Проф. Иво Драганов: Като не четат книги, децата не съумяват да развият абстрактно мислене. А то движи света напред

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7581894 www.24chasa.bg

Според шефа на Ройтерс журналистът на бъдещето трябва да умее да напише статия в едно изречение, защото днешните малки нямат търпение да се съсредоточат за дълго

- 46% от младите на възраст 15-29 г. не четат книги, оповести проучване Министерството на младежта и спорта неотдавна. Драма ли е това, проф. Драганов?

Всичко, което трябва да знаете за:

- Нека веднага да кажа - винаги съм бил и съм против общия знаменател. Като се започне от тоталитарните системи нацизъм и сталинизъм и се стигне до днешното обобщение “младите”. Защото младите са най-разнообразни.

Две са моите привилегии: имам млади хора в къщата си - двама синове, и преподавам на млади хора от 1991 г. Затова категорично мога да кажа, че като навици, а дори и антропологически поколенията се смениха пред очите ми. И това стана след появата на интернет. Ролята му на изкусител, който отвръща вниманието на децата от книгите, обаче не бива да се абсолютизира. Защото книги може да се четат и на електронни устройства. Един от моите синове има 5000 заглавия в своя киндъл. Т.е.

младите четат,

но по различен

начин

Когато на едно от заседанията на научно жури в НАТФИЗ, където също преподавам, секретарка ме попита как искаме да получим материалите на докторантката, които обсъждахме - на хартия или електронно, само ректорът и аз поискахме да са на хартия. Другите колеги предпочетоха на електронен носител. Очевидно е, че ние, по-старото поколение, обичаме да пипаме хартия, книга, вестник. Защото те са част от идентичността ни. Докато идентичността на днешните млади идва през интернет. Мрежата така се пропи в тяхното съществуване, че е безсмислено човек да възроптава срещу нея. Но пък страничните ефекти са много големи.

- И все пак - статистиката за нечетящите млади е налице. Коя е причината да има отлив от четенето на книги?

- Убеден съм, че ако родителите четат книги, и децата им ще четат. Защото малките попиват онова, което правят родителите. Често чувам колеги в университета да казват: “Ох, тези средни училища какви ученици възпитават!” Дълбоко не съм съгласен с такива упреци. Защото според мен училището учи, а семейството възпитава. От такава гледна точка

децата в

семейства, които

не четат книги,

са предимно

в интернет

и четат там. Това е новото, което според мен трябва да бъде изследвано. Така може да се докаже, че младите, които контактуват през интернет, са по-склонни да прочетат нещо, но на смартфона си, на лаптопа си, на компютъра си, отколкото да прочетат книга.

- С какво интернет се оказва по-привлекателен от интересна книга? И дали краткостта на посланията и многобройните тематични линии, които едно дете следи, не правят от него един разсеян и разконцентриран човек, който трудно се съсредоточава за по-дълго време?

- Интернет омагьосва. Например синът ми има сайт за фентъзи литература. В него качва интервюта, които взема с писатели от Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Китай, Япония. Те му отговарят на мига и това е най-привлекателната част на интернет - възможността да общуваш веднага, виртуално да преминаваш граници, които чисто физически не би могъл. Случва се онова, което канадският културолог, професор по английска литература и медиен критик и теоретик Маршал Маклуън мечтаеше през 60-те г. на миналия век - телевизията да направи от

света едно

глобално село.

Но всъщност

го направи

интернет

И в това му е чарът. Затова си мисля, че интернет не само е част от идентичността на младите, но и от тяхното съществуване. Днес децата израстват със знание, което ние, аналоговото поколение, нямаме. Възрастните го учим, но доста тромаво и несръчно, докато младите се ориентират безпогрешно.

- Забелязах у тийнейджъри нетърпение да разберат дали ще изчезнат библиотеките с хартиени книги по време на кампанията “18-те книги за вашето литературно пълнолетие”, организирана от “24 часа” и “Виваком” преди време. И според мен една от причините беше, че хартиената книга за тях принадлежеше към артикулите на пренебрегнатия социален опит и престиж на техните майки и бащи. Съгласен ли сте?

- Аз лично се чувствам добре на няколко места - в църква, в книжарница, сред природата и у дома. Навремето нашето поколение се борехме да се доберем до една книга. В онези години с часове съм се ровил в книгите на руската книжарница на столичния булевард “Руски", в антикварната книжарница и т.н... Младите днес правят същото, но в интернет.

- В предварителния ни разговор казахте, че трябва да се прави разлика между знание и информация. Каква е?

- Ние в момента живеем в информационна катастрофа. Моя дипломантка наскоро сподели, че според изчисления на калифорнийския университет

всеки ден

американецът е

“бомбардиран”

от 34 гигабайта

информация

Това не е Гутенбергов потоп - бумът от новоизлезли вестници след Втората световна война беше посрещан като края на света. Днешният бум на информация обаче е нещо много по-страшно - мозъкът вече не може да обработва това огромно количество от информация.

Разликата между информацията и знанието е като между склад и изложбена зала. За мен знанието е еманация на логиката на причинно-следствените връзки. В афоризми от началото на миналия век преди революцията руският физик Лебедев казва:“Моят библиотечен шкаф знае много повече от мен, но физикът съм аз, а не той!” Това се опитвам да кажа и на студентите си -

гугъл знае

повече от нас,

но всички ние

сме експертите,

а не той. Затова търсете причинно-следствената връзка, логиката в развитието на нещата, възможните отклонения и най-вече страничните ефекти, които една иновация влече след себе си.

Според мен информацията ще подкопае, и това вече се случва, тази особеност на новините, която прекрасно е формулирана от проф. Хенинг Рьол - шеф на новините на голямата обществена немска телевизия ARD. В книгата си “Властта на новините” той казва така: “Който пръв информира за ново състояние на нещата, той определя гледната точка и тона на дебата.” Това е силата на новината да бъдеш първи. Еталон за истинността на информацията, обаче поне за мен е Би Би Си, която я проверява от няколко независими един от друг източника.

Само че интернет постепенно затрупва с огромна информация. И когато този процес стане неконтролируем, какъвто започва да е, пак стигаме до физика Лебедев. На журналистите ще остане най-важната територия - коментар и анализ на фактите. Те ще бъдат визитната картичка на всяка медия, запазената територия и на вестниците. Никакъв интернет и никакви блогъри и влогъри няма да могат да се конкурират с тях. И спасителният остров на журналистиката ще бъде този.

- Как интернет моделира сетивата на неговите малки потребители?

- Говорихме за книгата на румънския писател Вирджилиу Георге “Телевизията и детето” В нея той се позовава и на труда на американската невропсихоложка и изследователка Джейн Хили “Затрашеният ум”. Според нея, когато гледаш една картинка, не се изисква усилие да вникнеш в нея, да я анализираш и да я интерпретираш. Но за да прочетеш и осмислиш един текст, се изискват огромни усилия - да научиш азбуката, да се научиш да четеш текст, да го помниш, да потърсиш подтекста, след това да го разшириш и да видиш как той стои в контекста. Всички тези усилия обаче малките днес преминават с някаква варварска лекота. Те не са виновни - телевизиите и видеоигрите ги свикват да

възприемат

света през

картинките,

които услужливо им предлагат. Но като не четат книги, те не съумяват да развиват абстрактно мислене. А то движи света напред.

- Картинките обаче също развиват въображение и фантазия, не мислите ли?

- Как според вас са общували първите хора? С картинки: еленче, стрела, човече - значи ще ядем. Много по-късно идват езикът, думите, след това понятията, след това символите, знаците и т.н. Това е цивилизационно натрупване на култура на общуване, която се изгражда. И която сега хора като мен смятат, че се разгражда. Което означава, че ще бъдем свидетели на раждането на едно ново поколение на тази цифрова цивилизация, което мен лично малко ме плаши.

- Защо?

- Отварям малка скоба - във филма си “Аз, Даниел Блейк” британският режисьор Кенет Лоуч показа как тази цифрова култура като набор от изисквания към хората всъщност се оказва сегрегационен елемент към главния герой, който е на 58 години. Той е дърводелец, преживял инфаркт и не може да се оправи в онова, което ние наричаме “електронно правителство”, и да си пусне една молба по интернет. Така е, защото не притежава нито смартфон, нито компютър, което е условие да го направи. Посланието на филма е, че

никой не

мисли за

по-възрастните

поколения, които

не са на ти с

цифровия свят

- Според вас как ще се развие сюжетът с цифровите технологии и тяхното влияние върху човека?

- Мисля, че в конфликта между абстрактното мислене и по-скоро пасивното възприятие през картината засега печели визуалната част. Затова е много трудно да се предвиди как ще се развиват цифровите поколения. Може да добавя само щрих към представата за бъдещата журналистика.

Шефът на Ройтерс беше казал, че журналистът на бъдещето ще трябва да умее да напише статия в едно изречение. Защото днешните малки нямат търпение и сетива да се съсредоточат за дълго време.

- Може ли да се очаква промяна в социалното поведение на младите, които в повечето си време са в мрежите? И ако да - каква?

- Има една песен на Васил Найденов - “Телефонна любов”. Вие как си я представяте? Смартфонна любов?Ами те седят един до друг, не се гледат в очите,

не се докосват,

не си общуват,

пращат си

есемеси

и това ги забавлява.

Но в никакъв случай не е мост за емоционално обвързване, ангажиране, преживяване. В самото начало на живото общуване стои удоволствието от съвместното преживяване - да изпиеш по кафе или мохито, да споделиш преживяване или просто да си поговориш с някого.

Бил съм и в западни университети и мога да сравнявам. Там например възпитаниците им споделят: “уча за журналист”, “уча за политолог”, “уча за лекар”, а у нас голяма маса от млади хора казват “следвам”. Правят го просто, за да се занимават с нещо, да получат тапията, докато са забили нос в смартфоните си. Новото е, че вече има не просто пристрастеност, а зависимост от екрана на смартфона или компютъра.

- Новите технологии убиват живите контакти и продуцират самота особено сред младите, е сред изводите на социолози. Вашите какви са?

- Напълно съм съгласен. В интернет няма най-същественото качество на един човек и това е личният му чар. Можеш да хванеш ум, логика, чувство за хумор, хейтизъм, но не и чар.

Жалкото е, че не можеш да усетиш живия човек до теб.

Пристрастените към екрана не виждат, не чуват, пресичат улиците взрени в смартфона си. Дори се опасявам, че такива хора са загубили потребността да бъдат в емоционална лична връзка, която да еволюира до желание за продължение на рода, т.е. да се стигне до дете. Става дума за задълбочена, бурна връзка, в която си много радостен и щастлив, понякога си тъжен и страдаш, но връзка, която осмисля съществуването ти като човешко същество.

Да, интернет е еманация на информационното общество, но в мига, в който започва като страничен ефект да формира взаимоотношенията в режим на чувства, на понятия като щастие и нещастие, на любов, на себераздаване, ефектът според мен е отрицателен.

Нашето поколение - на 60-те и 70-те години, което е поколението на хипитата, големите промени на отмяната на смъртното наказание, поколението, което искаше промени и по-скоро даваше, отколкото вземаше, се смени някак неусетно и невидимо през 80-те години (и видимо сега, след 2000 година) с

поколението на

консумацията Девизът им е “Искам това и знам, че мога да го получа”. Ще изкрънкам от мама, татко и от баба малко повече пари, за да си купя еди-какво си. Докато по наше време малко неща можеха да се купят. Нямаше ги просто.

- Сега ги има, но хората нямат толкова пари, за да си купят всичко онова, което искат.

- Даже и за това не говоря. Навремето не можехме да идем на ресторант. Малко бяха и само чужденци можеха да си ги позволят, защото бяха и скъпи. Тогава ние си създавахме празници в малките си апартаментчета. Събирахме се по 20, по 30 души, понякога не можехме да се разминем. Навремето това беше незабравим за мен контакт. Докато днешните млади няма как да си спомнят такова нещо. Защото освен всичко друг днес никой не кани у дома. Проблемът обаче не е само у нас, а в цял свят.

- Какво бъдеще ни чака с ефектите от новите технологии?

- Новите технологии моделират повече рационални, отколкото емоционални хора. На мен обаче не ми се иска вътрешно да предавам своите позиции.

Според Маркс базата на едно общество са средствата за производство. Американският писател и философ Робърт Пърсиг, написал “Дзен и изкуството да се управлява мотоциклет”, извежда тезата, че само материя и съзнание не са достатъчни, трябва и качество. От такава гледна точка според мен базата на едно общество са

религията,

културата,

образованието

и науката,

които дават качествено измерение на личността. И когато семейството, религията, образованието, културата учат на базови ценности, тях технологиите не могат да разрушат.

Упадъкът на едно общество започва от тревожно високата степен на липса на съчувствие, на любов, на състрадание, на солидарност, на свобода, на лично достойнство, което се възпитава в семейството и в училището. А и от управляващите и въобще от елитите на една нация. Те всички трябва да знаят и да внушават, че общественият интерес трябва да бъде над личния. И когато си изкушен за нещо, което ти се иска да имаш, но е неправомерно да го получиш, трябва да имаш сила да кажеш “не”.

Проф. Иво Драганов е роден през 1951 г.

Завършил е кинознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов"

Работил е в СИФ “Бояна”, ДП “Разпространение на филми”, СНПДФ “Време”, Българската национална филмотека, БНТ, ТВ “Европа”, ББТ ТВ, Нов български университет

В момента е преподавател в НБУ и в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”

Автор е на повече от сто статии, монографии, сценарии за документални филми, радиопиеси

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Важно е да се знае какво има в млякото и салама

    На потребителите често им писва от многобройните регулации, наложени от Брюксел. Но тази, която се задава - с етикети върху храните, за които ще се знае къде и как са произведени, със сигурност ще им хареса. И причината е една-единствена - хората ще знаят какво мляко и сирене купуват и дават на децата си
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,