бебета. Защо?

На първо място, просто защото няма учен, социолог или политик, който да е в състояние да направи точна прогноза за развитие на обществото в следващите 50 години. Подобни опити се правят от стотици години и нито един от тях не е бил успешен. Ще дам само един пример. Кой политик преди половин век е подозирал, че днес Източна Европа ще е част от ЕС и това ще предизвика едно от най-масовите напускания на младо и работоспособно население от страните от бившия соц на Запад? И същевременно ще е причина за огромен скок в производителността в сравнение със соцвремената благодарение на изискванията на общия пазар? Кой е предвидил до какви промени в живота на жената ще доведат противозачатъчните? Или напредъкът на медицината, възможността от инвитро процедури, бебетата от епруветка? А удължаването на живота с повече от 15 г., което всъщност е истинската причина за застаряването на населението в развития свят? Не просто жените раждат малко, а всички ние живеем много по-дълго. Кога в човешката история подобни прогнози за изчезване на населението наистина са се сбъдвали – чумата, гладът и войните в Средновековието унищожават почти половината население в Европа, а няколко века по-късно то е десет пъти по-голямо? Още преди Христос пророци вещаят Страшния съд и измирането ни, а това така и не се случва.

Защо тогава демографските

статистики са толкова

категорични?

Всъщност около методиката на тези статистики и правенето на прогнози за населението има големи спорове. От десетилетия има обвинения, че въпросите, на базата на които се правят тези изводи, са некоректни и залагат грешка. Човешкият живот просто не може да се изчислява по формула, дори и когато става дума просто за статистика. Ето друг пример. За отчитане на раждаемостта например освен броя на живите новородени и починалите се отчита и средният брой деца, родени от една жена във фертилна възраст. В България той е 1,4, което всъщност е средна величина в европейски мащаб. Но преброяването само на жени с родени живи деца в тяхното домакинство означава, че от статистиката отпадат жените с пораснали деца, които не живеят с тях в едно домакинство. Така моята майка например, която е родила три деца, но всички ние вече имаме свои семейства и домакинства, не влиза в нея. Не се броят и всички онези жени, които още нямат деца, но в следващите 20-25 години ще родят едно, две, три, защо не и седем, ако искат, могат и условията за това съществуват? Не може да се вземе предвид и всичко онова, което още не е станало – дали след 10 години младите ще емигрират с този темп, или ще има поток наобратно? Ако мрачните прогнози за климатичната катастрофа се сбъднат, нищо чудно посоката на бягство да се обърне. Ако България излезе най-сетне от вечния си преход, доходите се увеличат значително и законите се подобрят и спазват – също.

Тук идваме и до

следващия важен момент

Населението на България намалява не защото жените не искат да раждат, а защото, от една страна, имаме най-висока смъртност сред страните от ЕС, от друга, и най-висок процент напускащи страната, които търсят препитание и по-висока заплата в друга държава. Немалко семейства с деца напускат и заради така наречената медицинска емиграция. Това означава, че не е проблем колко са родените деца, а какво се случва с тях след раждането им. Има ли добро медицинско обслужване и ако не, защо? Има ли достатъчно лекари и медицински сестри и ако не, защо? Могат ли семействата спокойно да отглеждат по няколко деца и ако не, защо? Има ли добро образование, висока ли е производителността на българския работник и прочее, и прочее.

Мога да задам още няколко въпроса и на всички отговорът ще е – защото парите не стигат. Значи проблемът не е в броя на децата, а в размера на заплатите. В липсата на адекватно медицинско обслужване за всички възрасти, обществени слоеве и градове и села в страната ни. В излишно дългия работен ден в повечето браншове и липсата на гъвкаво работно време за родители.

Друг немаловажен щрих – какво правим с ромите? Възможно ли е наистина да имаме, от една страна, проблем с раждаемостта, от друга обаче, хиляди деца да мимикрират в гетата, лишени от адекватно образование и медицина? Ако човешкият ресурс е най-важният в съвременния свят, България постъпва икономически глупаво, като не се старае да развие и използва целия ресурс, който има – а той включва децата на всички етноси.

Защо са ни 1000 бедни и малограмотни граждани, ако и за обществото, и за икономиката по-голяма полза има от 100, но адекватно образовани и икономически силни? Вторите ще изкарват и ще допринасят повече от първите, макар и да са 10 пъти по-малко. Нямам предвид, че онези, които по някаква лична причина не могат да са конкурентоспособни, трябва да се третират като ненужни. А че не бива причината за липса на квалификация да е във външните фактори – отказ от достъп до правна защита, образование, медицина, пазар на труда.

Ще отбележа и още нещо по отношение на призивите жените да не се занимават с кариерата си дълго, а да започнат да раждат рано и по много. Икономически (тук разглеждам само икономическата логика, но има, разбира се, и хуманна, цивилизационна и др.) това би било огромна глупост. Както вече посочих, важно е качеството, а не толкова количеството. Съвременният човек трябва да учи много по-дълго и по-сложни неща, за да е конкурентен в сравнение с връстниците си отпреди двете световни войни.

Българските деца днес ходят на училище, без оглед на това дали са момчета и момичета, и остават в него до 19-ата си година. Следват квалификации или университетско образование, ако искат да имат по-голям достъп до пазара на труда и по-високи заплати. След приключване на образованието към 24-25-годишна възраст те трябва да наберат и някакъв професионален опит, преди да започнат със семейното планиране.

Да извадиш от тази и без това поизтъняла възрастова група половината от пазара на труда, защото са жени и трябва да раждат млади и по много, ще е катастрофа. Така че спрете да внушавате на жените, че те са виновни за демографската криза. Не са. И без техния труд страната съвсем ще пропадне.

  • Залесяването, а не борсовата търговия с глоби ще ни спаси въздуха

    Залесяването, а не борсовата търговия с глоби ще ни спаси въздуха

    Разбираме, че големият проблем пред приемането на българския план за възстановяване е хипотезата пари от него да се ползват за покупка на въглеродни емисии. Цялата идея на въглеродните квоти е перверзна и след като са пуснати на борсите и за тях има вторичен пазар и спекулация, рано или късно световната икономика ще изгърми. Както се случи с т
  • Бунтът на невежите

    Бунтът на невежите

    Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм. Правителствата по света са поставени на изпитания. Те търсят пътища за ограничаване на щетите от сполетялата ни пандемия. Политиците се опират на знанията на стотици и стотици медици:

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо